5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
София, 11.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 904 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. К. С. против Решение № 505 от 12.12.2014г. по в.гр.д.№ 417/2014г. на Смолянския ОС. С него, след отмяна на решението по гр.д.№ 334/2014г. на Смолянския РС, е отхвърлен предявеният от С. иск с правно основание чл.58 ЗК за отмяна на решенията на Общото събрание на Г. производителна кооперация“Е.-2001“, [населено място], общ. С., проведено на 15.03.2014г. по т.1А /за изключването на ищеца като член кооператор на основание чл.15,ал.1 във вр. с чл.21,т.11 и т.19 от Устава на кооперацията/ и по т.7 от дневния ред /за приемане за недействителен договора на съвместна дейност от 20.03.2008г. и упълномощаване председателя на кооперацията да предяви иск за събиране на платените по него суми/.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Оспорва се материалната законосъобразност на извода относно възможността член-кооператорът да бъде повторно изключен от кооперацията при уважен с влязло в сила решение предходен иск за отмяна на решението за изключването му на „същото основание“. За неправилни поради противоречие с материалния закон касаторът счита и изводите относно определяне на кворума за вземане на решение за изключване на член кооператор, когато общото събрание е проведено в условията на „спадащ кворум“ и броят на гласувалите не съответства на броя на регистрираните като присъстващи членове. Превратно било обсъдено в мотивите наведеното от касатора-ищец оплакване за процедурно нарушение относно основанията за изключването му, което е от значение за „погасяване на възможността за изключване по давност“. Поддържа се, че въззивният съд неправилно не възприел извода на районния съд, че решението на Общото събрание по отношение на договора за съвместна дейност няма юридическа стойност и по тази причина противоречи на закона.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите 1/Когато член кооператор е бил вече изключен с решение на ОС на кооперацията на основание чл.13 ЗК и това решение е било отменено с влязло в сила съдебно решение, може ли същият кооператор да бъде повторно изключен на следващото ОС, на същото това основание, т.е. принципът „не два пъти за едно и също“, намира ли приложение и за нарушения по ЗК. 2/ Представлява ли нарушение на процедурата за провеждане на ОС на кооперацията непосочването в протокола броя на членовете, присъствали на всяко едно гласуване, респ.броя на напусналите междувременно събранието кооператори в случаите на „спадащ кворум“. 3/ Има ли установен срок от извършване на нарушението на закона, устава или решенията на органите на кооперацията, в който член-кооператорът може да бъде изключен на основание чл.13 ЗК или това може да става без ограничение във времето; Преклудира ли се правомощието на органите на кооперацията да изключат член кооператор по аналогия с разпоредбата на чл.194 КТ; 4/Когато решението на ОС на кооперацията няма юридическа стойност, подлежи ли на отмяна като незаконосъобразно.
В писмен отговор ГПК“Е.-2001“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Ищецът е предявил иск за отмяна на решенията по т.1А и т.7, приети от Общото събрание на кооперацията, проведено на 15.03.2014г., за изключването му на основание чл.15,ал.1 във вр. с чл.21,т.11 и т.19 от Устава, за това, че при условията на продължавано престъпление, съзнателно е използвал частен документ-протокол № 13 от 08.03.2008г. на ОС на кооперацията за получаване на кредит в размер на 300 000лв., който не е ползван за нуждите на кооперацията; предявен е иск и за отмяна на решението по т.7 с която е разгледан въпросът за последиците на договора за съвместна стопанска дейност от 20.03.2008г. между [фирма] и кооперацията и предложението на УС за вземане решение за развалянето му. По първата точка твърденията за незаконосъобразност на решението са: 1/ в изпратеното му писмо-покана да даде обяснения пред УС във връзка с разглеждане на въпроса за членството му на предстоящото ОС, незаконосъобразно и правно некомпетентно било посочено, че със съдебното решение по гр.д.№ 338:2013г. на РС Смолян, членството му било „възстановено“ след отмяна на решението за изключването му; 2/Решението от 15.03.2014г. за изключването му е второ по ред с едни и същи мотиви-на предходно ОС, проведено на 09.03.2013г. бил изключен като член кооператор със същите мотиви и това решение е отменено като незаконосъобразно с влязлото в сила решение по гр.д.№ 338/2013г.на РС Смолян. 3/От годината на предходното ОС ищецът не е извършвал нарушения на закона, устава или на решенията на органите на кооперацията, посочените разпоредби /чл.21,т.11 и т.19/ касаят правомощия на ОС, а визираното нарушение е относимо към дейността му на председател; в дневния ред за ОС и при приемане на решението кооперацията не се е позовала на специалната разпоредба от Устава /чл.40,ал.3/, регламентираща правомощията на председателя. Искането за отмяна на решението по т.7 е по съображения, че е прието в нарушение на Устава, тъй както не е спазена процедурата по приемането му, включително и относно кворума.
Въззивната инстанция е приела за неоснователно твърдението на ищеца за изключването му на две поредни ОС на кооперацията на едно и също основание. Обосновала е извода си, че към момента на предходното решение на ОС от 09.03.2013г. /предмет на атакуване по гр.д.№ 338/2013г. на РС Смолян/, окончателен съдебен акт по наказателното дело не е бил постановен. Решението, с което ищецът е освободен на основание чл.78А НК от наказателна отговорност за извършено от него продължавано престъпление по чл.316, във вр. с чл.309,ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК-ползване пред кредитна институция и нотариус на преправен частен документ, е влязло в сила на 15.04.2013г. Посочено е, че установяването на нарушението на ищеца е предположено от постановяване на окончателен съдебен акт, с оглед на което не съществува пречка за нарушение, извършено в предходна отчетна година, наказанието да бъде наложено на редовното годишно заседание на ОС в следващата година. Прието е, че без значение е дали при извършването на нарушението ищецът е бил председател, тъй като разпоредбата на чл.15,ал.1 от Устава, регламентираща възможността за изключване при нарушаване на закона, устава и решенията на органите на кооперацията, важи за всички нейни членове.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос произтича от некоректното му поставяне: въззивната инстанция изрично е приела за неоснователно твърдението за изключване на кооператора на две поредни общи събрания на едно и също основание. Несъгласието на касатора с тези фактически изводи не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването. При формулирането на въпроса касаторът не държи сметка, че отмяната на решението на ОС от 09.03.2013г. с акта на съда по приложеното гр.д.№ 338/2013г. на РС Смолян /влязло в сила като необжалвано/, е постановена поради непосочване в дневния ред за ОС и при приемането на решението, на каквото и да било конкретно нарушение на кооператора, неконкретизиране на каквото и да било действие противно на закона, на устава или на решение на органите на кооперацията. Твърдението на ответника в това производство, че изключването е поради извършено от ищеца престъпление е счетено за неоснователно, тъй като към момента на изключването през 2013г., такова деяние не е било доказано.
Искането за допускане на касационното обжалване по третия въпрос е неоснователно, тъй като такова основание за отмяна на атакуваните решения не е въведено с исковата молба. В нея ищецът не се е позовал на „погасяване“ по давност на възможността за изключване. Аналогията с разпоредбата на чл.194 КТ се прави също едва в касационната жалба.
Вторият материалноправен въпрос касаторът поставя във връзка с изводите на въззивната инстанция за наличието на необходимото мнозинство за вземане на решение в хипотезата на „спадащ кворум” при приемането на решението за изключване на ищеца. Окръжният съд не е дължал произнасяне по този въпрос. Нарушение на процедурата за приемане на решението за изключване с оглед спазването на кворума и определяното въз основа на него необходимо обикновено мнозинство за приемането му, не е въведено от ищеца като основание за атакуване на решението по т.1А от протокола на взетите решения на ОС. Въпросът отново е некоректно поставен, тъй като при гласуването по всяка точка от приетия дневен ред в протокола е отбелязан резултатът от гласуването и разпределението на вота.
Четвъртият материалноправен въпрос също е основан на твърдение на касатора, което не е заявено в исковата молба като основание за отмяна на решението по т.7 от дневния ред. Твърдението за „липса на юридическа стойност“ на това решение също се посочва едва в настоящото производство.
В обобщение, касационно обжалване не може да бъде допуснато по въпрос, който не е въведен в предмета на спора, тъй като той не би имал съществена характеристика, очертана в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г., което изключва възможността за достъп до факултативния касационен контрол. В тази хипотеза безпредметно е обсъждането на допълнителната предпоставка, на която касаторът се позовава.
При този изход на производството касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски-сумата 500лв.по представения договор за правна защита и съдействие от 27.02.2015г., в който е отразено плащането й в брой.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 505 от 12.12.2014г. по в.гр.д.№ 417/2014г. на Смолянския ОС.
Осъжда К. К. С. да заплати на Г. производителна кооперация „Е.-2001“,с.Гела, общ.С. сумата 500 лева разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: