О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 18.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 3173 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по съвместна касационна жалба на ответниците [фирма], [населено място], [улица], [фирма], [населено място], [улица] и Й. Г. Б. против Решение № 77 от 07.06.2017г. по в.гр.д.№ 221/2017г. ва ОС Сливен, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 2497/2016г. на РС Сливен. Първоинстанционният съд е признал за установено по реда на чл.422,ал.1 ГПК, че [фирма] като кредитополучател, [фирма] като съдлъжник и Й. Б. като поръчител по договор за банков кредит от 25.06.2007г., допълнително споразумение от 09.11.2009г. и договор за поръчителство от същата дата, дължат солидарно на [фирма]: сумата 10 693.23 евро -изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016г.-датата на подаване на заявлението по чл.417,т.2 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1241/2016г. на РС Сливен; сумата 399.82 евро – договорна лихва за периода 25.08.2015г. до 27.03.2016г. и сумата 271.73 евро наказателна лихва за същия период.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърдението е, че банката не е имала основание да обяви кредита за предсрочно изискуем; че не са налице предпоставките съдилищата на приемат, че солидарните длъжници са уведомени чрез нотариална покана за упражненото от банката право да поиска предсрочно изпълнение на цялото задължение; че по отношение на поръчителя е изтекъл преклузивният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите, които настоящият състав систематизира, както следва:
1/Дали целият дълг от кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определи, посочени в договора факти или е необходимо волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост, досежно настъпването й; За възможността, при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да плати уговорените месечни вноски на падежа, дългът му автоматично да се трансформира в предсрочно изискуем, без да е необходимо изрично волеизявление на кредитодателя, достигнало до длъжника; Настъпила ли е предсрочната изискуемост на вземането; Кога настъпва предсрочната изискуемост – правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва ли да е упражнено преди подаването на заявлението за издаването на заповедта при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК – ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
2/ По какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и до другите адресати своевременно; Следва ли волеизявлението на банката да е достигнало реално до всички адресати. Твърдението е, че нотариалната покана до кредитополучателя [фирма] е изпратена не до неговия управител, а до трето лице.
Относно начина, по който следва да се удостовери връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се противоречие на обжалваното решение с Решение № 148 по т.д.№ 2072/2015г. на Първо т.о. на ВКС. Налице ли е валидно уведомяване с нотариална покана за връчване на книжа по чл.47 ГПК, ако липсва уведомление до главния длъжник, липсва приобщена разписка от нотариуса за извършените от него фактически действия. Тежестта на доказване пада ли върху ищеца да установи с надлежните за това доказателства, връчени реално на адресатите нотариални покани и уведомления.
3/ В изложението е въведено оплакване за недопустимост на въззивното решение и се иска допускане на обжалването за проверка допустимостта на решението в частта, с която е признато за установена дължимостта на лихва за забава за периода 25.08.2015г.-27.03.2016г. В тази връзка са поставени въпросите може ли да бъде издадена заповед за изпълнение за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане до подаването на заявлението; допустимо ли е издаването на такава заповед като се сочи противоречие с т.4а ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Допускането на касационното обжалване по тези въпроси е обосновано и със задълженията на въззивния съд да следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада /ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Като въпрос, свързан с допустимостта на иска е поставен Дали исковата молба следва да съдържа всички обстоятелства, на които се основава искът.
4/ Поставени са процесуално правни въпроси във връзка с производството по чл.422 ГПК: Допустимо ли е в исковото производство по иска, предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение при допълнителна предпоставка, обоснована с ТР № 4/2013г. на ОСГТК. Допустимо ли е в производството по иска по чл.422,ал.1 ГПК да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца; Допустимо ли е с исковата молба да се сочат основания, различни от посочените в заявлението по чл.417,т.2 ГПК; Може ли ищеца, упражнил правата си по заповедното производство да прави нови искания с исковата молба по чл.422 ГПК, да сочи нови доказателства, да не представя доказателства по искане по чл.183 ГПК. Може ли съдът да променя материалноправната характеристика на вземането като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство при същата допълнителна предпоставка, обоснована с ТР №4/2013г. Предвид недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповедта, предявеният иск може ли да се приеме за основателен; Поставени са и общи въпроси във връзка с редовността на исковата молба и задълженията на съда.
5/Формулирани са общи въпроси за правомощията на въззивната инстанция – дали въззивният съд следва да съобразява всички доказателства и доводи на страните; както и въпроси във връзка със задължението на първоинстанционния съд да изготви доклад по делото и за задълженията на въззивната инстанция, когато въззивниците са направили оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с доклада при допълнителната предпоставка, обоснована с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
6/ Срокът по чл.147,ал.1 ЗЗД краен и преклузивен ли е и с изтичането му погасява ли се възможността за принудително изпълнение и погасява ли се самото поръчителство като се твърди противоречие на въззивното решение с т.4 на ТР №4/2013г. Прекратява ли се поръчителството по вноските за кредит, чийто падеж е настъпил преди повече от шест месеца преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост на кредит, обезпечен с поръчителство. Допълнителната предпоставка е обоснована с тезата за противоречие на обжалвания акт с т.18 на ТР №4/2013г. ОСГТК на ВКС.
7/По отношение на възражението за погасяване на претенцията за процесното вземане поради изтичане на петгодишния срок по чл.110 ЗЗД се твърди, че „изводът за въззивния съд за погасяване на иска поради изтичане на петгодишния давностен срок е неправилен“ и се иска допускане на обжалването по въпроса следва ли съдът да обсъди обстоятелството, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем в продължение на пет години, считано от 31.12.2010г.; от кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит с клауза кредитът да стане по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем при допуснато просрочие на погасителна вноска – от изпадането на кредитополучателя в забава и неплащане на месечна погасителна вноска на падежа; или от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; или от упражняването на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението.
8/Физическо лице-съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има ли качеството на потребител по З. и „може ли да се позовава на неравноправност на клауза в договора за кредит-релевирани възражения в отговора на исковата молба“ при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /решението по т.д.№ 2754/15 на Първо т..о/
Без да поставя правни въпроси в изложението, касаторът се позовава на разпоредбата на чл.22 ГПК и твърди, че правото му на справедлив процес е нарушено, тъй като производството по делото е следвало да бъде спряно във връзка с водено производство по отменения ЗОПДИППД /Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/, такова спиране било отказано от РС, а в тази хипотеза, докладчикът е следвало да се отведе от разглеждането на спора.
Към изложението е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд „относно тълкуването от значение за правилното решаване от българския съд, предвид характера на предявения иск по чл.422 ГПК по договор за банков ипотечен кредит, наличие на основанията за спиране на делото, досежно висящ преюдициален спор по ЗОПДИППД, същевременно извършване на принудително изпълнение на имоти, предмет на висящия преюдициален спор и необходимост в тази връзка действия от съда“ по въпросите:
„Образуваното производство по внесено ми чл.28 ЗОПДИППД – образувано гр.д. 144 /2011г. висящо, явява ли се преюдициално пред новообразувани дела – в случая настоящото чл.422 ГПК по реда на заповедното производство?”
„Издадена обезпечителна заповед в полза на ищеца по производство по ЗОПДИППД: ищеца превилигирован кредитор ли е пред останалите кредитори, досежно уважено искане по чл.23 ал.4 т. 7 освободено имущество за разноски в това число и адвокатско възнаграждение, същевременно имотът е предмет на принудително изпълнение по иск с правно основание чл.422 ГПК”.
„В случая КОНПИ, представляваща държавата, може ли да се противопостави на всички останали кредитори по по- късно образуваните дела. Следва ли да се конституира като страна КОНПИ по издадена обезпечителна заповед, досежно имотите предмет на отнемане, същевременно ипотекирани в полза на банката образуван настоящ спор по иск по чл.422 ГПК ?”
„Има ли право съдебният изпълнител да приеме в случая ипотекарния кредитор за привилегирован преди държавата, досежно издадена в нейна полза обезпечителна заповед образувано преди това дело, в случая 144/11г. по описа на Сливенския ОС , същевременно банката не предявила правата си и не е страна в образуваното преюдициално производство по ЗОПДИППД?”
„Следва ли да бъде допуснато като трето лице КОНПИ и подпомагаща страна по иска с правно основание чл.422 ГПК – направено и неуважено искане приключило окончателно по входирана частна жалба?”
„Налице ли са основанията за спиране на принудителното изпълнение по издадената заповед по чл.417 ГПК от заповедния съд и съдът по същество по късно образувано дело /по реда на заповедното производство/ до решаване на висящия преюдициален спор по ЗОПДИППД?”
„На обжалване подлежи ли отказът да бъде привлечено за участие трето лице помагач в случая КОНПИ, същевременно силата на постановеното решение как ще се отрази на решението на висящото производство по ЗОПДИППД? Налице ли са предпоставките на закона за привличането участие трето лице помагач в случая КОНПИ?”
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Становище по искането за отправяне на преюдициално запитване не е заявено.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Касаторите не са депозирани отговор на исковата молба, поради което съдилищата в съответствие със задълженията си по т.11а ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, са разгледали посочените във възражението по 414,ал.1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, за което е издадена заповедта. Във възражението на главния длъжник [фирма] вземането е оспорено изцяло, включително и поради изтекла погасителна давност на главното и акцесорните задължения; съдържа се твърдение, че представеният договор за кредит е нищожен и се отрича наличието на облигационни задължения по него; възразено е, че дружеството не е уведомявано за предсрочна изискуемост на цялото задължение чрез нотариална покана или по друг начин, достигнали до адресата; съдържа се твърдение, че към заявлението не са били представени доказателства за надлежно упражненото право на банката да направи кредита предсрочно изискуем; налице е позоваване на разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД. Идентични по съдържание са възраженията, подадени от съдлъжника [фирма] и от поръчителя.
Съгласно договора за бизнес ипотечен банков кредит от 25.06.2007г., банката е отпуснала на [фирма] кредит от 70 000 евро, който видно от заключението на счетоводната експертиза, е усвоен, със срок на погасяване до 25.06.2017г. на сто равни месечни вноски. Съгласно разпоредбата на чл.14, при просрочие на погасителна вноска или лихви за повече от 90 дни, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. С допълнително споразумение от 09.11.2009г. като съдлъжник в дълга е встъпило [фирма], а с договор за поръчителство, поръчителят Й. Г. Б. е поел задължението да отговоря пред банката солидарно с главния длъжник като поръчител по договора за кредит.
На 29.03.2016г. банката е додала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК срещу тримата солидарни длъжници като е твърдяла, че на основание чл.14 от договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради просрочие с повече от 216 дни, а началната дата на най-старото просрочие е 25.08.215г. Съгласно представената счетоводна справка, неиздължената главница е 10 693.23 евро, дължимите договорни лихви от 25.08.2015г. до 27.03.2016г. са 399.82 евро, а наказателната лихва за същия период е 271.73 евро /за които суми е поискана и е издадена заповедта/. В счетоводната справка падежите на просрочените вноски са: 25.08.2015г., 25.09.2015г., 25.10.2015г., 25.11.2015г., 25.12.2015г. и 25.01.2016г., а на датата 15.02.2016г. се сочи, че е настъпила предсрочната изискуемост на остатъка по кредита.
Съдилищата са обсъждали представените към заявлението и към исковата молба доказателства, въз основа на които банката е твърдяла, че солидарните длъжници са уведомени за обявената предсрочна изискуемост на целия кредит: 1/Нотариална покана до всеки един, предоставена за връчване от нотариус Е. Ш., в която подробно са описани основанията за обявяването на предсрочната изискуемост на кредитното задължение и просрочените задължения към 16.02.2016г. в размер идентичен, на отразения в заявлението по чл.417 ГПК. 2/Три уведомления до всеки един от длъжниците, в които посоченият адрес е адресът на управление на търговските дружества и съобщеният от поръчителя негов адрес. Текстът на уведомлението е покана за получаване на нотариалната покана в кантората на нотариуса /посочен адрес/ и предупреждение, че при неявяване в 14 дневен срок, тя ще се счита за връчена по реда на ГПК. На всяко от уведомленията нотариусът е удостоверил, че те са залепени на адреса на 29.02.2016г. в 15.30 часа. 3/Три разписки също изходящи от нотариуса, в който е удостоверено, че на 29.02.2016г. лично нотариусът е залепил уведомленията на всеки един от съответните адреси и е пуснал екземпляр в пощенската кутия на адресата. Във всяка една от разписките, лично нотариусът подробно е изложил обстоятелствата, при които е залепено уведомлението: на 20.02.2016г. в посочен час куриер на фирма „С.“ е направил първо посещение на съответния адрес, но приемането на пратката е било отказано; нотариусът посетил лично всеки адрес на 28.02.2016г. и на 29.02.2016г. в съответно посочен час, но контакт не е бил установен; входната врата е била заключена и уведомлението е залепено от него на 29.02.2016г. на видно място на съответната входна врата.
При тези данни съдилищата са приели в съответствие с указанията по т.18 ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че вземането на банката, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка за предсрочна изискуемост, е изискуемо с настъпване на предвидените в чл.14 от договора обстоятелства – неплащане на посочения брой вноски, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника това обстоятелство. Въззивната инстанция е приела, че в конкретния случай с уведомлението, залепено от нотариуса на адреса на всеки един от длъжниците, е съобщено волеизявлението на кредитора и то е достигнало до тях, като едновременно, екземпляр от него е бил поставен и в пощенската кутия на адресата. Акцентирано е, че посочените в уведомлението адреси са тези, посочени в договора, съответно в допълнителното споразумение и в договора за поръчителство, а заявлението за издаване на заповедта е подадено след изтичането на 14 дневния срок, посочен в уведомленията. Прието е, че нотариалното удостоверяване за връчване по реда на чл.47 ГПК означава редовно връчване на адресата и редовно уведомяване за упражненото от банката право да иска предсрочно издължаване на цялото кредитно задължение.
За неоснователно е прието възражението на въззивниците за липса на идентичност на вземането, посочено в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и предмета на установителния иск като е констатирано пълно съвпадение между двете искания. Чрез препращане на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция е споделила извода за неоснователност и недоказаност на довода за липса на облигационно отношение като са анализирани неоспорените доказателства за поемане на задължение от главния длъжник и от солидарните длъжници и установеното от експертизата усвояване на кредита по банковата сметка на кредитополучателя. По възражението за давност е съобразено, че плащането по договора е преустановено на 01.09.2015г., а заявлението е подадено през 2016г.
Отсъства основание за преценка обжалваното решение да е недопустимо, поради което искането /заявено в изложението/ за допускане на касационното обжалване за проверка дали решението страда от такъв порок не може да бъде уважено. Не съществува съмнение относно редовността на исковата молба и произнасяне от съдилищата в рамките на допустимия предмет на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, поради което не са налице предпоставките, при които за касационната инстанция съществува задължение служебно да допусне касационния контрол за проверка допустимостта на съдебното решение.
Искането за допускане на обжалването по първата група въпроси е неоснователно:
От възпроизведените по-горе мотиви на въззивната инстанция е очевидно, че правните проблеми по приложението на чл.60, ал.2 ЗКИ и възможността банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, и правният въпрос относно предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, не са разрешени в противоречие с т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което обуславя неоснователността на искането. В обжалваното решение е даден категоричен отговор, че предсрочната изискуемост е обявена при наличието на обективните предпоставки за това и при упражненото от кредитора, предвидено в договора, субективно право; че волеизявлението за отнемането на преимуществото на срока е достигнало до длъжника преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта.
