1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
С., 20,03,2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3667 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], С. против Решението от 28.03.2013г. по в.гр.д.№ 13716/2012г. на СГС, ІІІ „г” състав, с което е отменено решението по гр.д.№ 33383/2011г. на СРС и ответникът е осъден да заплати на [фирма], С. сумата 22 883.21лв.-заплатен депозит по чл.10 от наемен договор от 13.03.2009г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба и обезщетение за забава за периода от 01.05.2011г. до 01.08.2011г. от 602.94лв.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по т.3 на чл.281 ГПК. Поддържа се, че изводът на въззивния съд, че наемният договор е прекратен с изтичане на договорения първоначален срок е неправилен и е резултат на тълкуването му в противоречие с правилата на чл.20 ЗЗД. Становището е, че съгласно разпоредбата на чл.6, срокът на договора е удължен до 01.05.2012г., поради което възможността за прекратяването му се регламентира от разпоредбата чл.18.3- чрез тримесечно писмено предизвестие, което не е спазено от ищеца-наемател; поради това, той дължи обезщетение за неизпълнение на договорните си задължения в размер на вредите от прекратяване на наемния договор при неспазване на предвидения срок за предизвестие и претенцията му за връщане на депозита /уговорен и заплатен в размер на тримесечния наем и подлежащ на възстановяване при прекратяване на договора/ е неоснователна. Изложени са доводи за неправилните според касатора изводи на СГС, че клаузата за автоматично продължаване срока на договора е уговорена в полза на наемателя, и че наемодателят е приел прекратяването на договора, подписвайки приемо-предавателния протокол.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК с оглед оспорвания извод на въззивната инстанция, че с изтичане на уговорения срок, наемното правоотношение е прекратено и с оглед твърдението, че не са обсъдени договорните клаузи, е поставен въпросът: следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват като се отчита действително изразената воля на страните, точният смисъл, цялостното му съдържание и систематическото място на конкретната разпоредба, при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Във връзка с останалите посочени в жалбата пороци на решението са поставени като материалноправни въпросите: договорът за наем продължава ли се автоматично за нов фиксиран срок, при наличие на изрична воля и уговорена клауза, или се прекратява с изтичане на първоначалния срок; обвързани ли са страните от разпоредба за автоматично продължаване срока на договора и разполага ли наемателят с правото да не я зачете; в чия полза е договорена разпоредбата за автоматично продължаване на срока на договора като поддържаната допълнителна предпоставка по отношение на тях е т.3 на чл.280,ал.1 ГПК- липса на съдебна практика, необходимост от осигуряване точното прилагане на закона и значимост на отговорите за развитието на правото.
От ищеца [фирма], С. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
По делото са били безспорни фактите, че ищецът наемател е отправил на 28.04.2011г. уведомително писмо до ответника наемодател, че на основание разпоредбата на чл.5 от договора за наем, уреждаща че срокът му е 24 месеца-до 01.05.2011г., счита наемното отношение за прекратено от тази дата и иска възстановяване на дадения депозит, състоящ се от три месечни наема- 22 883.21лв.; че на 03.05.2011г. между страните е бил подписан приемо – предавателен протокол, с който наемателят е върнал държането на имота, в който освен констатации за несъществени повреди по имота, ответникът не е отбелязал други възражения и претенции; че на 05.05.2011г. наемодателят изпратил писмо, в което е посочил, че наемателят е могъл да прекрати договора само въз основа на тримесечно предизвестие, което не е сторено, поради което той е автоматично продължен за още една година-т.е. до 01.05.2012г., а в случай на неотправяне на предизвестие, прекратяващата страна дължи обезщетение в размер на три месечни наема- в размер на искания депозит, поради което искането за връщането му е неоснователно.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за връщане на заплатения от наемателя депозит като погасен чрез извършено съдебно прихващане с вземането на ответника, съответстващо по стойност на дължимата наемна цена за периода 29.04.2011г.-29.07.2011г. Отхвърлен е и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД.
Въззивният съд е посочил, че ищецът се позовава на уговореното между страните основание за прекратяване на договора по чл.18.1: „договорът се прекратява с изтичане на срока по чл.5“, а чл.5 посочва, че „договорът е в сила до 01.05.2011г.“ Приел е, че при тази хипотеза са неприложими уговорките за отправяне на тримесечно предизвестие, които са други основания за прекратяване на договора, уредени в чл.18.3. и възможности за преустановяване на договорната връзка, приложими преди изтичането на срока по чл.5. Обосновал е, че наемателят е счел договора за прекратен с изтичане на срока му, поради това не е отправял изявление и предизвестие за прекратяването му, а се е позовал на настъпило уговорено автоматично прекратяване. Посочил е, че наемодателят също е приел за настъпило прекратяването на договора поради изтичане срока на действието му, приемайки обратно държането на имота с подписването на протокола от 03.05.2011г. Изложил е съображения, че ако ответникът е считал договора за действащ, е следвало да откаже получаването на вещта, а получаването е довело до лишаване на наемателя от ползването й. Съгласието на наемодателя с настъпилото прекратяване поради изтекъл срок е аргументирано и с претенцията му за отстраняване на повредите в имота- задължение на насрещната страна само при окончателното му прекратяване. Като допълнителен мотив е изложен, че дори за прекратяването на договора да е било необходимо предизвестие от три месеца, разпоредбата за автоматичното му продължаване при липса на предизвестие, е уговорена в полза на наемателя, тъй като предвижда по-дълъг срок от предизвестието по чл.238,ал.1 ЗЗД. По съображения за прекратяване на договора на 01.05.2011г. е обоснована основателността на иска за връщане на депозита и неоснователността на възражението за прихващане.
Съставът на ВКС приема, че касационната жалба е допустима като постъпила в срока по чл.287 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Възможността касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса за задължението на съда да тълкува договора, съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД би била налице ако въззивната инстанция е изложила съображения, че тълкуване следва да се проведе без изследване на действителната воля на страните. В случая СГС е извършил подробен анализ на клаузите, уреждащи възможността за прекратяване на договора съобразно действието му във времето, уговорените срокове и начина по който следва да бъде извършено, и след преценката им е обосновал, че уговорената поредност е приложима до изтичане срока на действието му, от който момент настъпва автоматичното прекратяване. Изводите са основани както на клаузите на договора, така и на правните аргументи, че договорът е срочен и за прекратяването му не е необходимо предизвестие.
Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и по втората група въпроси, тъй като те нямат характер на правни, а искането е за отговор при тълкуване на поставени от касатора фактически хипотези, а не по разрешени от съда материалноправни въпроси по приложението на конкретна правна разпоредба.
Последният поставен като „материалноправен въпрос“ не е единствено обуславящият крайния извод на съда по спора, а е свързан с допълнително изложени от съда съображения.
Становището на въззивния съд по приетата за установена по спора фактическа обстановка не може да послужи като основание /главна предпоставка/ за допускане на касационното обжалване. Такива могат да бъдат само правните аргументи с които е мотивирано разрешаването на спора. Въпрос, относим към тях не е посочен в изложението. В тази хипотеза е безпредметно обсъждането на наведените допълнителни основания, на които касаторът се позовава.
Ответникът по касационната жалба е заявил искане за присъждане на разноски, но доказателства за такива не са представени с отговора на жалбата, а е посочено, че ще бъдат представени „в съдебно заседание”.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решението от 28.03.2013г. по в.гр.д.№ 13716/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-„г” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.