О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
С., 19.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 767 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 547 от 08.08.2012год. по въззивно частно гр.д.№ 467/2012г. на Сливенския ОС. С определение № 794 от 06.12.2012г. производството по делото е било спряно във връзка с предстоящо произнасяне от ВКС с ТР № 6/2012г. на ОСГТК и с разпореждане от 08.11.2013г.-възобновено.
С обжалваното определение е изменена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гр.д.№ 3071/2012год. на Сливенския РС в частта относно разноските, които длъжникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на заявителя [фирма] . Същите са намалени, на основание чл.78,ал.5 ГПК до минималния размер на възнаграждението за адвокатска защита по Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 2 520лв. на 708лв. Прието е, че цената на интереса, вида и характера на производството по чл.410 ГПК, незначителната фактическа и правна сложност, както и действителния обем на даденото от страна на пълномощника на заявителя правно съдействие, обосновават извод за прекомерност на договореното възнаграждение.
С частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение и присъждането на пълния размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на възнаграждението поради прекомерност. Излагат се доводи, че при приложението на чл.78,ал.5 ГПК, възнаграждението не може да бъде определено под размера, посочен в пар.2 от ДР на Наредба № 1/2004г. Представено е изложение по чл.274,ал.3 във вр. с чл.284,ал.3,т.1 ГПК, в което значимият процесуалноправен въпрос е поставен в смисъл дали може да бъде намалено адвокатското възнаграждение под размера на трикратния минимум, определен по пар.2 от ДР на Наредба № 1 /2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Твърди се, че този въпрос в обжалваното определение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
От насрещната страна отговор на частната касационна жалба не е постъпил.
Съгласно т.6 от приетото ТР № 6/2012г. на ОСГТК при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в П..2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер. Поради това, постановеното определение, с което правният въпрос е разрешен в същия смисъл не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, ВКС, състав на І т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 547 от 08.08.2012год. по въззивно частно гр.д.№ 467/2012г. на Сливенския ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.