О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
С., 04.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1030 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 116 от 04.05.2012г. по въззивно търговско дело № 39/2012г. на Апелативен съд В. Т., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Окръжен съд Велико Търново по т.д.№ 569/2011г. в обжалваната част- уважаването на иска по чл.422 ГПК за дължимост на сумата 8 711.92 евро по запис на заповед, издаден на 12.12.2007г. с падеж на предявяване.
С въззивното решение е прието, че спорът по чл.422 ГПК- за признаване за установено по отношение на [фирма], че дружеството има задължение към ищеца [фирма] за сумата 8 711.92 евро, за която е издаден запис на заповед от 12.12.2007г., по силата на който ответното дружество чрез управителя си Т. Т. се е задължило безусловно и без протест да заплати на ищeца сумата 8 711.92 евро при предявяване на записа в срок до 15.02.2011г., е основан само на правата по менителничния документ.
В исковата молба ищецът се е позовал на редовен запис на заповед, с падеж на предявяване, който е бил предявен за плащане с нотариална покана рег.№ 3210/22.05.2009г. на нотариус В. Ч., връчена на издателя в лично качество и като законен представител на [фирма].
В. с въззивната жалба спорен въпрос е бил за изискуемостта на вземането по записа, с оглед възражението на въззивника, че ищцовата страна не е доказала предявяването на ефекта за плащане. В тази връзка въззивният съд е изложил съображения, че поради непосочване на твърдения процесният документ да е издаден с цел обезпечаване на каузалното правоотношение между страните, основателността на предявения установителен иск е обусловена единствено от доказването на формалната редовност на записа на заповед с оглед изискванията на чл.535 ТЗ. Прието е че записът е редовен менителничен документ, платим на предявяване, като предявяването му за плащане представлява покана за изпълнение на поетото задължение и непредявяването му не рефлектира върху възможността за принудително изпълнение на вземането по този изпълнителен титул. Задължението за плащане е поето от издателя с издаването на документа, а предявяването е само покана за изпълнение, предпоставка за изпадане на длъжника в забава; непредявяването за плащане в срок има за последица загубване на правата спрямо регресно отговорните лица, но не и по отношение на издателя, поради което предявяването на записа е ирелевантно за изискуемостта на вземането спрямо ответника.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. Твърди се, че вземането на поемателя не е изискуемо, тъй като не е спазено условието „на предявяване”. Формулираният правен въпрос е при условие „на предявяване” следва ли записът на заповед да бъде предявен, за да бъде издаден изпълнителен лист, или предявяването е част от фактическия състав на изискуемостта; ако не попада в този фактически състав какъв е смисълът на поставяне на подобно условие. Позоваването е на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но е неоснователна.
Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос.
По въпроса за необходимостта да бъде предявен за плащане запис на заповед с падеж на предявяване е налице непротиворечива съдебна практика, постановена по реда на чл. 274,ал.3 ГПК. Поради сходния режим на частното касационното обжалване с този на касационното обжалване на решенията, постановените по този ред определения представляват произнасяне по предмета на делото /ТР № 2 от 28.09.2011г. на ОСГК и ОСТК по т.д.№ 2/2010г./, поради което формират задължителна по смисъла на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК съдебна практика. В Определение № 52 от 17.01.2011г. по ч.т.д.№ 852/2010г. на ІІ т.о., Определение № 108 от 16.02.2012г. по ч.т.д.№ 70/2012г. на ІІ т.о., Определение № 813/30.12.2009г. по ч.т.д.№ 868/2009г. на І т.о., Определение № 203/14.02.2011г. по ч.т.д.№ 1049/2010г. на ІІ т.о., Определение № 499/12.06.2012г. по ч.т.д.№ 364/2011г. на ІІ т.о., Определение № 850 от 19.12.2012г. по ч.т.д.№ 562/2012г. на І т.о. последователно е застъпвано становището, че когато записът на заповед е с падеж, който е поставен в зависимост от предявяването на ефекта, за да настъпи падежът, ценната книга следва да се предяви за плащане, за да направи вземането изискуемо. Разрешението, дадено в ТР № 1/ 28.12.2005г. по тълк.дело № 1/2004г. на ОСТК на ВКС намира приложение по отношение на запис на заповед с падеж на определен ден. От своя страна наличието на задължителна практика по т.1 изключва принципно възможността да е налице предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Независимо че въззивният съд не е разграничил хипотезите по т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. на ОСТК на ВКС в които предявяването на записа е обуславящо настъпването на ефекта или не, обжалваното решение са цитирани представените от ищеца писмени доказателства в подкрепа на твърденията му, че вземането е станало изискуемо с предявяването на записа на заповед за плащане на Т. Р. лично и като законен представител на [фирма] чрез нотариална покана рег.№ 3210/22.05.2009г. на нотариус В. Ч..
С оглед на това, не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване – поставеният въпрос не е единствено обуславящия изхода на спора, а обстоятелството дали на издателя е връчена нотариалната покана за предявяването на записа за плащане /факт удостоверен с официален свидетелстващ документ, представен от ищеца при липса на ангажирани от ответника доказателства за твърдението, че не е получил поканата/ е обусловен от събраните по делото доказателства и е относим към правилността на решението, а не към общото основание за допускането му до касационно обжалване.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 116 от 04.05.2012г. по въззивно търговско дело № 39/2012г. на Апелативен съд В. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.