О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
С., 21.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 1311 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба /неправилно наименована частна касационна/ срещу Определение № 1209 от 12.04.2018г. по ч.т./ф./д. № 1713/2018г. на САС, ТО, 6 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 129 от 14.03.2018г. по ч.т.д.№ 25/2018г. на ОС Кюстендил. В производство по чл.536,ал.3 ГПК, окръжният съд е оставил без уважение молбата на [фирма] за спиране на ригистърно производство по заявление от 12.03.2018г. за вписване на промени по партидата на същото дружество.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че определението, с което окръжният съд на основание чл.536,ал.1,т.1 ГПК във вр. с чл.19,ал.5 ЗТР се е произнесъл по искане за спиране на охранителното производство е акт, който подлежи на инстанционен контрол; че САС като въззивна инстанция дължи произнасяне по съществото на спора по искането за спиране на производството по вписване на исканите промени въз основа на допустим инстанционен контрол спрямо първоинстанционното определение, с което е отказано спирането. Жалбоподателят цитира практика на ВКС като поддържа, че с нея е дадено непротиворечиво разрешение, че определенията, постановени в производство по чл.536 ГПК, подлежат на контрол за законосъобразност само пред съответния апелативен съд, независимо дали с акта на въззивния съд се отменя отказа на ОС и се допуска спиране на регистърното производство за първи път. Позовава се и на Определение № 900 от 11.12.2014г. по ч.т.д.№ 3339/2014г. на І т.о. като счита, че с него е дадено разрешение на въпроса за възможността да бъде осъществен инстанционен контрол спрямо първоинстанционно определение, с което е отказано спиране на регистърно производство.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
При обосноваването на тезата си за допустимост на инстанциония контрол по отношение на отказ за спиране на регистърното производство, жалбоподателят игнорира категоричната и ясна разпоредба на чл.536,ал.3 ГПК – определението на съда за спиране в случаите по чл.19,ал.5 ЗТР подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа. Очевидно е, че законодателят предвижда възможност за обжалване само ако искането за спиране е уважено, но не и в хипотезата на поставен от първостепенния съд отказ за спиране на регистърното производство. Поради това следва да бъдат споделени изводите на САС, че обжалваемостта на отказа за спиране не е изрично предвидена в закона /чл.274,ал.1,т.2 ГПК/, а е очевидно, че този отказ не е преграждащ акт /чл.274,ал.1,т.1 ГПК/ и, че на обжалване подлежи единствено определението на съда, с което искането по чл.536 ГПК е уважено и е постановено спиране на регистърното производство като вид охранително производство.
Практиката, на която страната се позовава е неотносима към настоящата хипотеза на постановен от първоинстанционния съд отказ за спиране на производството по вписване на промени по партидата на търговско дружество. Не е била предмет на произнасяне и в цитираното от страната Определение № 900 по ч.т.д.№ 3339/2014г. на І т.о. на ВКС допустимостта на въззивния акт /по ч.т.д.№ 6/2014г. на АС Бургас/, с който след отмяна на първоинстанционното определение, е спряно производството по вписване в ТР на основание чл.535,ал.1 във вр. с чл.19,ал.5 ЗТР; този правен въпрос не е предмет на произнасянето и в обжалваното пред състава на ВКС определение по ч.т.д.№ 1737/2014г. на ІІ т.о.
По въпроса, че изричната разпоредба на чл.536,ал.3, изр.второ ГПК не подлежи на разширително тълкуване, поради което е неприложима по отношение на определението, с което искането за спиране на охранителното производство не е уважено от съда, е налице формирана практика на състави на ВКС, към която настоящият състав се присъединява – Определение № 385 от 31.05.2013г. по ч.т.д.№ 2190/2013г. на ІІ т.о., Определение № 643 от 08.12.2016г. по ч.т.д.№ 2334/2016г. на ІІ т.о. и Определение №537 от 29.09.2017г. по ч.т.д.№ 1972/2017г. на ІІ т.о.
Необжалваемостта на постановеното от окръжния съд определение обуславя недопустимост на подадената срещу него частна жалба, в който смисъл са и изводите в обжалвания с настоящата частна жалба въззивен акт.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 1209 от 12.04.2018г. по ч.т./ф./д. № 1713/2018г. на САС, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: