Определение №493 от 3.6.2016 по търг. дело №214/214 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 493

София,03.06. 2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 214 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 1810 от 11.08.2015г. по в.т.д.№ 47/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 7581/2012г. на СГС, ТО, 18 състав. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, предявен от [фирма] против [фирма] /н/ и срещу Сайобхън Е. Ан Д., П. А. Лейлър, Д. Т., Д. Д. Х. и Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. Морлинг, Д. Р. А., Конлет Ниланд, Н. П. Е., Д. С. У. и Д. Р. Г. по чл.694 ТЗ за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу несъстоятелния длъжник „С. Ски К.“ОСД в размер на сумата 43 429.20 евро, произтичащо от договор за цесия от 04.10.2011г., сключен между ищеца като цесионер и цедент Д. К. С., представляващо подлежащо на възстановяване от продавача на купувача авансово плащане по прекратен предварителен договор за продажба и строеж на недвижим имот от 10.05.2008г., сключен между [фирма] като продавач и Д. С. като купувач.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаване на иска срещу несъстоятелния длъжник и оспорилите вземането на ищеца кредитори.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса 1/ за доказателствената сила на експертизата и може ли решението са се основава само на заключението на вещото лице при пълно игнориране на другите събрани по делото доказателства при посочена допълнителна предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК като се твърди противоречие на обжалваното решение с определение № 427 от 02.08.2012г. по ч.гр.д.№ 300/2012г. на ВКС,1 г.о. и решения на Върховния административен съд. Поддържа се, че съставът на въззивния съд е приел, позовавайки се на заключението на съдебно графологичната експертиза, че представеният от ищеца документ, удостоверяващ уведомлението на цедента до длъжника не е автентичен, като е игнорирал другите събрани доказателства – счетоводното отразяване на договора за цесия и при цесионера и при длъжника; по този начин крайният изход на спора бил обусловен единствено от кредитирането на заключението на съдебно-графологичната експертиза; 2/ При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: невъзможността за представяне на сравнителни образци от подписа на едно лице, обуславя ли извод за неавтентичност на документ, върху който е положен подписът на това лице; от заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза, според което не може да се направи извод за авторството на подписите, положени върху частен документ поради липса на сравнителен материал, може ли да се направи обоснован извод да неавтентичност на документите, обект на изследването. Поставянето на въпроса е основан на факта, че поради липса на сравнителен материал експертизата не е могла да даде отговор на въпроса дали договорът за цесия и уведомлението на цедента до длъжника са подписани от Д. С.; Касаторът изразява несъгласие с извода на САС, че след като заключението не е оспорено и при липса на други доказателства цедентът да е подписал тези два оспорени документа, ищецът не е доказал автентичността им, което е обусловило изхода на спора. 3/Осчетоводяването на договор за цесия от страна на цесионера /Кристал С./ и длъжника /С. Ски К./ може ли да доведе до обоснован извод и доказателство ли е за наличие на облигационни отношения между тях на основание договора за цесия. Допълнителната предпоставка е въведена с позоваване на решения на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса за доказателствената стойност на осчетоводяването на задължението на търговеца в неговите търговски регистри, кореспондиращо на осчетоводяването от кредитора на неговото вземане. Твърдението е, че счетоводната експертиза е установила осчетоводяването при цесионера и при длъжника на договора за цесия съответно като вземане по цесия и като задължение по уведомление за цесия. 4/ При ясно и точно посочване на прехвърленото с договора за цесия вземане и неговия източник и на дължимата от цесионера насрещна престация, посочването в договора, че дължимата от цесионера цена ще се извърши чрез прихващане с дължима от цедента сума по друго, възникнало между тях правоотношение, от значение ли е за валидността на договора за цесия при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК, като се твърди, че крайното решение на въззивната инстанция е обусловено от отговора му.
В писмен отговор ответникът ответниците физически лица оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. В писмен отговор несъстоятелния ответник счита, че искането за допускане на обжалването и жалбата са основателни.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са сезирани с установителния иск на кредитора, чието вземане е било прието от синдика и срещу него други кредитори /физическите лица конституирани в процеса като ответници/ са възразили и оспорването е било прието за основателно от съда по несъстоятелността. Съществуването на вземането си ищецът е основал на: предварителен договор за продажба и строеж от 17.05.2008г. на апартамент в [населено място] с продавач дружеството „С. Ски К.“ /по отношение на което е открито производство по несъстоятелност с решение от 06.10.2011г./ и купувач Д. С.; на допълнително споразумение от 15.06.2011г. между продавача и купувача за прекратяване на предварителния договор по взаимно съгласие и поето от продавача задължение за връщане на направеното от купувача плащане на цената по предварителния договор – на сумата 43 429.20 евро; на договор за цесия от 04.10.2011г., с който Д. С. е прехвърлил на цесионера [фирма] вземането си към [фирма], произтичащо от допълнителното споразумение към предварителния договор; и на уведомление от 04.10.2011г. за цесията от Д. С. до длъжника. Автентичността и истинността на тези документи е била оспорена от ответниците – физически лица, като назначената по делото съдебно-почеркова експертиза е посочила, че не може да установи дали подписът на Д. С. в договора за цесия и уведомлението за цесия е положен от лицето, от чието име изхожда поради липса на сравнителен материал. Въз основа на това съдилищата са приели, че не може да бъде установено, че документите, чието авторство е оспорено, изхождат от посоченото за цедент лице, като ищецът, в чиято доказателствена тежест е, не е установил това обстоятелство. Изрично в потвърденото от САС решение са изложени съображения, че експертизата подлежи на оценка съвкупно с останалите по делото доказателства, като ищецът освен доказателственото искане за графологична експертиза е могъл да представи и други, с които да потвърди подписването от цедента на оспорените документи, но такива не са били ангажирани. Въззивната инстанция е акцентирала на доказателствената тежест за установяване на автентичността, тежаща върху ищеца на основание чл.193,ал.3,изр.второ ГПК и на това, че извън оспорените договор за цесия и съобщение от цедента, не са налице доказателства Д. С. и ищецът да са сключили посочения в исковата молба и въведен като основание на претендираното вземане договор за цесия. Счетено е, че ищецът не се легитимира като носител на възникналото в полза на цедента вземане за платената на отпаднало основание цена по предварителния договор, от което и изведено становището за неоснователност на иска. Съставът на САС е приел, че останалите обстоятелства /плащането на купувача на цената по предварителния договор, наличието на основания за прекратяването му/ са от значение за възникването и съществуването на вземането на третото за спора лице Д. С., но не и от значение на установяване валидността на договора за цесия.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице.
Първият въпрос, освен че е твърдение за допуснати процесуални нарушения и необснованост на въззивния акт, е въведен при игнориране на изводите на двете инстанции, че е допустимо, и ищецът би могъл да ангажира други доказателства извън почерковата експертиза, за да установи автентичността на подписа на цедента. Въззивната инстанция не е придала на експертизата нито формална нито материална доказателствена сила, а изрично е приела, че констатациите на експерта подлежат на преценка съвместно с останалите релевантни доказателства, но по отношение авторството на подписа на лицето, посочено като цедент ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал такива. Поради това отсъства твърдяното противоречие на изводите на въззивната инстанция по този въпрос с определението на ВКС, постановено в производство чл.274,ал.3 ГПК, на което касаторът се позовава. Практиката на ВАС е извън основанията по т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.
Вторият поставен въпрос е основан на твърдението на касатора за „невъзможност“ да представи сравнителни образци от подписа на лицето, с което е договарял – на своя цедент. Той е извън произнасянето на САС, чиито изводите са основани на доказателствената тежест, която носи страната, желаеща да се ползва от представен от нея частен документ /в случая и носещ подписът й/, оспорен от насрещната страна в процеса, на която документът се противопоставя. Разрешението на въпроса е ясно и категорично дадено в разпоредбата на чл.193,ал.3,изр. второ ГПК, въззивната инстанция изрично е посочила, че основава изводите си на въведеното с този текст разпределение на доказателствената тежест при оспорване на частен документ, поради което освен общата предпоставка за допускане на обжалването отсъства и въведеното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК интерпретирано от касатора като „необходимост от даване разрешение със задължителна практика на ВКС“.
Третият въпрос също не е обсъждан в мотивите на САС. Въззивната инстанция е приела, че значимият за спора въпрос е дали е удостоверена в процеса волята на цедента за цедиране на вземането, която касаторът презумира с факта на осчетоводяването на договора от лица, различни от прехвърлителя. Като ирелевантен за спора е счетен от въззивната инстанция и четвъртият въпрос дали престацията, дължима на цесионера е индивидуализирана – с ясен предмет. Възможността за допускане на обжалването е изключена по въпроси, които не са разрешени от въззивната инстанция, тъй като те не биха имали характеристиката на обуславящи изхода на спора.
Разноски на насрещната страна не се присъждат, тъй като ответниците – физически лица не са сезирали съда с искане и с представяне на доказателства за извършването им.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1810 от 11.08.2015г. по в.т.д.№ 47/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 7581/2012г. на СГС, ТО, 18 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top