1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
С., 19,02, 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3095 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника Х. Й. против Решение № 89 от 29.04.2013г. по в.гр.д.№ 85/2013г. на ОС Кърджали, с което след отмяна на решението на РС Кърджали по гр.д. № 984/2012г. е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.145 ТЗ и ответникът е осъден да заплати 20 000лв.- обезщетение за причинени в качеството му на управител щети – невъзстановена на дружество сума, получена с РКО № 50/30.04.2007г., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че събраните доказателства опровергават извода на въззивния съд, че вземането на ищеца за сумата 20 000лв. произтича от умишлено противоправно поведение на ответника /неизпълнение на задължение за възстановяване на средства, получени в качеството му на управител и неизразходвани за нуждите на дружеството/, обуславящо форма на вината умисъл, а не небрежност. Този погрешен извод довел и до неправилното приложение на материалния закон- разпоредбата на чл.105, предл. второ ЗЗД. Становището на касатора е, че забраната без съгласието на кредитора да се прихващат вземания, породени от умишлени непозволени деяния е приложима в хипотеза, в която вземането на страната, която прихваща /в случая вземането на ответника за сумата 40 430лв./ е получено от умишлено непозволено деяние; смисълът на разпоредбата е недопускането да се прихващат задължения с незаконно придобито имущество. Изложени са и съображения за неправилния според касатора извод на окръжния съд , че с внесената от него сума от 40 430лв. ищецът е направил счетоводно прихващане по реда на чл.76 ЗЗД за минали негови задължения на дружеството. Поддържа се, че този извод на съда не съответства на събраните по делото доказателства и е в противоречие с разпоредбите на материалния закон относно предпоставките за извършване на прихващането /чл.103,ал.1 и чл.104,ал.1 ЗЗД/.
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се съдържа ясно поставени правни въпроси, а твърдение, че „съществените процесуални и материалноправни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона“. Изложени са доводи, че е налице константна и еднопосочна практика на съдилищата по прилагането на разпоредбата на чл.103,ал.1 и чл.104,ал.1 ЗЗД относно извънсъдебното прихващане, а ищецът не е представил доказателства, че неговото вземане е изискуемо и ликвидно. Независимо от липсата на тези предпоставки, КОС приел, че с внесената на 30.07.2010г. от касатора сума в размер на 40 430лв. е направено счетоводно прихващане по реда на чл.76 ЗЗД на предшестващи задължения на управителя към дружеството. Посочено е, че съдът се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.105 ЗЗД, като е възпроизведено становището, изложено в касационната жалба по този въпрос. Наличието на допълнителните предпоставки е аргументирано с Решение на ВКС по гр.д.№ 292/2008г. на 2 г.о., постановено по отменения процесуален закон по приложението на разпоредбите на чл.103 и чл.104 ЗЗД; Решение по гр.д. 1331/99 на 5 г.о. на ВКС в което е коментиран въпросът за характера на допълнителната парична вноска, дължима от съдружника и възможността ОС да вземе решение за погасяването на това задължение чрез прихващане; Решение по т.д.№ 98/2010г. на АС Варна, съдържащо произнасяне по въпроса относно отправяне на волеизявлението за прихващане до насрещната страна и достигането до нея; и Решение по в.гр.д.№ 675/2009г. на ОС Хасково, в което е обсъждан въпросът за направено възражение за прихващане при предявен иск по чл.31,ал.2 ЗС.
От насрещната страна [фирма], [населено място] отговор на касационната жалба не е постъпил.
Съдилищата са сезирани с иск по чл.145 ТЗ, предявен от дружеството с ограничена отговорност срещу бившия управител Х. Й. за получени в него в качеството му на управител суми по РКО от 30.04.2007г. в размер на 20 000лв., за която не са представени разходооправдателни документи. Твърдението е, че бившият управител е действал неправомерно и във вреда на дружеството, като не е възстановил получената сума и не е представил доказателства за изразходването й за целите на дружеството. Ответникът е твърдял, че е бил освободен от отговорност на основание чл.137,ал.1,т.5 ГПК /за което доказателства не са били представени/, че доказателства за отчитането на сумата се намират в счетоводството на дружеството /опровергано от заключението на приетата експертиза/, както и че на 30.07.2010г. е внесъл в по сметката на дружеството сумата 40 430лв. лични средства за изплащане на заплатите на служителите на дружеството, с която сума прави условно възражение за прихващане. На това възражение ищецът е противопоставил становище, че ответникът има и други задължения към дружеството във връзка с получени суми по РКО, за които също няма оправдателни документи, че внесените 40 430лв. са отнесени за покриване на тези задължения, както и че вземането му срещу ответника произтича от умишлено непозволено деяние и прихващането като способ за погасяване на задълженията е недопустимо поради липса на съгласие на дружеството-чл.105,предл. второ ЗЗД. Приетата по делото счетоводна експертиза е установила осчетоводени задължения на ответника към дружеството по РКО за периода 2003г.-2010г. към които няма разходно оправдателни документи в размер на 1 544 164.50лв.; от този общ сбор счетоводно са били приспаднати внесените от ответника 40 430лв. и е намалено дължимото от Х. Й., натрупано за минал период.
Въззивната инстанция е мотивирала наличието на основанията за ангажиране на имуществената отговорност на управителя по чл.145 ТЗ с нарушаване на възникналите от мандатното му правоотношение задължения, свързани със стопанската отчетност и контрол, довели до причиняване на щета от разходвани без основание средства на дружеството. По възражението за прихващане, заявено от ответника е съобразил разпоредбата на чл.105 ЗЗД-факултативната компенсация, възможна само със съгласието на кредитора, в чиято полза е установена пречката за компенсиране. Приел е, че този кредитор е ищцовото дружество, тъй като неговото вземане произтича от виновно поведение на ответника. Мотивирал е, че действията на управителя да не изпълни задължението си да възстанови получените средства, които не са разходвани за дружеството, са противоправни и обосновават умишленото му виновно поведение, което води до неприложимост на прихващането като способ за погасяване на задълженията при липса на съгласие на кредитора. Посочил е, че не е без значение за казуса и обстоятелството, че с внесената от ответника сума вече е било направено счетоводно прихващане по реда на чл.76 ЗЗД.
Касационната жалба е постъпила в рамките на преклузивния срок и е допустима.
ВКС, ТК, състав на Първо т.о. счита, че основанията за допускане на касационното обжалване не са налице, тъй като липсва ясно формулиран правен въпрос. В тази хипотеза касационната инстанция няма задължение да извежда правния проблем от твърденията на касатора и от наведените в касационната жалба факти и обстоятелства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за касирането на решението. Твърдения относими към правилността му, към възприетата фактическа и обсъждането на събраните по делото доказателства не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, а и тезата на касатора произтича от неправилното становище, че въззивният съд е обсъждал наличието на предпоставките по направено от ищеца възражение за прихващане. Разглеждано е направеното от ответника възражение за прихващане, като касаторът не прави разграничение между прихващане /компенсация-чл.103 сл.ЗЗД/ и прихващане на изпълнението, прихващане на плащането /чл.76 ЗЗД, в която хипотеза престацията е недостатъчна да погаси цялото задължение/. Изложеното от въззивната инстанция във връзка със счетоводното записване и намаляване задължението на ответника към дружеството с внесената от него сума е само допълнителен аргумент за неоснователност на направеното възражение за прихващане от ответника. Становището на касатора по тълкуването на разпоредбата на чл.105,изр.второ ЗЗД също не може да обуслови допускането на касационното обжалване, защото релевантен за решаващите изводи на съда въпрос за квалификацията на действията на ответника като умишлени не е поставен. От друга страна текстът недвусмислено регламентира кой е кредиторът, чието вземане не може да се прихваща без негово съгласие –носителят на вземането, породено от умишлено непозволено деяние; разпоредбата дава превес на интереса на лицето, чието вземане произтича от умишлено непозволено деяние като очертава правилото, че да прихваща може увреденият, но не и причинителят на вредата. Не е доказано и твърдяното от касатора противоречие в практиката на съдилищата по този въпрос, разпоредбата е ясна и не провокира разнопосочно тълкуване, поради което не са и налице допълнително сочените предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 89 от 29.04.2013г. по в.гр.д.№ 85/2013г. на ОС Кърджали.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.