4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 15.05. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2702 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 809 от 28.04.2014г. по в.гр.д.№ 3340/2013г. на ОС Пловдив, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 3244/2013г. на Пловдивския РС. Първоинстанционният съд е признал за установено по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, че ответното дружество [фирма] дължи на ищеца [фирма], [населено място], връщане на сумата от 11 742.40лв. като получена на отпаднало основание – развален по взаимно съгласие на 12.12.2011г. договор за покупко-продажба на стоки, сключен на 06.10.2011г. и представляваща остатък от авансово платената от купувача [фирма] продажна цена, ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 1 259.88лв., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71/2013г. на РС Пловдив
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд при спазване на процесуалните правила.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК конкретен правен въпрос не е формулиран. Твърди се, че за съдебното заседание, проведено на 27.06.2013г., в което са събрани доказателства, управителят на ответното дружество Б. Т. е била нередовно призована, тъй като призовката е била връчена на 24.06.2013г.- при неспазване на срока по чл.56,ал.3 ГПК. Според касатора делото е следвало да бъде отложено, още повече, че за това заседание на управителя на дружеството са били поставени въпроси по реда на чл.176 ГПК. Посочва се, че при постановяване на първоинстанционното решение в нарушение на правилата, обезпечаващи правото на участие на страната при събиране на доказателства /и прилагане на последиците по ал.3 на чл.176 ГПК/, въззивният съд е следвало да повтори порочните процесуални действия, още повече, че в случая са приети за доказани обстоятелствата, за изясняването на които представителят на ответника не се е явил, за да поясни. Без да посочва конкретно допълнително основание касаторът се позовава на Решение № 788 от 27.04.2011г. по гр.д.№ 120/2010г. на 4 г.о. на ВКС, с което касационното обжалване е допуснато по въпроса за приложението на чл.10 ГПК. Даденият отговор е, че един от начините за осигуряване възможност за установяване на фактите, с оглед провеждане на принципа за установяване на истината, е събирането на допуснатите доказателства с участието на страните /чл.148 ГПК/ в открито съдебно заседание, за което те следва да бъдат призовани най-късно една седмица преди определената дата за провеждането му /чл.56,ал.3 ГПК/, а ако страната е нередовно призована и не се е явила, съдът е длъжен да отложи делото; в случай че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на тези правила, при обжалване въззивният съд следва да повтори порочните процесуални действия по събиране на доказателствата.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да потвърди решението въззивната инстанция е приела, че между страните е бил сключен договор за доставка от 06.10.2011г. на суровина за миещи и почистващи препарати с концентрат на веществото /лаурил етер сулфат/ 70%, като ищецът [фирма] в качеството си на купувач заплатил авансово стойността на доставката /30 000лв.с ДДС/. При доставката на дата 12.12.2011г. купувачът констатирал несъответствие на договорения процент концентрат на веществото – доставеното било с концентрат 20%. Страните по взаимно съгласие развалили договора. Продавачът с пет банкови превода в общ размер 8 000лв. с посочено основание за плащане „по договор от 06.10.2012г.” върнал на ищеца част от авансово преведената сума, както и извършил друга доставка на стойност 10 527.60лв. По този начин били възстановени общо 18 527.60лв., а остатъкът от 11 427.40лв. е предмет на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК следствие на постъпило възражение на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Изводът за основателност на иска е потвърден от въззивната инстанция, която е се е позовала и на последиците по чл.176,ал.3 във вр. с чл.177,ал.1,т.2 ГПК – че управителят на дружеството-продавач, не се е явил без основателни причини, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, а именно за несъответствие на доставеното с уговореното и за споразумение за разваляне на договора поради разминаване на параметрите на доставената стока с договореното.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича на първо място от липсата на ясно и конкретно формулиран въпрос и то с характеристиката на правен като обща предпоставка и изискване за осъществяването на факултативния контрол. Посоченото в изложението е за допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на решението, но не и основание за допускане до касация за проверка правилността. На второ място очевидно е неразбирането на касатора, че изискването по на чл.56,ал.3 ГПК -призоваването да бъде извършено поне една седмица преди заседанието, е относимо към призоваването по делото и че страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призоват, когато датата на следващото заседание е обявена в предходното-чл.55,ал.1 и ал.2 ГПК. В случая ответното дружество е призовано за първото съдебно заседание, проведено на 11.06.2013. на адреса по седалището му, като призовката е връчена редовно на 28.05.2013г. на съдружника Т. А., а и управителят е депозирал писмено становище делото да се гледа без негов представител. „Процесуалното нарушение”, което визира касаторът е във връзка с изпратеното на 24.06.2013г. съобщение до управителя, с което по реда на чл.176,ал.2 ГПК съдът е съобщил въпросите, на които законният представител е следвало да отговори, съобразно разпореждането на съда по чл.176,ал.1 от съдебното заседание от 11.06.2013г. Поради това неуместно и несъответно е позоваването на противоречие на извършените по настоящия спор процесуални действия, /включително и за необходимостта във въззивната инстанция да бъдат отстранявани процесуални нарушения/ в съответствие с цитираното решение на ВКС. Даденото с него разрешение е неотносимо и неприложимо в конкретната хипотеза.
При този изход на производството, касаторът следва да бъде осъден да заплати поисканите с отговора на касационната жалба разноски на насрещната страна по приложения договор за правна защита и съдействие от 28.08.2014г., в който е отразено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение от 500лв. в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 809 от 28.04.2014г. по в.гр.д.№ 3340/2013г. на ОС Пловдив.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 500 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.