1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 20.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петдадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 3767 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на подалия молбата за откриване на производство по несъстоятелност кредитор [фирма],гр.Русе с предишно фирмено наименование [фирма], [населено място] против Определение № 680 от 10.10.2014г. по в.т.д.№ 596/2014г. на Варненския АС, с което е въззивният съд е върнал въззивната му жалба срещу Решение № 12/04.04.2014г., допълнено с Решение № 177/26.06.2014г. по т.д.№ 87/2013г. на Разградския ОС. За да постанови връщането съдът е посочил, че дружеството обосновава правния си интерес от обжалването с обстоятелството, че с допълнителното решение молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника [фирма], [населено място] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ е оставена без уважение и че производството по несъстоятелност е открито на посоченото от присъединилия се кредитор основание „свръхзадълженост“, а не на твърдяното от подалия молбата по чл.625 ТЗ кредитор основание „неплатежоспособност“. Мотивирано е отсъствието на правен интерес от обжалването с довода, че с постановеното обявително решение е постигнат целения от този молител правен резултат- откриване на производство по несъстоятелност.
С частната жалба се иска отмяна на определението. Твърдението е за неправилен извод за липса на правен интерес от обжалването. Поддържа се, че действително целта на подадената молба по чл.625 ТЗ е откриване на производство по несъстоятелност, но искането на дружеството е отхвърлено с допълнителното решение като неоснователно по съображения за липса на материалноправна легитимация – липса на качество на кредитор, поради което решение е неблагоприятно за страната, което е достатъчно за обосноваване наличието на правния интерес от въззивното обжалване. Изложени са и доводи, че производството по несъстоятелност е открито на основание свърхзадълженост на длъжника, както е поддържал присъединеният кредитор, докато настоящият жалбоподател в молбата си по чл.625 ТЗ е твърдял настъпила неплатежоспособност – т.е. двете основания са самостоятелни и в хипотеза, в която са заявени при евентуалност и поредност и неучастие на присъединен кредитор, за молителя би бил безспорен правният интерес от обжалване на основанието, на което е открито производството по несъстоятелност. Интересът от обжалването е обоснован и с отговорността за съдебно-деловодните разноски.
Отговор на частната жалба не е постъпил от длъжника [фирма], [населено място] и от присъединения кредитор [фирма].
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
На 29.11.2013г. [фирма], [населено място] е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника [фирма], [населено място] /с предишно наименование [фирма]/ с твърдения, че е кредитор по търговска сделка – договор за паричен заем от 02.09.2013г. за сумата 5 000лв. с уговорена възнаградителна лихва 0.1% на ден с падеж 02.10.2013г., липса на плащане на падежа и трайно и необратимо състояние на неплатежоспособност на длъжника. Приложен е договор за паричен заем от 02.09.2013г., сключен между молителя и [фирма] в раздел ІІ от който е посочено, че заемателят като обезпечение издава в полза на заемодателя освободен от разноски и протест запис на заповед за сумата 5 500лв. с падеж 02.10.2013г. Поискано е откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, а при условията на евентуалност /ако се установи, че главното основание неплатежоспособност не е налице/ поради свръхзадълженост. На 05.12.2013г. от [фирма], [населено място] е депозирана молба за присъединяване на основание чл.629,ал.4 ТЗ с твърдения, че е кредитор по силата джиро върху алонж от 17.10.2013г., с което е придобил правата върху запис на заповед за сумата 5 500лв. с падеж 02.10.2013г., издаден от [фирма] с поемател [фирма]. В хода на производството присъединеният кредитор е поддържал искане за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост на длъжника. С решение № 12 от 04.04.2014г. съдът по несъстоятелността е приел, че предвид извършеното от първоначалния кредитор разпореждане с вземането по записа на заповед, относимо към датата на подаването на молбата по чл.625 ТЗ, единствено легитимиран да иска обявяване в несъстоятелност е присъединилият се кредитор. С решението, на основание чл.632,ал.1 ТЗ длъжникът е обявен в свръхзадълженост с начална дата 31.12.2007г., открито е производство по несъстоятелност, постановени са обща възбрана и запор на имуществото и прекратяване дейността на предприятието, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно. По молба на [фирма] е постановено допълнително решение № 177/26.06.2014г. в мотивите на което е прието, че с постановеното решение е уважена молбата на присъединилия се кредитор като фактически са формирани изводи за неоснователност на подадената от първоначалния кредитор молба поради недоказаност на твърдяното качество на кредитор. Решението е допълнено с оставяне без уважение молбата на [фирма] за откриване на производството по несъстоятелност на [фирма], като неоснователна.
С подадената и върната въззивна жалба дружеството е оспорвало извода за липсата на легитимацията му на кредитор и произтичащото от това непроизнасяне по твърденията му за състояние на неплатежоспособност на длъжника и по искането му за откриване на производство по несъстоятелност на това основание, като са изложени съображения, че обичайно неплатежоспособността и свърхзадължеността настъпват в различно време и основанието за откриване на производството има значение с оглед началната дата, като се възразява и срещу приетата от съда, и за действителна се сочи 20.07.2012г. Искането е за отмяна на решението и откриване на производство по несъстоятелност на длъжника на основание настъпила неплатежоспособност с начална дата 20.07.2012г.
С оглед на изложените факти по спора, съставът на ВКС приема, че частната жалба е основателна. При връщане на въззивната жалба по съображения за липса на правен интерес от обжалването, аргументиран с постигнат целен от въззивника правен резултат – откриване производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, апелативният съд не е съобразил, че предмет на жалбата и на дължимото от съда произнасяне /чл.269,ал.2 ГПК/ е отричането на подалото молба за откриване на производство дружество качество на кредитор, което е обусловило и липсата на произнасяне по въведеното основание за постановяване на обявителното решение – „неплатежоспособност“. Несъмнено правото на въззивна жалба и процесуалноправната легитимация за обжалването на условията, при които е открито производството по несъстоятелност /освен на длъжника, Н. и третите лица по чл.613а,ал.2 ТЗ/, принадлежи на лице, участвало като страна във фазата по откриването му което има качеството на кредитор и именно това качество е първият спорен въпрос, с който е сезиран съдът и който следва да разреши преди преценката си за разглеждане на въззивната жалба по същество, чийто предмет е и началната дата. Последното обстоятелство е самостоятелен аргумент за наличие на правен интерес от обжалването, при твърдяното качество на въззивника на кредитор, обосноваващо легитимацията му за иницииране на инстанционен контрол по отношение решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на апелативния съд за произнасяне по подадената въззивна жалба на [фирма] с предишно фирмено наименование [фирма], [населено място] и преценка на изложеното в нея становище за порочност на първоинстанционно решение, с което е отречено качеството на въззивника на кредитор на длъжника и формиране на правни изводи относно процесуалноправната легитимация на дружеството за обжалване на решението по чл.632,ал.1 ТЗ. При разрешаването спора съдът следва да съобрази и практиката на ВКС- Решение № 172 от 22.12.2014г. по т.д.№ 4414/2013г. на ІІ т.о. и Решение № 201 от 11.12.2014г. по т.д.№ 659/2014г. на І т.о.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 680 от 10.10.2014г. по в.т.д.№ 596/2014г. на Варненския АС.
Връща делото на апелативния съд за последващи процесуални действия, съобразно указанията в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.