Следва да се посочи, че релевантно за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е уведомяването на длъжника-кредитополучател и от този момент кредитът е предсрочно изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя – Решение № 149 по т.д.№ 2142/2015г. на Първо т.о.на ВКС, а и в конкретния договор за поръчителство изрично в чл.3 е предвидено, че поръчителят няма да бъде уведомяван за предсрочната изискуемост на дълга по кредита.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втората група въпроси, обобщени в настоящото определение произтича от следното:
Както се посочи ответниците, включително и кредитополучателят, не са подали отговор на исковата молба. Във възражението на [фирма] по чл.414,ал.1 ГПК се съдържат общи оспорвания, че преди датата на подаване на заявлението, до дружеството не е достигнало волеизявлението на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Заповедното производство е едностранно и с получаването на препис от исковата молба, към която е приложена /л.21/ разписката за залепване на уведомлението от нотариуса от 29.02.2016г. и самото уведомление от нотариуса до [фирма] /л.25/, кредитополучателят е запознат с това доказателство, въз основа на което ищецът обосновава твърдението си за уведомяването за обявената предсрочна изискуемост. Неподаването на отговор на исковата молба, съответно невъвеждането в преклузивния срок на фактическото възражение, че независимо, че уведомлението е изпратено на адреса на управление на дружеството /ул.“Харамиите № 18,ал.3, [населено място]/, в него неточно е посочено като управител лице, което не представлява този търговец /вместо управител П. Б., за представител е посочен П. Б., която представлява като управител дружеството съдлъжник [фирма]/, означава, че това фактическо твърдение за нередовно уведомяване поради посочване на ненадлежен представител на адресата, е преклудирано. Възражение в този смисъл не е въведено и в първото по делото заседание, а неясно е заявено едва в писмената защита пред районния съд. То не е надлежно включено в предмета на спора в преклузивния срок. Поради това поставените в изложението въпроси, основани на него не следва да бъдат обсъждани. Хипотетична е и частта от въпроса, основана на твърдение за „липса уведомление до главния длъжник“, „за отсъствие на приобщена разписка от нотариуса за извършените от него фактически действия“. Приобщената по делото като доказателство разписка е факт. Касаторите предпоставят въпроса от твърдението си отсъствие на това обстоятелство, което съдилищата категорично са приели за установено. Превратно е и тълкуването, че съдилищата не са възложили тежестта на доказване на реалното връчване на адресатите нотариални покани и уведомления на ищеца.
По въпросите относно начина на удостоверяване на връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, е формирана практика по чл.290 ГПК /Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015г. на ВКС, I т.о. и Решение № 208 от 09.02.2018г. по т.д.№ 394/2017г. на I т.о./. Неоснователно е позоваването в изложението на противоречие на въззивното решение с решение № 148 по т.д.№ 2072/2015г. на І т.о. Произнасянето от въззивния състав на ОС по този въпрос съответства на дадените разрешения в цитираните актове на състави на ВКС, поради което не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на обжалването.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по третата група въпроси произтича от несъответстващата на заявлението за издаване на заповедта, на изложеното в исковата молба и в нейния петитум теза на касаторите, че „въпреки, че в заявлението до заповедния съд се е твърдяло, че се претендира договорна лихва, в действителност става въпрос за лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода до подаване на заявлението“. Становище на касатора, а не установим от материалите по делото факт е този, че банката е поискала издаване на заповед за изпълнение, съответно е предявила установила иск за лихви за забава за период, предшестващ подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по тази група въпроси пряко следва и от факта, че с такъв довод съдилищата не са били сезирани и не са се произнасяли по него, т.е. този правен проблем не е въведен в предмета на спора.
Обобщените в четвъртата и петата група въпроси от изложението са изцяло хипотетични /ново основание на иска, изменение на иска, нови доказателства, нови искания във въззивното производство, промяна на материалноправната характеристика на вземането, въпроси относно редовността на исковата молба, задълженията на въззивната инстанция…/. Тяхното поставяне не е аргументирано, не е конкретизирано във връзка с кое процесуално действие на първоинстанционния или въззивния съд и по отношение на кои изложени от съдилищата правни съображения, се иска допускане на касационното обжалване по тях. В този смисъл поставените въпроси не са обуславящи изхода на делото, а са условни и теоретични. Въззивниците не са правили оплакване във връзка с непълен или неточен доклад по делото и неправилно разпределена доказателствена тежест, поради което въпросът за правомощията на въззивната инстанция при неизпълнени процесуални задължения от първата инстанция по чл. 146 ГПК отново е хипотетичен.
Въззивната инстанция не е дала отговор на шестия въпрос в противоречие със сочената от касаторите задължителна съдебна практика, поради което искането за допускане на обжалването по него е неоснователно. При формулирането на въпроса дали поръчителството се прекратява по отношение на вноските по кредита, чийто падеж е настъпил преди повече от шест месеца преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост на кредит, обезпечен с поръчителство, касаторите не посочват кои са вноските с настъпил падеж шест месеца преди подаване на заявлението. Въззивната инстанция е констатирала, че в заявлението за издаване на заповедта, банката е посочила, че първата просрочена вноска е с падеж 25.08.2015г. и към датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем през м.февруари 2016г., падежиралите вноски са общо шест с месечни падежи, настъпили в периода 25.08.2015г. до 25.01.2016г.
При формулирането на седмия въпрос касаторите изхождат от ненамиращата опора в закона теза, че банката има задължение да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличието на обективните предпоставки за това. В решението по гр.д. № 60073/2016г. на Трето г.о. на ВКС е даден отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: уговорената в договора за банков кредит възможност за банката да обяви, при настъпване на определени предпоставки, за предсрочно изискуеми погасителните вноски с ненастъпил падеж представлява установено в полза на банката потестативно право, което се упражнява с едностранно изявление, отправено до длъжника и реализирането на което има за последица едностранна промяна в сключения договор за кредит, изразяваща се в отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок за изпълнение и пораждане на възможност за кредитора да иска плащане от кредитополучателя и на вноските с ненастъпил падеж; Касае се за възможност, която кредиторът би могъл да реализира ако желае, по негова преценка.
В посочения смисъл са дадените разяснения в мотивите към т. 18 от тълкувателно решение № 4/2013г на ОСГТК на ВКС, и Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. №57/2012 г. на І т.о. на ВКС.
Както се посочи, по въпроса за момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит с клауза кредитът да стане по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем /който е въведен като подвъпрос към седмата група/, е налице задължително за съдилищата разрешение в т.18 на тълкувателното решение.
За първи път в изложението към касационната жалба касаторите въвеждат довода за възможността физическото лице-съдлъжник по договора за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, да се позовава на неравноправност на клаузи от договор за кредит. От това пряко произтича неоснователността на допускане на касационното обжалване, тъй като осмия въпрос не е включен в предмета на спора и по него съдилищата не са се произнасяли. Такъв довод не е направен в отговора на исковата молба /отговор не е представен/ и не е релевиран пред инстанциите.
Правни въпроси, относими към довода за необходимост от спиране на настоящото производство, както и във връзка със заявената едва в изложението теза за процесуални нарушения във вр.с чл.22 ГПК, не са посочени, което пряко изключва възможността за допускане на касационното обжалване по тези оплаквания.
По искането за отправяне на преюдициално запитване:
Искането по чл.628 сл.ГПК е неоснователно:
1/Поради отсъствие на предпоставките за допускане на касационното обжалване, в която хипотеза не е налице „решаване на делото”. Задължение за националния съд за отправяне на преюдициално запитване възниква само ако за решаването на конкретния правен спор е необходимо да се приложи общностна норма, която е неясна, в зависимост от това „дали решение на общностната юрисдикция е необходимо, за постановяване на нейното решение” – чл.267 ДФЕС. Поради изложените съображения за неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване, не е налице „решаване на делото“ по смисъла на чл.628 ГПК и отправяне на искане за преюдициално заключение е безпредметно, тъй като с недопускане на обжалването, производството по спора приключва с влизане в сила на въззивното решение.
2/Поради отсъствие на предпоставката на чл.628, ал.1 ГПК – в казуса не намира приложение разпоредба от правото на ЕС, нито има необходимост от тълкуване и преценка за валидност на акт на органите на ЕС.
3/Причини, поради които съдът смята, че искането за преюдициално заключение е от значение за правилното решаване на делото – чл.630 ГПК, не биха могли да бъдат посочени, тъй като правните проблеми, поставени в искането на касаторите в голямата си част са извън предмета на спора и предмета на произнасяне на съдилищата.
Касаторите следва да заплатят на [фирма] поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба с договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане –сумата 648.26лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 77 от 07.06.2017г. по в.гр.д.№ 221/2017г. на ОС Сливен.
Оставя без уважение искането на Д.“Е.,гр.С., [фирма], [населено място] и Й. Г. Б. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Осъжда [фирма],гр.С., [фирма], [населено място] и Й. Г. Б. да заплатят солидарно на [фирма] сумата 684.26лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: