1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
София, 13.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 556 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищците Щ. П. Щ. и П. Т. Щ. против Решение № 306 от 13.11.2013г. по в.т.д.№ 518/2013г. на Варненския АС, с което е потвърдено решението на Варненския ОС по т.д.№ 2913/2012г. за отхвърлянето на иска на касаторите срещу [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ по чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор, сключен с нот.акт № 128/2009г. на нот. О.Ш. за учредяване право на строеж върху обектите в жилищната сграда на пет етажа, находяща се в дворно място УПИ № 169 в [населено място],[жк], а именно: ателие №1 на втория етаж на сградата, ведно с прилежащата му изба № 5, ателие № 6 на третия етаж на сградата, ведно с прилежащата му изба № 8 и ателие № 7 на третия етаж, ведно с прилежащото му избено помещение.
Искането е за отмяна на решението като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или постановяването на друго за уважаването на иска. Твърдението е, че е сключен договор за изработка /изграждане на обект/ във връзка с който е учредено и правото на строеж на изпълнителя, който е неизправен по отношение на задължението си да предаде обектите в уговорената степен на завършеност в срок до 21.04.2009г., поради което е налице частично изпълнение, което следва да бъде приравнено на пълно неизпълнение. Поддържаната теза е, че неизпълнението на задължението за въвеждане на сградата в експлоатация в уговорения срок и изграждането на обекта само до степен на груб строеж обуславя извод, че неизпълнението не е незначително с оглед интересите на кредитора и няма основание за приложение на разпоредбата на чл.87,ал.4 ЗЗД, с какъвто мотив апелативният съд е потвърдил решението за отхвърлянето на иска.
При допълнителната предпоставка на т.1 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени като материално правни въпросите: 1/Незначително ли е с оглед интересите на кредитора неизпълнение на задължение за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за извършване на строеж, ако след прехвърлянето на правото на строеж в полза на приобретателя той завърши грубия строеж на сградата, но продължително време след падежа на задължението, не извършва необходимите довършителни работи с оглед въвеждане на строежа в експлоатация;2/Следва ли да бъде развален договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за изграждане на сграда, ако след завършване на грубия строеж, приобретателят-юридическо лице изпадне в неплатежоспособност, бъде обявен в несъстоятелност и престане на съществува като правен субект, при което няма правоприемник, който да изпълни задълженията му. От приложените към изложението съдебни решения само това по т.д.№ 897/2009г. е постановено по новия съдопроизводствен ред и е практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Останалите решения на ВКС / по гр.д.№ 57/2002г. на ІІ го., по гр.д.№ 420/2001г. на І г-г.о., по гр.д.№ 553/1999г. на V г.о., по гр.д.№ 47/1996г. на ІІ г.о.и гр.д.№ 1638/1992г. на ІІ г.о.нямат характер на задължителна съдебна практика. Позоваването на предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е формално.
От насрещната страна отговор на касационната жалба не е постъпил.
Касационната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е посочил, че по предявения с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД иск ищците искат развалянето на договора за учредяване право на строеж, обективиран в нот.акт № 128/2008г. в частта, с която е учредена суперфиция в полза на ответното дружество върху три ателиета, ведно с принадлежащите им избени помещения; че основните спорни въпроси са дали е налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответното дружество и дали може да бъде развален договорът за учредяване на право на строеж при условие, че правото на строеж се е трансформирало в право на собственост- сградата е изградена в груб строеж. По първия спорен въпрос са изложени мотиви, че договорът за суперфиция следва да бъде разгледан във връзка със сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за строителство от 01.07.2006г. и установените с него срокове за изграждане на сградата, въвеждането й в експлоатация и уговорената степен на завършеност. Прието е, че сградата е изградена в груб строеж /за което спор между страните няма/, но срокът за изпълнение на поетото задължение за предаване на обектите в договорения вид и въвеждането на сградата в експлоатация е изтекъл на 21.04.2009г., поради което е налице виновно неизпълнение на задълженията на ответното дружество; ищците са изпълнили задълженията си и в тяхна полза е възникнало потестативното право за едностранно разваляне. По втория правен въпрос е мотивирано, че развалянето на договор за учредяване на право на строеж може да се иска и след осъществяването на строежа с позоваване на посочената от касатора в изложението практика на ВКС по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, но е прието, че отделно условие, което законът изисква, е неизпълнената част от задължението да е значителна с оглед интереса на кредитора- възражение своевременно заявено и поддържано от ответното дружество. Препращайки към изводите в Решение № 318 от 27.06.2012г. по гр.д.№ 273/2012г. на ІVг.о. на ВКС, въззивната инстанция е изложила правни доводи, че въпросът дали частичното неизпълнение е значително за кредиторовия интерес, следва да се разреши съобразно конкретно установените по делото факти и в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации, защото законодателят не е уредил общ за всички съглашения критерий, при който неизпълнението да се счита за съществено; стандарт при оценка на неизпълнението следва да е стойността на работите, необходими за изграждането на вещта, във вид, готов за ползване. Съпоставката на установените по делото /чрез приетата техническа експертиза факти/ – изграждане на сградата в степен на груб строеж с монтирани каси на прозорци и липса на: дограма по фасада, вътрешни врати, инсталации мазилки и шпакловки и частична завършеност на общите части, е дала основание за извод, че преценена, спрямо общия обем работа, необходим за изграждане на вещта във вид готов за ползване, степента на незавършеност не е значителна, с оглед интереса на кредитора-чл.87,ал.4 ЗЗД, което прави недопустимо развалянето на договора. Изложени са и допълнителни доводи, че недопустимостта на развалянето не изчерпва възможността на кредитора да защити своя интерес като потърси компенсаторна обезщетение или да поиска да извърши действията, дължими от длъжника, за негова сметка.
Съображенията на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване произтичат от следното:
Първият формулиран въпрос е отнесен към „неизпълнение на договор за прехвърляне на право на собственост”, какъвто спор не е бил предмет на разглеждане пред въззивната инстанция, тъй като необжалваното от ответника решение по иска за разваляне на договора за покупко-продажба на 70% ид.части от правото на собственост върху имота- УПИ 169 по плана на І микрорайон на[жк], Варна , предмет на нот.акт № 147/28.12.2006г., е влязло в сила.
Не следва касационното обжалване да се допусне и по втория въпрос, тъй като при формулирането му касаторите изхождат не от релевантната за приложението на разпоредбата на чл.87,ал.4 ЗЗД оценка на обективни и осъществили се факти: изпълнена-неизпълнена част от задължението и съотношението между тях с оглед характера на договора и вида на неизпълнението, обосноваващо интерес от развалянето /т.е. от обективното съотношение между изпълнена и неизпълнена част от задължението за преценката дали нарушението е несъществено/, а от субективната оценка на своя интерес през призмата на невъзможност да очаква бъдещо изпълнение поради неплатежоспособност на длъжника. За очертаната от закона в чл.87,ал.4 ЗЗД граница на правото за разваляне на договора, невъзможността за бъдещо изпълнение е ирелевантна, тъй като интересът на кредитора се преценява с оглед настъпилото вече частично неизпълнение, а не с оглед невъзможността то да бъде преодоляно. От друга страна, въззивната инстанция не е излагала мотиви, основани на релевираните в поставения въпрос факти: че по отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност и той е обявен в несъстоятелност. Съставът на ВКС служебно констатира, че производството по несъстоятелност не е приключило и търговецът не е заличен-последният обявен в ТР акт е определение на съда по несъстоятелността от 29.01.2014г. за одобряване на допълнителен списък с прието вземане по чл.688,ал.3 ТЗ.
Поради липсата на основните, главни предпоставки за допускане на касационното обжалване безпредметно е произнасянето по допълнително въведените такива, а и осъществяването им също не е установено.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение против Решение № 306 от 13.11.2013г. по в.т.д.№ 518/2013г. на Варненския АС, с което е потвърдено решението на Варненския ОС по т.д.№ 2913/2012г. за отхвърлянето на иска по чл.87,ал.3 ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.