Определение на ВКС-ТК, І т.о. 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 15.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2779 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК
Образувано е по касационната жалба на П. Х. Б. срещу Решение № 1549 от 04.07.2017 год. по т.д.№ 5873/2017 год. на Софийски апелативен съд, т.о. 5 с-в.
Въззивното решение е постановено по жалбата на П. Б. срещу Решение № 1079 от 20.06.2016 год. по т.д.№ 2454/2015 год. на Софийски градски съд. С първоинстанционният акт е бил отхвърлен предявеният от него срещу сдружение с нестопанска цел (С.) ”С. на б.ж.” иск с правно основание чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ вр.чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание (ОС) на сдружението, проведено на 14.03.2015 год. и на 15.03.2015 год., като противоречащи на устава на юридическото лице.
Като е счел първоинстанционният акт на СГС за обоснован и законосъобразен, съставът на САС го е потвърдил.
В разд.І на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са въведени доводи за неправилност на въззивния акт. В разд.ІІ, имащ процесуалната характеристика на същинско изложение, жалбоподателят Б., чрез процесуалния си представител се сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ Допустимо ли е главният секретар (заместник – председателят) на едно сдружение да изпълнява функциите на председател в случай на смърт на председателя, без това да е изрично предвидено в учредителния акт на сдружението?; 2./ Допустимо ли е да се приравняват последиците от настъпването на смъртта като юридически факт с последиците от настъпването на ЮФ – „отсъствие” и „фактическа невъзможност”?; 3./ Нарушението на взетите процедурни решения опорочава ли процедурата по провеждане на общото събрание и обуславя ли незаконосъобразност на решенията, взети от това общо събрание?; 4./ Как се изчислява кворумът при провеждане на общо събрание на юридическо лице с нестопанска цел, когато са предвидени няколко заседания; Как се изчислява кворумът, когато събранието се провежда в продължение на няколко дни; Изчислява ли се кворумът в началото на всяко отделно заседание или само при откриване на общото събрание?”
В съобразителната част на всеки от трите подраздела в които са включени въпросите, позоваването е на необходимост от точното прилагане на закона и развитието на правото. Т.е. изложени са мотиви по приложното поле на чл.208 ал.1 т.3 ГПК, но не и по чл.208 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касация С.”С. на б.ж., чрез писмен отговор, представен по делото по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване за произнасяне по посочените въпроси. В същия отговор се сочи, че касационната жалба е неоснователна. Има искане за присъждане на разноски в размер на 720 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение, като е представен списък по чл.80 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав е, че по отношение на посочените въпроси не са налице изискванията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното.
Приложното поле на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице предвид липсата на позоваване на конкретна задължителна съдебна практика, съобразно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Не са налице и предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на посочените въпроси поради следното:
Искът на П. Б. се основава на твърдението, че оспореното общо събрание на С. е нередовно свикано; проведено е при липсващ кворум; при формиране на мнозинство за вземане на решения са гласували лица, които не са имали качеството на делегати; приети са решения по въпроси – невключени в дневния ред; нарушена е била процедурата по гласуване на решенията; общото събрание е избрало органи в конфликт на интереси.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел, че общото събрание )ОС) е редовно свикано и законосъобразно проведено при текуща проверка на кворума на отделните заседания и решенията са приети с валидно мнозинство. Не са допуснати нарушения на актуалния устав на сдружението и на закона.
Във въззивното производство не са правени искания за събиране на доказателства и произнасянето на САС е въз основа на доказателствата, събрани от СГС. За да потвърди първоинстанционния акт, съставът на САС също е приел, че не са били опорочени свикването и провеждането на ОС, като заседанията са проведени при изискуемия кворум, а решенията – с необходимото мнозинство.
Четвъртият от посочените по-горе въпроси е хипотетичен и възпроизвежда един от доводите по въззивната жалба (за липсващ кворум), отговорът на който САС е мотивирал обстойно, позовавайки се на фактите по делото, сочещи, че при всяко едно от заседанията е извършвана проверка на кворума, съобразно изискванията на устава. Заседанията са били провеждани при наличието на кворум 50%+1 и въпреки, че той е бил динамична величина, не е спадал под 1/3 от общия брой на избраните делегати, каквото е предвиждането на устава.
Хипотетичен и поставен прекалено общо е третият от въпросите. Липсата на конкретика относно това, кои нарушения на процедурата биха повлияли на законосъобразността на крайните решения на ОС, лишава въпроса от качеството на обуславящ, съобразно изискването по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Първият и вторият от посочените въпроси са свързани с конкретен факт – смъртта на председателя на управителния съвет на С. и оттук – законното представителство на сдружението. В хода на производството ищецът е оспорил процесуалното представителство на ответника, доколкото пълномощникът по чл.32 т.1 ГПК по делото е упълномощен от главния секретар. Тезата на въззивника Б. е била, че ответникът въззиваем е бил представляван от адвокат, който не е бил упълномощен от законния представител, а от лице без представителна власт.
Неясен е интересът на въззиваемия касатор да се позовава на нарушено право на участие, чрез ненадлежно учредено процесуално представителство на насрещната страна в процеса. Такъв довод принципно е ирелевантен, ако липсва обосновка как това рефлектирало неблагоприятно на процесуалните права на самия касатор.Независимо от това, видно от текста на чл.39 ал.2 от вписания и актуален към провеждането на оспореното ОС устав, С. „се представлява пред други физически и юридически лица в страната и чужбина от Председателя на Управителния съвет на С., а в негово отсъствие или при фактическа невъзможност да изпълнява функциите си – от Главния секретар на С.”. Съобразявайки това обстоятелство, съдържащо се и в удостоверението за актуално състояние, съставът на САС е приел, че учредената от главния секретар на С., процесуална представителна власт на адв.Д. не е опорочена.
Посочените от касатора въпроси по п.1 и п.2 всъщност са за тълкуване на Устава на сдружението без това да е свързано с конкретни пороци на решенията на ОС, които са предмет на иска по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че Законът (ЗЮЛНЦ) не въвежда изискване са единствен способ за представителство и това е предоставено на преценката на членовете на сдружението при приемане или изменение на Устава. Ако е налице неяснота в представителството, но това не е рефлектирало върху свикването и провеждането на ОС и да не е въведено като основание с исковата молба (както е в случая) то това би било основание за промяна на Устава, но не и касационно основание.
С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация направените по делото разноски в настоящето производство, възлизащи на 720 лв., доказателства за плащането на които по банков път са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 212 от 12.07.2017 год. по т.д.№ 279/2017 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Х. Б. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на сдружение с нестопанска цел ”С. на б.ж.” сумата 720 лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.