О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 05.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 257 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена на 11.12.2017г. от ответника [фирма], [населено място] против Определение № 701 от 24.11.2017г. по ч.в.т.д.№ 576/2017г. на Апелативен съд Варна. С него в производство по чл.274,ал.1,т.2 ГПК във вр. с чл.248,ал.3 ГПК, след отмяна на постановеното по реда на чл.248,ал.1 ГПК определение № 2678/25.08.2017г. по т.д.№ 321/2017г. на ОС Варна, е оставена без уважение молбата на дружеството за допълване на определение № 2235/18.07.2017г. /с което първоинстанционният съд е прекратил производството поради оттегляне на обективно евентуално съединен иск/ и осъждане на ищеца [фирма] , [населено място] да заплати на [фирма] разноски за адвокатска защита по прекратения евентуален иск.
Искането е за отмяна на определението и уважаване на искането за присъждане на разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпроса относно правото на ответника да му бъдат присъдени разноски в хипотезата на чл.78,ал.4 ГПК при оттегляне от страна на ищеца на един от обективно съединените искове. Твърдението е, че в противоречие с цитирана практика на ВКС, апелативният съд не е извършил преценка за отношението, в което се намират съединените искове, както и че не зачел разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК, която въздига като достатъчно условие за присъждането на разноски на ответната страна, разходите да са сторени след получаването на препис от исковата молба и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството.
Поддържа се, че следва касационното обжалване да бъде допуснато до касационно обжалване и поради неговата очевидна неправилност – при условията на чл.280,ал.2, предл.последно ГПК.
В писмен отговор ищецът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че с определение № 2238 от 18.07.2017г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по един от евентуално съединените искове поради оттеглянето му от ищеца като на 18.04.2017г. е бил изпратен препис от исковата молба на ответника, който на 03.05.2017г. е депозирал писмен отговор по чл.367 ГПК, а след постановяване на прекратителното определение, е поискал допълването му по реда на чл.248 ГПК с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение „съразмерно цената на оттегления иск”.
Съставът на АС е счел подадената от ищеца частна жалба за основателна. Мотивирал е, че при предявяване на евентуално обективно съединени искове в хипотеза на алтернативност на основанията, резултатът е уважаване на един иск на едното основание, изключващо уважаването на иска на другото заявено основание, поради което защитата на ответника се осъществява при едни и същи факти, целеният правен резултат е един, един е и материалният интерес, който се защитава, поради което не следва да се дължи адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно:
Въпросът е некоректно поставен, тъй като разсъжденията на въззивната инстанция са в хипотеза на обективно евентуално съединени искове, а не в хипотеза на обективно кумулативно съединени искове. Доводът за неправилна преценка, че прекратеното производство не е по отношение на евентуално съединен иск, и че съдът неправилно е преценил условията, в които исковете са съединени, се прави едва в настоящата жалба. Този довод не е въведен с отговора на частната въззивна жалба и не е предмет на произнасяне от въззивната инстанция.
Изцяло приложимо за настоящия спор е даденото в Определение № 284 от 96.04.2012г. по ч.гр.д. 238/2012г. на ІV г.о. на ВКС /съставляващо практика по чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК/ разрешение на въпроса дължат ли се разноски на ответника при прекратяване на производството по единия от обективно съединени в условията на евентуалност искове – когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, адвокатското възнаграждение е едно.
Правните последици от гледна точка на правото на ответника на разноски при прекратяване на производството по делото по един от обективно евентуално съединените искове /по главния или по евентуалния/ са едни – отговорността за разноски ще бъде преценена с оглед основателността на разгледания иск.
Разноски биха се дължали при кумулативно съединяване на исковете и прекратяване на производството по един от тях. Когато исковете са обективно съединени в условията на евентуалност и производството е прекратено по евентуалния иск, а е продължило по главния, отговорността за разноски ще следва от изхода на спора по разглеждания иск.
Практиката, на която касаторът се позовава, за да обоснове допълнителната предпоставка по въпроса е неотносима.
Наличието на задължителна съдебна практика, която е изцяло приложима по поставения въпрос за отговорността за разноските, дължими на ответника при оттегляне от ищеца на обективно съединен евентуален иск – Определение № 284 от 96.04.2012г. по ч.гр.д. 238/2012г. на ІV г.о. на ВКС, която е съобразена от въззивната инстанция, изключва приложното поле на основанието по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба представя договор за правна защита и съдействие за изготвянето на отговора и платежно нареждане, но отговорът не съдържа искане за присъждане на разноски, поради което няма основание за възлагането им в тежест на ответника, а и отговорността за разноските следва да се разпредели съобразно крайния изход по съществото на спора.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 701 от 24.11.2017г. по ч.в.т.д.№ 576/2017г. на Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: