О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
С., 18.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1249 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 97 от 09.11.2012г. по въззивно търговско дело № 216/2012г. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено Решение № 106 от 09.04.2012г. по т.д.№ 190/2011г. на ОС-Бургас.
С решението на първоинстанционния съд [фирма], [населено място] е осъдено да върне, на основание чл.233,ал.1, изр.първо ЗЗД, на [фирма], [населено място] имотът, предмет на наемен договор, сключен между страните на 19.09.2008г.
В касационната жалба се сочат основанията за обжалване по чл.281,т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск- поддържан от лице без правен интерес: в хода на въззивното производство било установено, че наемният договор, сключен между едноличния търговец и собственика на имота е развален, а имотът- отдаден под наем на трето лице. С оглед на това счита, че ищецът в качеството си на наемател, пренаел имота, няма правен интерес да иска връщането му от пренаемателя, защото е загубил качеството си на наемател по договора със собственика. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд счел за нередовно връчването на нотариалната покана за разваляне на договора, сключен между ищеца и собственика на имота, като незаконосъобразно приел, че връчването на нотариалната покана не би могло да се извърши по реда на чл.47 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа становището за недопустимост на обжалваното съдебно решение като постановено по недопустим иск- при липса на правен интерес у ищеца за водене на процеса. Посочва се и че съдът се произнесъл по процесуалноправния въпрос: би ли могло връчването на нотариална покана да се извърши по реда на чл.47,ал.1 ГПК чрез залепване на съобщение в противоречие с практиката на съдилищата – Определение № 141 от 02.02.2010г. по ч.т.д.№ 496/2009г. на Първо т.о. и Определение № 517 от 05.07.2011г. по ч.т.д.№ 187/2011г. на Второ т.о., които актове като постановени по реда на чл.274,ал.3 ГПК формират задължителна за съдилищата практика по т.1 на чл.280 ГПК / ТР № 2 от 28.09.2011г. по т.д.№ 2/2010г. на ОСГТК на ВКС/, а не по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, както сочи касаторът. Поддържа се и произнасяне по процесуалноправния въпрос: при решаване по същество на спора, обвързана ли е въззивната инстанция само със заявените възражения и твърдения от страните в хода на производството в противоречие с практиката на ВКС /т.1 на чл.280,ал.1 ГПК/ – Решение № 361 от 25.09.2012г. по гр.д.№ 1626/2011 на Четвърто г.о., в което е прието, че съдът не може по своя преценка на променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства, факти и петитум, а е длъжен да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните. В настоящият случай въззивният съд нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса, тъй като излязъл извън рамките на възраженията, заявени от ищеца /въззиваем/, като без позоваване от негова страна обсъждал надлежното връчване на нотариалната покана рег.№ 3369 от 01.06.2012г. на нотариус А.. Претендира се заплащането на разноски за съдебното производство.
От ответника по касация- [фирма], [населено място] е постъпил отговор на касационната жалба, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената жалба. Претендира се заплащането на разноски.
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.283 ГПК.
Основанията за допускане на касационно обжалване не са налице:
Не следва касационно обжалване да се допуска за проверка допустимостта на въззивното решение. Няма основание за преценка, че съществува вероятност то да е недопустимо. При аргументиране на становището си за недопустимост поради липса на положителна процесуална предпоставка, касаторът смесва понятието правен интерес от осъдителен иск с материалноправната легитимация на ищеца по такъв иск. Преценката за съществуването на материалноправна легитимация е въпрос по съществото на спора, и уважаването на иск при отсъствието й би било основание за неправилност, а не за недопустимост на решението. Правният интерес от осъдителен иск е налице когато ищецът твърди, че има изискуемо притезание към ответника и иска присъждането му в своя полза. Ако в хода на процеса по иск за връщане на наетата вещ ищецът е изгубил качеството си на наемодател при пренаемане на вещта, то обстоятелството дали твърдяното притезание принадлежи на ищеца е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска.
Поставеният първи процесуалноправен въпрос за възможността връчването на нотариалната покана да стане по реда на чл.47,ал.1 ГПК не е разрешен от въззивния съд в посочения от касатора смисъл. Апелативният съд не само че не е отрекъл такава възможност, но изрично е мотивирал, че нормата на чл.50 ЗННД предвижда връчване на съобщения и книжа да става по реда на чл.37-58 ГПК. Приел е, че адресат на поканата е търговец и приложение намира разпоредбата на чл.50,ал.4 ГПК, която препраща към чл.47,ал.1 ГПК. За да отрече надлежното връчване на поканата, с която собственика е отправил изявление за разваляне на наемния договор, сключен с ищеца през 2007г., съдът е приел, че не е установено съдържанието на залепеното известие, дали то включва указание къде и в какъв срок лицето следва да се яви, за да получи поканата, както и че липсва отбелязване по чл.47,ал.5 ГПК на нотариуса- кога е изтекъл срокът за получаването на съобщението. Поради неотносимост на поставения процесуалноправен въпрос към обуславящите изхода на спора изводи на въззивния съд, не е налице приложното поле на касационното обжалване по този първи процесуалноправен въпрос.
Поставеният от касатора втори процесуалноправен въпрос за нарушаването на диспозитивното начало в процеса също не съответства на данните по делото- апелативният съд не е обсъждал доводи и възражения, които не са наведени от въззиваемия- ищеца по спора.
В производството пред този съд касаторът-въззивник е представил нотариалната покана, адресирана от наследник на бившия наемодател и собственик за разваляне на наемния договор с ищеца. Във връзка с предоставената възможност, въззиваемият е противопоставил възражения, че нотариалната покана не е произвела ефекта на разваляне на наемния договор от 2007г.; в дадения по реда на чл.149,ал.3 ГПК срок е изложил подробните си съображения, че договорът за наем не е прекратен по предвидения допустим начин, тъй като липсва надлежно връчване на нотариалната покана по чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление. С оглед на това този процесуалноправен въпрос също не обосновава наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване в контекста на релевантните за спора изводи на съда.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да заплати на ответника по касация поисканите и доказани разноски за настоящото производство- сумата 2 500лв. по договора за правна защита и съдействие от 07.02.3013г., съдържащ уговорка за начина на плащане „в брой“ и отбелязване, че сумата е платена.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 97 от 09.11.2012г. по въззивно търговско дело № 216/2012г. на Апелативен съд Б..
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 500лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.