О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 14.12. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 2950 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца ЕТ „Форестгруп-Мариян Петров”, с. Балабанско, обл. Ловеч против Определение № 620 от 10.09.2018г. по в.ч.гр.д.№ 377/2018г. на ОС Ловеч, с което е потвърдено определението от 06.06.2018г. на РС Троян за прекратяване на производството по гр.д.№ 122/2018г. по описа на същия РС и изпращането му на основание чл.118,ал.2 във вр. с чл.119,ал.3 ГПК по подсъдност на РС София – по седалището на ответното дружество „Банка Пиреос България”АД.
С частната касационна жалба се иска отмяна на въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и връщане на делото за разглеждане от РС Троян.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК, обоснована с цитирани актове на състави на ВКС по въпросите: Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения, да съобрази и обсъди всички доводи на страните и да прецени всички събрани доказателства; Длъжен ли е въззивният съд да посочи на доказателства основава приетата фактическа обстановка и кои противоречиви доказателства кредитира. Иска се допускане на обжалването по втора група процесуалноправни въпроси при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК: Как следва да се тълкува понятието поделения или клонове на юридически лица по смисъла на разпоредбата на чл.108,ал.1,изр.второ ГПК; На какви изисквания следва да отговарят процесните образувания, за да се приеме, „че съществуват и, че чрез тях са възникнали преки отношения с трети лица”; Какви доказателства са допустими, достатъчни и релевантни, за да се установи по несъмнен начин съществуването на неперсонифицирано структурно обособено образувание – клон или поделение на юридическо лице.
Твърдението е, че ответната банка има изградена регионална структура чрез регионални представителства, включително и в град Троян – а именно офис в Троян на ,ул.”Васил Левски”76.
В писмен отговор „Банка Пиреос България” със седалище и адрес на управление гр. София оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С отговора на исковата молба ответната банка е направила възражение за подсъдност на делото пред РС Троян по съображения, че седалището й е в град София. Последователно поддържаната теза в процеса е, че банката е имала клонова мрежа в страната до 2007г., но не е имала регистриран клон в гр. Троян; че в този град банката е имала само и единствено офис, но последният по своята същност няма самостоятелни функции и обособеност, за да може да се разглежда като клон по смисъла на чл.17 ТЗ.
Преценявайки, че петитумът на предявения срещу банката иск е за признаване за установено, че едноличният търговец не дължи сума в общ размер на 33 587.05лв. по договор за банков кредит № 1640/2007г., както и че процесният договор е сключен между „Банка Пиреос България”АД, със седалище и адрес на управление град София, ул.В.”№ 3, представлявана от З.Ц. и Св.Д. като пълномощници на изпълнителните директори на банката, въззивната инстанция е приела, че правилата на изборната местна подсъдност по чл.108,ал.1,изр.второ ГПК са неприложими в конкретния спор. Акцентирано е, че банката е със седалище в град София и че тя не е имала вписан клон или създадено поделение в гр. Троян, а съществуването на офис е без значение. Не са споделени доводите на ищеца, че служебното положение и фактическото работно място на лицата-пълномощници на банката, които са я представлявали при сключването на договора, е релевантно за обосноваване приложното поле на чл.108,ал.1,изр.второ ГПК
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Първата група въпроси нямат правна характеристика, а са относими към правилността на атакуваното определение. Евентуалните процесуални нарушения не подлежат на преценка в първата фаза на факултативния касационен контрол.
Втората група въпроси не са обуславящи спора, а са хипотетично поставени. При установения от инстанциите факт, който не е опроверган, че банката не е имала регистриран клон в град Троян, искането за тълкуване на понятието поделение/клон на ЮЛ в настоящия случай е безпредметно. Константна е съдебната практика, че офисът на юридическото лице не е структурно обособено поделение или клон, с чието наличие се свързва приложението на изборната местна подсъдност по чл.108,ал.1 изр.второ ГПК.
Отговорът на въпроса за доказателствените средства и допустимите доказателства, чрез които може да се установи по „несъмнен начин” съществуването на клона или поделението на юридическото лице, не предпоставя произнасяне в хипотезата на заявеното от касатора основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Банката като търговец учредява клонове, а не поделения, а откриването на клон е предмет на регламентация на Глава пета на ТЗ. Клонът се вписва в търговския регистър – чл.17,ал.2 ТЗ, а принципите на доверие в търговския регистър и публичността на вписванията в него – чл.10 и 11 ЗТРРЮЛНЦ съдържат отговора на питането на частния касационен жалбоподател.
Извън предмета на настоящото производство е допустимостта на предявения от длъжника по договора за банков кредит отрицателен установителен иск в обстоятелствената част на който са изложени твърдения за издадена по заявление на банката заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.2 ГПК въз основа на процесния договор за кредит /ч.гр.д. № 902/2010 на РС Троян/. Компетентен да извърши такава преценка е съдът, разглеждащ спора – в случая СРС.
Частният касационен жалбоподател следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски за изготвянето на отговора – сумата 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 620 от 10.09.2018г. по в.ч.гр.д.№ 377/2018г. на ОС Ловеч.
Осъжда ЕТ „Форестгруп-Мариян Петров” представляван от М. П. П. да заплати на „Банка Пиреос България”АД сумата 150 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: