1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 08.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1899 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2, изр. второ ГПК, образувано по частна жалба, подадена от С. И. С. против Определение № 253 от 15.04.2014г. /неточно посочено като постановено на дата 01.04.2014г./ по в.ч.т.д.№ 721/2013г. на Варненския АС, с което е оставена без уважение молба вх.№ 914/14.02.2014г. по чл.64 ГПК за възстановяване на срок за отстраняване на нередовностите на частна касационна жалба вх.№ 5989/15.11.2013г.
С частната жалба се иска отмяна на определението. Поддържа се, че пълномощникът на жалбоподателя -адв. Ц. е в тежко здравословно състояние-претърпял е операция на очите, датата на уведомяването за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба е била изписана като „20.12.2013г.“ и така е била прочетена от пълномощника, а и считано от нея указанията са били изпълнени. Твърди се, че на насрещната страна- [фирма] недопустимо е давана последваща възможност за извършване на процесуални действия. Изложени са и неотносими с оглед предмета на настоящото производство доводи за недопустимост на производството по иска, предявен от банката по реда на чл.422 ГПК.
В писмен отговор [фирма] оспорва основателността на частната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивно частно производство № 721/2013г. по описа на Варненския АС е образувано по частна жалба на С. С. срещу разпореждане на Варненския ОС, с което е била върната негова въззивна жалба срещу решение за уважаване на иск на банката, предявен по реда на чл.422 ГПК. С Определение № 678/29.10.2013г. апелативният съд е потвърдил разпореждането. Срещу него С. е подал частна касационна жалба вх. 5989/15.11.2013г., която е била оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности /внасяне на държавна такса, представяне на изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК/. Указанията са съобщени на пълномощника на С. – адв. Д. Ц., който лично е приел съобщението на 10.12.2013г. На 30.12.2012г. апелативният съд е върнал частната касационна жалба поради неизпълнени указания. На същата дата по делото е постъпила пратка с пощенско клеймо на подаването 27.12.2013г., съдържаща приложени от адв. Ц. доказателства за внасяне на таксата и изложение на основанията на частното касационно обжалване. Разпореждането за връщане на частната касационна жалба е съобщено на 03.02.2014г. и на 10.02.2014г. е подадена молба за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба, основана на твърдения за нечетливост на датата на съобщаване на указанията и влошено зрение на пълномощника. В съдебното заседание, когато е разгледана молбата по чл.64,ал.2 ГПК е представена епикриза, от която е видно, че през м.октомври 2013г. Д. Н. Ц. е претърпял оперативно лечение в очна клиника.
За да остави без уважение молбата по чл.64,ал.2 ГПК въззивната инстанция е изложила съображения, че съобщението с указанията, които следва да бъдат отстранени е връчено на 10.12.2013г. лично на пълномощника, на служебния му адрес, т.е. към момент, към който той е изпълнявал служебните си задължения, включително и тези по чл.51 ГПК. Поради това и при липса на доказателства за временна нетрудоспособност за периода 10.12-17.12.2013г., когато изтича срокът за изпълнение на указанията, твърдението за особени непредвидени обстоятелства е прието за неоснователно.
Съставът на ВКС намира, че изводите на въззивната инстанция за неоснователност на молбата по чл.64,ал.2 ГПК следва да бъдат споделени.
Датата на връчване на указанията не е нечетлива, а твърденията, че връчването е станало на 12.12.2013г. или на друга по-късна дата от ясно посочената в разписката 10.12.2013г., не отговаря на данните от документа. Влошаването на зрението на пълномощника е установено към октомври 2013г. и ако адв. Ц. е бил затруднен при изпълнение на служебните си задължения и към м.декември 2013г., това не е особено непредвидено внезапно възникнало обстоятелство, а такова, което е могло да бъде преодоляно чрез подаване на молба за продължаване на срока по чл.63 ГПК. Разпоредбата на чл.64,ал.3,изр.второ ГПК изрично регламентира, че не се допуска възстановяване на срок, ако е могло той да бъде продължен. Фактът, че указанията са изпълнени десет дни след изтичането на срока също е индиция, че пропускането му е резултат на субективни, а не на обективни причини, т.е. на такива, които са ирелевантни са основателността на искането за възстановяване на пропуснат срок.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 253 от 15.04.2014г. /неточно посочено като постановено на дата 01.04.2014г./ по в.ч.т.д.№ 721/2013г. на Варненския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.