3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
С., 04.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т.д.N 1232 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу Определение № 349 от 13.12.2012г. по в.ч.гр.д. № 820/2012г. на Хасковския ОС, с което е потвърдено разпореждане № 3244 от 30.05.2012г. по ч.гр.д.№ 1405/2012г. на РС-Хасково.
С разпореждането Районният съд е отхвърлил подаденото от дружеството-касатор заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма], [населено място] за сумата 127 178лв., като е приел, че съгласно нормата на чл.410,ал.1 ГПК заявителят не може да иска от районния съд издаване на заповед за изпълнение, тъй като паричното вземане, за което иска издаване на заповедта е в размер по-голям от цената на подсъдния на районния съд иск, съгласно разпоредбата на чл.104,т.4 ГПК. Изложил е съображения, че не е внесен пълният размер на държавната такса, но в заповедното производство съдът не разполага с процесуалната възможност за оставяне без движение на заявлението до отстраняване на констатираната нередност.
Въззивният съд е потвърдил изводите в обжалваното разпореждане и е приел за неоснователно поддържаното в частната въззивна жалба становище, че първоинстанционният съд като е констатирал липсата на родова подсъдност, е следвало да постанови връщане на заявлението и съответно връщане на внесената за образуване на производството държавна такса. Позовал се е на разпоредбата на чл.411,ал.2 ГПК- съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението /съответствието му с изискванията на чл.410,ал.2 ГПК, която разпоредба препраща към 127,ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 ГПК/ и по основателността му. Посочил е, че разпоредбата на чл.101 ГПК е неприложима при констатирани нередовности на заявлението. При отхвърляне на молбата за издаване на изпълнителен лист съдът се произнася с разпореждане, а не с акт по движение на делото /връщане на заявлението и държавната такса/. Изложил е съображения, че въпросът за връщането на държавната такса не е бил предмет на разглеждане в обжалваното разпореждане.
С частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение и потвърденото с него разпореждане на районния съд, вместо което да бъде постановено прекратяване на производството по подаденото заявление като неподсъдно съобразно правилата на чл.103 във вр. с чл.104,т.4 ГПК на районния съд, връщане на документите и връщане на внесената държавната такса.
В изложението по чл.274,ал.3 ГПК във вр. с чл.284,ал.1,т.3 ГПК е посочен процесуално правният въпрос: за акта, с който съдът се произнася по заявление за заповедно производство по чл.410,ал.1,т.1 ГПК, когато констатира, че делото не е подсъдно на районния съд- дали следва да постанови прекратяване на производството и връщането на заявлението и придружаващите го документи и връщане на държавната такса. Основанието за допускане на касационното обжалване е посочено по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Отговор на частната касационна жалба не е постъпил в срока по чл.276 ГПК.
Въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Константна е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.274,ал.3 ГПК и представляваща задължителна за съдилищата, че за заповедния съд не съществува задължение за даване на указания за отстраняване на нередовности на заявлението; разпоредбата на чл.101 ГПК вменяваща като служебно задължение на съда да дава указания на страната в какво се състои нередовността на извършените процесуални действия, не намира приложение в заповедното производство, защото липсват препратки към нея; по силата на чл.411,ал.2,т.1 ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението и по основателността на искането за издаване на заповед за изпълнение- Определение № 2 от 08.01.2009г. по ч.т.д. № 311/2008г. на ІІ т.о., Определение № 295 от 09.04.2010г. по ч.т.д.№ 116/2010г. на І т.о., Определение № 49 от 20.01.2011г. по ч.т.д.№ 705/2010г. на І т.о. Определение № 157 от 07.03.2102г. по ч.т.д.№ 93/2011г. на ІІ т.о. Наличието на тази определения изключва допускането на касационния контрол в хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК
Касаторът не възразява срещу извода във въззивното определение, че така подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземане за парична сума, искът за което не е подсъден на районния съд, не може да бъде уважено и да бъде издадена заповед за изпълнение. Подържаното становище е, че съдът е следвало да върне заявлението и да постанови прекратяване на производството и връщане на държавната такса; при прекратяване на производството и липса на произнасяне по същество, внесената такса според касатора подлежи на връщане.
Поставеният от касатора правен въпрос за връщането на внесената държавна такса не е разрешен в обжалваното определение. Изрично въвзивният съд е посочил, че въпросът за връщането на държавната такса не е бил предмет на разглеждане в обжалваното разпореждане, поради което не може да бъде въведен като предмет на въззивното производство, за което окръжният съд да дължи произнасяне. Допускането на касационно обжалване по въпрос, който не е обсъждан от въззивния съд е безпредметно- при липса на произнасяне по него не би могла да бъде извършена същинската касационна проверка на правилността на съдебния акт по този въпрос.
Извън изложеното, принципното разрешение на въпроса за връщането на държавната такса е, че какъвто и да е изходът на делото, държавната такса не подлежи на връщане. Тя може да бъде върната, само ако е недължимо внесена- чл. 4б ЗДТ. Внесената такса не се връща и ако производството по делото бъде прекратено без произнасяне по съществото му, когато искът е недопустим, исковата молба е нередовна и в установения срок не са отстранена нередовностите, оттеглена е или има отказ от иска.
С оглед на изложеното, ВКС, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 349 от 13.12.2012г. по в.ч.гр.д. № 820/2012г. на Хасковския ОС.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.