О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 09.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2313 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] – ищец в първоинстанционното производство срещу Определение № 301 от 19.06.2017г. по ч.в.гр.д.№ 299/2017г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определението на ОС Пловдив за прекратяване на производството по гр.д.№ 2651/2016г. пред този съд поради местна неподсъдност на спора на основание чл.108,ал.1, изр. първо ГПК и изпращането му по подсъдност на Софийски градски съд.
С частната касационна жалба се иска отмяна на въззивния акт и потвърденото с него определение на окръжния съд и отхвърляне възражението на ответника за местна неподсъдност на спора пред сезирания Пловдивски ОС. Твърдението е, че спорът, с който е сезиран ОС Пловдив – за заплащане на пазарната стойност на изградена от ищеца в терен на ответника сграда, увеличаваща стойността на терена, основателно е предявен по седалището на Регионално управление на влаковете и гаровата дейност в [населено място] на ответното държавно предприятие Национална компания Ж. и. със седалище в София, тъй като се касае до спор, възникнал с клонове и поделения на юридическото лице.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Ако предприятието -ЮЛ- ответник по предявения иск все още не е възникнало като правен субект към момента на възникване на отношенията, то може ли да се приеме, че въобще липсват преки отношения, след като такива е имало създадени с клонове и подразделения на бившата структура, от която е произлязло настоящото ЮЛ. Въпросът е аргументиран с това, че правоотношенията между ищцовото дружество във връзка със строежа на процесната сграда, намираща се в [населено място], не са възникнали конкретно с настоящия ответник НК“Ж. инфраструктура“, защото те датират от период преди възникването като правен субект на НК“Ж. и.“/по силата на Закона за ЖП транспорт, приет 2002г./, поради което в случая „става въпрос за отношения, възникнали с бившето НК Б., но пак със структурни подразделения и клонове на старата структура Б.“. 2/ Може ли да се постави като изискване възникналите вече отношения да са с клон, който да съществува и към момента на предявяване на иска. 3/Какво следва да се разбира под съществуващ клон или подразделение – самостоятелно обособена правосубектна единица или просто структурно подразделение към самото ЮЛ. Въведената допълнителна предпоставка е аргументирана със значимостта на въпросите за точното прилагане на процесуалната норма на чл.108,ал.1, изр.второ ГПК и тъй като по тях липсва конкретна съдебна практика, това обуславяло необходимостта от допускане на касационното обжалване с оглед чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор насрещната страна – ответникът ДП”Н.к.Ж. и.” оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Искът е предявен пред ОС Пловдив срещу Държавно предприятие „Н.К.Ж. и.”, [населено място] чрез Регионално управление на влаковете и гаровата дейност, [населено място]. В исковата молба не са изложени обстоятелства, обосноваващи предявяването на иска чрез Регионалното управление. С оглед възражението на ответника за местна неподсъдност, основани на твърдението, че ищецът не е имал никакви отношения във връзка със спорната сграда с поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност”, [населено място], поради това, че управлението не е съществувало към момента на изграждането й, както и че то не е клон или поделение по смисъла на чл.108, ал.1,изр.второ ГПК, сезираният съд е прекратил производството и е изпратил делото за разглеждане от СГС.
Сезирана с частна жалба на ищеца, въззивната инстанция е констатирала, че [фирма], [населено място] твърди и данните по делото установяват, че сградата на ул.Х. Б.” в Пловдив е построена на основание договор за наем от 1995г., сключен с наемодател [фирма], което е самостоятелен правен субект, различен от ответника по предявения иск. Поради това е счетено, че без всякакво значение за определяне на местната подсъдност в хипотезата на чл.108,ал.1,изр.второ ГПК е обстоятелството, че този договор е бил сключен чрез клона на наемодателя в [населено място]. Обсъден е и следващият наемен договор, сключен с наемодател НК Б. /прекратена 2002/ чрез началника на ЖП Управление [населено място], като е обсъдено отсъствието на данни ЖП Управлението в [населено място] да е било със статут на клон или поделение на бившата НК Б., както и липсата на доказателства каква е настоящата регионална структура по места и конкретно в [населено място]; дали съществувалите към онзи момент поделения на бившата НК Б. съществуват и понастоящем, дали са поделения на ответника и дали е налице правоприемство между тях и Регионалното управление на влаковете и гаровата дейност, [населено място]. Мотивирано е, че приложимостта на изключението на чл.108,ал.1, изр.второ ГПК е обусловена от кумулативно наличие на две предпоставки: спорът да е възникнал от преки отношения с клон или поделение на юридическото лице – ответника по иска и поделението или клонът на този ответник да съществуват към момента на предявяване на иска, които в случая не са установени.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Първият въпрос е изцяло хипотетичен, въззивната инстанция не е отрекла принципно възможността праводателят на ответника да е влизал в преки отношения с трети лица чрез своите клонове, т.е. че „такива преки отношения” по правило са изключени. Изводите на апелативния съд са основани на съображенията, че ищецът не е установил с кои подразделения на праводателя на ответника е бил в преки отношения при изграждането на сградата в [населено място], както и не доказва, че Регионалното управление, по седалището на което е предявен иска, е структура, съответстваща на тази, с която ищецът е бил в преки отношения при изграждането на сградата. Поради това въпросът основан на виждането, че апелативният съд е „поставил изискване“ съществувалите в миналото отношения да са със „съществуващ към момента клон” е некоректно поставен и не обосновава основателността на искането за допускане на обжалването. Извън контекста на произнасянето на въззивната инстанция е и последният въпрос. В обжалваното определение клонът/поделението не са квалифицирани като правосубектна структура. При поставянето на въпросите касаторът не държи сметка, че в частната въззивна жалба, в която е изложил съображенията си за приложение на правилото за алтернативната местна подсъдност, отсъства и ясна индивидуализация на бившото поделение – на структурното подразделение на старата структура Б., с което ищецът е бил в правоотношения по време на изграждане на сградата. Изложените доводи са, че „всички отношения по повод строежа на процесната сграда, са такива, възникнали с регионални поделения на бившото Б.- клон Пловдив”.
Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване е обстоятелството, че не е обоснована въведената допълнителна предпоставка на т.3, която е посочена формално. Нейното приложно поле не се изчерпва с твърдението за липса на конкретна съдебна практика. Същевременно изложените от състава на апелативния съд съображения по приложението на разпоредбата на чл.108,ал.1 изр.второ ГПК са в синхрон с даденото разрешение с определението по ч. гр.д. № 291/2012г. на ВКС, ГК, 3г.о., което изключва възможността да е налице предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 301 от 19.06.2017г. по ч.в.гр.д.№ 299/2017г. на Апелативен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: