2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
С., 23.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 806 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. М. И. срещу тази част от Решение № 852 от 29.05.2012 год. по гр.д.№ 473/2012 год. на Софийския апелативен съд, с която е отменено Решение от 15.11.2011 год. по гр.д.№ 73/2011 год. на Монтанския окръжен съд и е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу И. И., за съществуване на задължение в размер на 33450.29 лв., произтичащо от просрочено задължение по договор за кредит; 3673.06 лв. – дължими лихви; 2181.90 лв. договорна неустойка, за които вземания на основание чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 ГК за допускане на касационен контрол. Изложени са и доводи по неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че не е налице посоченото основание за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължение произтичащо от обявен за предсрочно изискуем договор за кредит по който И. И. имат качеството на кредитополучател, а [фирма] – качеството на кредитодател. По реда и на основание чл.418 вр.чл.417 т.2 ГПК банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за главницата по кредита, лихви и неустойка. С отговора на исковата молба И. И. България”АД е противопоставил възражението, че договорът за кредит не е станал предсрочно изискуем, тъй като той не е получил изпратените му 2 бр. известия – препоръчани писма с обратни разписки.
За да отхвърли иска, Монтанският окръжен съд се е позовал на недоказаност на обстоятелството, че до И. е достигнала поканата за плащане и обявяването на кредити за предсрочно изискуем. Въззивният съд е приел, че известяването може да стане и с молбата за издаване на заповед за изпълнение, поради което и уважил предявения иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Станал ли е кредитът предсрочно изискуем, ако жалбоподателят не е получил писмо от банката с което кредитът се обявява за такъв?”.
При съпоставка на съдържанието на въпроса с решаващия мотив на въззивния съд, настоящия съдебен състав счита, че въпросът всъщност е, като предпоставка за уважаването на иск с правно основание чл.422 вр.чл.417 т.2 ГПК, необходимо ли е кредитът да е станал предсрочно изискуем, към момент, предхождащ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение или тази предсрочна изискуемост може да настъпи в рамките на заповедното производство или в по-късен момент.
По отношение на така формулирания въпрос предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице, поради което касационен контрол ще следва да бъде допуснат. Касаторът дължи държавна такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. в размер на 391.13 лв., вносима по сметката на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 852 от 29.05.2012 год. по гр.д.№ 473/2012 год. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на И. М. И., че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 391.14 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.