Определение на ВКС-ТК, І т.о. 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София, 11.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3277 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 HПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] (н) срещу Решение № 101 от 12.04.2013 год. по т.д.№ 38/2013 год. на Варненски апелативен съд с което въззивният съд е потвърдил Решение № 1493 от 24.10.2012 год. по т.д.№ 2847/2011 год. на Варненския окръжен съд в обжалваната му част. С нея първоинстанционният съд е приел за неоснователен предявеният от [фирма] (н) срещу [фирма] иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ за недължимост на вземания в общ размер от 27292.09 лв., включени в списъка на приетите вземания.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Основанието по т.1 се свързва с противоречие с Решение № 48/31.03.2011 год. по т.д.№ 822/2010 год. по въпроса за прилагането на процедурата по чл.170 ал.2 ЗУТ и чл.5 ал.3 от Наредба № 3/31.07.2003 год. – надлежното упълномощаване на трето лице за действия по документирането на обстоятелства, свързани със строежа по смисъла на чл.170 ал.1 ЗУТ. Основанието по т.3 – с въпроси по разграничение на прякото и косвеното представителство при осъществяване на мандатно правоотношение, както и следва ли едно лице да участва в две различни качества (инвеститорски контрол и представител на възложителя) при съставянето и подписването на един документ.
Ответникът по касация в представен по реда и в срока по чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационен контрол.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на посочените въпроси произтича от следното:
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице тъй като въпросът освен, че не е ясно формулиран, няма и отношение към произнасянето на ІІ т.о. с посоченото решение, доколкото хипотезата на чл.170 ал.2 ЗУТ въобще не е разглеждана в настоящето производство, а факта на приемането на работата е безспорен. Спорен е бил обема на правомощията на приемащия спорните СМР. Обемът на неговите правомощията има отношение и към въпросите, свързани с точното прилагане на закона и развитието на правото.
По отношение на тях, обаче, не е налице приложното поле на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът за прякото и косвено представителство е поставен прекалено общо и не е ясна обуславящата му връзка със спора. Що се касае до мандата, страни по мандатното правоотношение – Договор за управление на инвестиционен проект, сключен на 11.09.2007 год., са несъстоятелният длъжник – касатор и третото неучастващо лице [фирма]. Въпросът за обема на представителната власт на управителя на търговското дружество, имащо статута на „мениджър проект” е бил разгледан подробно от въззивния съд, като следва да се отбележи, че въпросът в изложението е и неясен, доколкото безспорно е било пред инстанциите по същество, че актовете обр.19 за били подписвани в качеството на представител на възложителя, а не като инвеститорски контрол..
Предвид на горното и като счете, че не са налице сочените основания за допускане на факултативния касационен контрол, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 101 от 12.04.2013 год. по т.д.№ 38/2013 год. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.