1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
35
София, 23.01. 2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 33 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 21932 от 26.09.2016г. по в.гр.д.№ 19151/2014г. на СГС, ІV-Б състав, с което в производство по чл.248 ГПК е допълнено постановеното по делото решение № 4917 от 14.06.2016г. и едноличният търговец /въззивник в производството пред СГС/ е осъден да заплати на въззиваемата страна Многопрофилна болница за активно лечение „С А.” сумата 1 500лв. разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение на основание чл.78,ал.3 ГПК.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че насрещната страна не е правила искания и по делото не са представени доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение. Алтернативно се поддържа, че ако изводите на САС за присъждане на възнаграждението в полза на въззиваемата страна са правилни, то следва да бъде намалено поради прекомерност.
От МБАЛ”С А.” е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който се оспорва твърдението, че разноски не са претендирани, доказани и включени в списък по чл.80 ГПК. Посочва се, че възражение са прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на болницата е направено от търговеца пред СГС, уважено е и е присъдено адвокатско възнаграждение съобразно минималния размер.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С решението си съставът на СГС, произнасяйки се по въззивната жалба на [фирма] е потвърдил първоинстанционното решение. Сезиран с искане по чл.248 ГПК от въззиваемия МБАЛ”С А.”, съдът е констатирал, че с решението си не се е произнасял по разноските за въззивното производство, че искане за присъждане на разноски е било направено своевременно – с отговора по чл.263 ГПК, към който е приложен договор за правна защита и съдействие за производството пред въззивната инсатнция с отразено в него обстоятелство, че договореното адвокатско възнаграждение от 2 100лв. е заплатено в брой; че в съдебно заседание е бил представен и списък по чл.80 ГПК, а процесуалният представител на болницата е поддържал искането за присъждане на разноски за адвокатска защита. Мотивирал е, че молбата по чл.248 ГПК е допустима като депозирана в срок и основателна, съобразно правилото на чл.78,ал.3 ГПК. Уважил е и възражението за прекомерност, заявено от Л. К. като с оглед материалния интерес /цената на иска/ – 32 084лв., е намалил размера на присъденото адвокатско възнаграждение на 1 500лв.
Определението е правилно.
Съответстват на данните по делото фактическите изводи на СГС, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е направено в отговора на въззивната жалба, поддържано е след даване ход на устните състезания и е доказано чрез представения договор, който в частта относно плащането на възнаграждението има характер на разписка. Разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК е приложена правилно.
Не се основават на никакви данни твърденията в частната жалба, че разноските не са поискани и доказани. Неоснователно е искането пред ВКС за намаляване на възнаграждението поради прекомерност, тъй като това възражение е уважено от СГС.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 21932 от 26.09.2016г. по в.гр.д.№ 19151/2014г. на СГС, ІV-Б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: