1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 13.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 804 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника М. срещу Определение № 515 от 09.02.2016г. по в.ч.гр.д.№ 5266/205 на САС, ТО, 3 състав в частта за потвърждаване на определението от 29.09.2015г. по т.д.№ 8667/2014г. на СГС, ТО, 7 състав, с което министерството е осъдено да заплати на ищеца [община] разноски при прекратяването на делото поради отпадане в хода на процеса на правния интерес от търсената с иска защита-отпадане с обратна сила на наложена финансова корекция, чиято недължимост е била предмет на предявения отрицателен установителен иск за установяване отсъствие на задължение на общината във връзка със сключен между страните договор.
Въззивната инстанция е приела подадената от министерството частна жалба за неоснователна. Изложила е съображения, че по аналогия с разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на иска, а прекратяването на делото е резултат от погасяване на правото на ищеца, следствие на независещи от него факти, ответникът следва да възстанови на ищеца сторените от него разноски, след като инициирането на процеса е резултат от собственото му поведение. Мотивирано е, че отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор. С това е отречена правилността на тезата на министерството, че ищецът има право на разноски само при уважаване на иска-т.е. само при постановяване на решение по съществото на спора. Посочено е, че актът, с който приключва производството, е без правно значение за разноските, които ще се разпределят само съобразно обстоятелството в каква степен всяка една от страните неоснователно е поддържала висящността на процеса. Акцентирано е, че в конкретния случай, след образуване на делото М. е отменило процесната финансова корекция, а тя е в основата на спорното право-установяване недължимостта на съпроводеното с нея вземане на ответника.
С частната касационната жалба се иска отмяната на определението като неправилно. Оспорва се тезата на САС, че ищецът има право на разноски при прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването за произнасяне по въпросите: Може ли на ищеца да бъдат присъдени разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК без произнасяне по съществото на спора; Основателността на фактическите и правни твърдения като въпрос по същество може ли да се установява и с определение за присъждане на разноски; В случаите, когато производството е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес или поради оттегляне на иска от страна на ищеца с аргумент, че е отпаднал правният му интерес, различно ли следва да се третира въпросът за присъждане на разноски в полза на ищеца. Посочената допълнителна предпоставка е по т.2 на чл.280 ГПК-определението по ч.т.д.№ 1561/2013г. на 2 т.о., на което касаторът се позовава като задължителна практика, не е практика по т.1 на чл.280 ГПК, тъй като касационно обжалване не е допуснато.
От [община] е постъпил отговор, с който се оспорва искането за допускане на обжалването.
Съставът на ВКС счита, че предпоставките да допускане на касационното обжалване не са налице. Налице е съдебна практика по т.1 на чл.280 ГПК-Определение № 277 от 14 май 2014г. по ч.гр.д. № 2432/2014 на Първо г.о., към която настоящият състав се присъединява-когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск, т.е. релевантно за правото на ищеца на разноски при прекратяване на производството по делото е поведението на ответника и причината поради която искът е бил предявен. Обжалваното определение е в синхрон с даденото разрешение, поради което не е осъществена допълнителната предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 515 от 09.02.2016г. по в.ч.гр.д.№ 5266/2015 на САС, ТО, 3 състав в частта за потвърждаване на определението от 29.09.2015г. по т.д.№ 8667/2014г. на СГС, ТО, 7 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: