4
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 28.10. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 430 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Стройимпекс“АД срещу Решение № 2272 от 30.08.2018 год. по т.д.№ 6549/2017 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, V състав.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Решение № 307 от 08. 02. 2016 год., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав по т.д. № 3438/ 2014 год., поправено с решение по същото дело № 1981 от 14. 11. 2016 год., с което по предявени, при условията на обективно пасивно кумулативно съединяване искове, с правно основание чл.232 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД, касаторът в настоящото производство е осъден да заплати на РПК „Развитие“, гр. Елин Пелин сумата от 66018.30 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода 05.05.2010 год. – 05.05.2014 год. по договор от 19.02.1993 год. а строителство и наем на недвижим имот, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 04.08.2014 год. до окончателното й заплащане, както и сумата 12754.96 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на наемната цена за периода 05.06.2010 год. – 04.06.2014 год.
Съгласно договора от 1993 год. ищецът е учредил в полза на „Стройимпекс”ЕООД право на строеж на сграда с площ 95 кв.м. в собственото си дворно място с обща площ 1300 кв. За останалата площ от мястото (1205 кв.м.) в същия договор е включена клауза, обективираща белезите на договор за наем. От неизпълнението на тази клауза (заплащането на наем за мястото за исковия период) произтича ищцовата претенция, която в първоинстанционното производство не е оспорена от ответника-наемател и не е бил депозиран отговор по реда и в срока на чл.131 ГПК. Първоинстанционния съд е уважил иска за заплащане на наемна цена до посочения по-горе размер, макар и неправилно квалифицирайки го като такъв с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД.
Сезиран с въззивната жалба на ответника, съставът на САС е счел, че неправилното посочване на правната квалификация не води до недопустимост на решението, доколкото СГС се е произнесъл именно по спора с която е бил сезиран. Счел е за преклудирани възраженията на въззивника-касатор, но за пълнота на тезата си е изложил и допълнителни мотиви за тяхната неоснователност.
В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното въззивно решение, иска се отмяната му и постановяването на друго решение по съществото на спора, с което предявените срещу касатора искове да бъдат отхвърлени, със законните последици.
В съответствие с изискването на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.
Ответникът по касация „РПК”Развитие”, чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280 ал.1 ГПК и претендира разноски за настоящата инстанция.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се твърди, че по отношение на въззивния акт е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С изключение на първия въпрос, въпросите по п.2-4 на изложението не съответстват на критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а съставляват твърдения за неправилност на въззивния акт.
Първият въпрос, обаче, няма качеството на обуславящ изхода на спора, доколкото се свежда до това, допустимо ли е да се договаря и плаща наем на земята под постройката и обслужващата територия при възмездно учредено ограничено вещно право на строеж върху чужд имот. Както бе посочено по-горе, предмет на спора не е земята под постройката, а останалата част от дворното място за която е сключен наемен договор и която не е под режима на чл.64 ЗС.
С втория въпрос се въвежда твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с чл. 20а ЗЗД, като е променил договорната клауза, че наемната цена се коригира с инфлацията в с. Равно поле за съответния период, за който се дължи наемната цена и вместо това е приел увеличение на наема с общия национален инфлационен индекс. По този начин, според касатора, въззивният състав е нарушил правото на свободно договаряне между страните и служебно, извън допустимите норми на ГПК, е променил договорни клаузи, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Третият въпрос е формулиран неясно. Съдържа твърдението, че Софийски апелативен съд неправилно се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: следва ли съдът да се произнесе по материалноправната легитимация на ищеца , ако не е направено възражение с отговора на исковата молба или в първото открито заседание, т.е. преклудира ли се задължението на съда да се произнесе по този въпрос и не е ли служебно задължен съдът при решаване на делото да се произнесе за наличието на материалноправната легитимация на ищеца и при хипотезата, че не е направено възражение. Неяснотата на тезата произтича от това, че е безспорно обстоятелството, че при предходен спор между същите страни и на същото основание, но за предходен период е бил уважен аналогичен иск, отговор по чл.131 ГПК не е представен, но независимо от това САС е обсъдил и основателността на преклудираните възражения на ответника-касатор.
На следващо място се посочва, че въззивният съд е приложил чл. 162 ГПК в противоречие с практиката на ВКС, като е определил претендираната наемна цена без съответна СТЕ с поставени от съда въпроси, по които да се изготви експертно заключение относно: определяне на базова наемна цена, съобразно която да се изчисли инфлационния индекс за процесния период; изчисляване на инфлацията за наети земи в регулация в с. Равно поле; изчисляване на лихвата за забава в съответствие с лихвения процент на БНБ за съответния период. Изтъква се противоречие с решение № 175 от 06.06.2011 год. по гр.д.№ 1242/2010 год. на III год.о. на ВКС. Както неколкократно бе посочено, касае се за правилността на решението, а за правен въпрос.
Касаторът е посочил и основанието по чл.280 ал.2 ГПК, сочейки, че въззивният акт е очевидно неправилен. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на САС, поради което тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът ще следва да заплати на РПК”Развитие” направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 500 лв., съобразно заплатеното възнаграждение на адв. Г..
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2272 от 30.08.2018 год. по т.д.№ 6549/2017 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Стройимпекс”АД с ЕИК-121555928 да заплати на РПК”Развитие” с ЕИК-000743908 сумата 500 лв. (петстотин лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.