1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№727
София, 08.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова.
като изслуша докладваното от съдията Петрова. т.д. № 71 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 231 от 01.08.2014г. по в.т.д.№ 331/2014г. на Варненския АС, ТО в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 75/2013г. на Разградския ОС за отхвърлянето на иска, предявен срещу [фирма], [населено място] за връщане на основание чл.55 ЗЗД на сумата 14 423.85лв. Същото решение в частта за уважаването на иска и осъждането на акционерното дружество да заплати на ищеца на основание чл.55 ЗЗД 14 223.29лв.-недължимо платена сума за електроенергия, представляваща начислена едностранна корекция на сметка за консумирана енергия за минал период по Констативен протокол № 24177/28.06.2010г., не е обжалвано и е влязло в сила.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Възразява се срещу извода, че извършеното от ищеца плащане е на основание и при условията на постигнато споразумение от 23.07.2010г., поради което не са налице предпоставките за връщането на сумата 14 423.85лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.2 ГПК- Споразумението за разсрочено плащане подписано между електроразпределително дружество и потребител, поражда ли основание за дължимост на разсрочената сума, след като е установено, че тя представлява едностранно начислена от електроразпределителното дружество корекция на сметката на потребителя за минал период поради неточно измерване на отчетената енергия. Поддържа се, че в една част от съдебните актове /Решение по в.т.д.№ 212/2013г. на ОС Шумен, по в.т.д.№ 2306/2011г. на ОС Варна по в.т.д.№ 858/2010г. на ОС Варна и 512/2011г. на същия съд/ е прието, че сключеното между страните споразумение за разсрочване на паричното задължение, тълкувано въз основа на всички обстоятелства, е за договаряне разсрочване на плащането на поискана от ответника сума въз основа на едностранно извършена от него корекция на сметка на електроенергия за минал период; че с оглед липсата на възможност на доставчика да извършва такава корекция за минал период, то не може да възникне само въз основа на споразумението за разсрочено плащане; че извършеното от потребителя плащане е без основание, поради което има право на връщане на платената сума. Същевременно се поддържа, че според мотивите на обжалваното решение и на решение по в.гр.д.№ 109/2014г. на ОС Ловеч, сключеният споразумителен протокол има силата на спогодба и изпълнението на поетото с нея задължение от потребителя не е лишено от основание. При допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-произнасяне в разрез с практиката на ВКС /ТР № 1/04.01.2001г., Решение по т.д.№ 1106/2010г. на 2т.о./ и т.2 на чл.280 ГПК-противоречие с Решение по т.д.№ 214/2007г. на 2 т.о. се иска допускане на обжалването по въпроса: Изпълнил ли е въззивният съд задължението си да постанови съдебния акт въз основа на преценка на всички приети по делото доказателства, като не е обсъдил споразумителния протокол за разсрочване на задължението на потребителя съвкупно с останалите приети доказателства, установяващи че разсрочената по споразумителния протокол сума представлява едностранно извършена от ел.разпределителното дружество корекция на сметката на потребителя за минал период.
В писмени отговори [фирма] и третото лице негов помагач [фирма] оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е потвърдила извода, че извършеното от ищеца плащане на 14 423.85лв. /за разлика от недължимо платената от него сума в размер на 14 223.29лв., която е едностранно начислена от доставчика корекционна сума за потребена енергия за минал период по констативен протокол № 24177/28.06.2010г. за която искът е бил уважен/, е основано на сключения между страните договор за спогодба от 23.07.2010г. Прието е, че плащането на 14 423.85лв. се основава не на едностранно извършена от доставчика, в противоречие с чл.146 ЗПП корекция на сметка за консумирана в минал период ел.енергия. Мотивирано е, че плащането не е на основание справката за корекция на сметка и на издаденото въз основа на нея дебитно известие, а е на основание и при условията на насрещно постигнато съгласие по Споразумителен протокол от 23.07.2010г. При обсъждане на съдържанието му: „във връзка със забавяне плащанията на консумирана електрическа енергия и разсрочването им се подписа настоящия протокол за следното: към датата на подписването на споразумението, задължението за консумирана ел.енергия за периода… и начислените лихви е в размер на 14 423.85лв.“, е прието, че сумата представлява цена на реално доставена и консумирана за периода енергия, която ищецът се е съгласил, че дължи. Обсъдено е, че в този документ самият ищец е признал задължението си, което е заплатил разсрочено-при условията на споразумението и ответникът не дължи връщането на цената като получена без основание.
Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос произтича от некоректното му поставяне. Въпросът е предпоставен от твърдения за факти, приети за установени от въззивната инстанция в противоположен смисъл- че сумата не представлява едностранно начислена от електроразпределителното дружество корекция на сметката на потребителя за минал период поради неточно измерване на отчетената енергия, а е цена на реално консумирана и незаплатена енергия. Необосновано е и становището за наличие на допълнителната предпоставка-т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-различието в крайните изводи на съдилищата по отделните казуси е обусловено от конкретно установените по делото факти и обстоятелства, а не от противоречиво разрешаване на един и същ правен проблем. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. След като различният резултат в правните изводи на съда по конкретното дело и цитираните решения се дължи на различни факти, не е осъществено основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Втората част на втория въпрос също интерпретира становището на касатора относно характера на задължението по споразумителния протокол /частен документ, носещ неговия подпис/ при възприето от съдилищата при тълкуването му противоположно негово съдържание, т.е. не съответства на мотивите на въззивната инстанция. Първата част от въпроса е твърдение за допуснати процесуални нарушения при кредитиране на доказателствата и необоснованост на решението-неотносими за първата фаза от факултативния касационен контрол по допускането му.
В отговора на касационната жалба е поискано присъждане на разноски за настоящото производство, но доказателства за извършването им не са представени.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 231 от 01.08.2014г. по в.т.д.№ 331/2014г. на Варненския АС, ТО в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 75/2013г. на Разградския ОС за отхвърлянето на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.