6
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 28.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1417 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от „Международни превози Канотранс”ООД срещу Решение № 276 от 13.12.2018 год. по т.д.№ 476/2017 год. на Варненски апелативен съд с което е отменено Решение № 481 от 13.07.2017 год. по т.д.№ 1186/2016 год. на Варненски окръжен съд и са уважени обективно и субективно съединените искове: 1./ С правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.367 и сл. ТЗ за сумата 50165.86 лв.; 2./ С правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 502.66 лв. 3./ Сумата 10033.17 лв., дължим ДДС, поради неизвършване на вътреобщностна доставка на „Елдоминвест”ООД срещу „Международни превози Канотранс”ООД. Присъдена е законна лихва върху главниците по п.1 и п.3, както и разноски.
Страните по делото са търговци и правоотношенията им се основават на договор за международен превоз на стоки от 06.06.2016 год., съгласно която „Елдоминвест”ООД е имал качеството на товародател, а „Международни превози Канотранс”ООД – качеството на превозвач по отношение на стока, съставляваща 372 бр. електрически бойлера по дестинацията гр. Варна – гр. Загреб/Л., Република Хърватска. Претенциите на „Елдоминвест”ООД срещу „Международни превози Канотранс”ООД в качеството му на превозвач произтичат от това, че ответникът е приел да извърши превоз на стоката по посочената дестинация, приел я е надлежно опакована, съставена е била международна товарителница CMR със задължение за получателя на стоката в Хърватска „Г. трговина”ДОО да върне подписан и подпечатан екземпляр за нуждите на ДДС, но стоката не е била получена от хърватското дружество, не е бил върнат подписан и подпечатан екземпляр от товарителницата, стоката не е върната и на товародателя.
Последователно подържаната теза на „Международни превози Канотранс”ООД е, че не е страна по договора за превоз с ищеца. Превозът е извършил по заявка-договор на третото неучастващо лице „Avto MB” – Словения, действащо в качеството на спедитор, което е и платец на навлото, а мястото на разтоварване е в гр. Любляна – Словения.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.367 и сл. ТЗ вр.чл.17 ал.1 предл.3 вр.чл.23 ал.1 от Конвенцията за договора за автомобилен превоз (CMR) и чл.86 ал.1 ЗЗД. За да отхвърли исковете се е позовал на това, че в товарителницата от 06.06.2016 год. на която се позовава ищецът липсват два съществени елемента – срок на доставката и размер на превозното възнаграждение. Поради това, тя не можела да служи за доказателство за наличието на договорна връзка, а други доказателства за сключен превозен договор не са ангажирани.
Сезиран с въззивната жалба на „Елдоминвест”ООД, съставът на ВнАС е приел, че подписаната от страните товарителница (това обстоятелство е безспорно) материализира сключването на договор за международен автомобилен превоз на стоки и тя отговаря на изискванията на Конвенцията CMR. Посочени са условията на договора за превоз – разтоварен пункт, получател, вид на стоката. В подписаната и от двете страни бланка изрично е посочено, че същата е Международна товарителница CMR. Съдът е посочил, че тя има роля и на превозен договор между страните и съдържа изискуемите по чл.6 от Конвенцията данни. Безспорно е, че превозвачът не е доставил стоката на посоченото в товарителницата място и на посоченото лице, което е достатъчно основание за ангажиране на отговорността му. Обстоятелството, че е доставил товара на друго лице и място е без значение, доколкото само изпращачът има право да се разпорежда със стоката, до момента, когато вторият екземпляр от товарителницата бъде предаден на получателя – чл.12 ал.1 от Конвенцията.
Съставът на ВнАС е посочил, че доказателствата, удостоверяващи отношения на ответника-превозвач с трети за процеса лица, нямат отношение към валидността и отговорностите по сключения между страните превозен договор. Ако ответникът превозвач, както твърди, е имал друго правно основание да натовари и превози процесните ел. бойлери, не е следвало да сключва процесния превозен договор, по който е поел цитираните в него задължения.
Като основания за допускане на касационно обжалване, „Международни превози Канотранс”ООД е посочил основанията, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на въпросите, формулирани както следва: „1./ За задължението на съда да обсъди в мотивите и прецени всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти и отговори на всички доводи на страните; 2./ Какво е значението на използваната в международната търговия франкировка FCA съгласно INCOTERMS по отношение на задълженията на всяка от страните по организиране на превоза на стоката, както и по отношение на изпълнението на задължението на продавача да достави стоката, и по отношение на преминаването на риска от погиване на стоката; 3./ Кое е правоимащото лице, по смисъла на КОНВЕНЦИЯ за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) да търси обезщетение по реда на чл. 17 или чл. 23 от Конвенцията при възложен от страна на получателя на товара (или негов спедитор) превоз; 4./ „Кое е правоимащото лице, по смисъла на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) да търси обезщетение при уговорените между изпращач и получател условия на доставка FCA съгласно INCOTERMS; 5./ Какъв е характерът на договора за превоз – реален или неформален консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите?“
По отношение на първия от въпросите, подържа приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни актове, а именно: Решение № 3/15.03.2016 г. по гр.д. № 2526.2915 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 65/30.07.2014 г. по гр.д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 445/02.11.2011 г. по гр.д. № 1733/2010 г. на ВКС, IV г.о. (препращащо към Решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. ВКС IV г.о.; Решение № 65/16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. ВКС, IV г.о.; Решение № 670/15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г. ВКС, IV г.о.; Решение № 548/06.12.2010 г. по гр.д. № 1119/2009 г. на ВКС, III г.о.).
Същото основание се подържа и по отношение на въпрос № 5, като обосновава противоречието на извода на САС със задължителната практика на ВКС, съдържаща се в Решение № 12 от 5.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 675/2010 г., II т. о.; Решение № 135 от 5.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1103/2010 г., II т. о.; Решение № 38 от 2.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60030/2016 г., IV г. о.
В изложението се сочи и основанието по чл.280 ал.2 ГПК. Касаторът счита, че въззивното решение е очевидно неправилно.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице която и да е от предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Първият от поставените въпроси не обуславя прилагането на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, въпреки позоваването в изложението на съдебна практика. Това е така, поради обстоятелството, че задължението на съда да обсъди в мотивите и прецени всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти и отговори на всички доводи на страните е безспорно и то е въведено от закона – чл.236 ал.2 вр.чл.235 ал.2 ГПК. Т.е. това не е правен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл, а поредица от задължителни процесуални действия, неизвършването или неправилното извършване на които би съставлявало нарушение на процесуалния закон – основание по чл.281 т.3 ГПК за касиране на въззивния акт. Т.е. така формулираният въпрос по п.1 на изложението няма характеристиката на правен въпрос, съгласно критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а съставлява твърдение за допуснато от ВнАС нарушение на процесуалния закон. Дори да би било така (становище, което съдебният състав не споделя), това не е основание по чл.280 ал.1 ГПК.
Въпросите по п.2, п.3 и п.4 от изложението са формулирани с оглед защитната теза на ответника-касатора, че между него и ищеца по делото не е налице облигационна връзка, а превозът е извършил по силата на възлагането му от трето лице. Тезата е защитна и се свежда до това, че купувачът на процесната стока е действал чрез спедитор и договорът за превоз е сключен с него, а не с изпращача (товародателя). Само в случай, че превозвачът е определен от купувача и продавачът предоставя стоката нему, франкировката FCA би имала значение. Предаването на стоката от „Елдоминвест”ООД и качеството му на товародател/продавач е безспорно. Безспорно е и качеството на „Международни превози Канотранс”ООД като превозвач. Както неколкократно бе посочено, тезата на превозвача е, че възложител на превоза не е изпращачът/продавач, а получателят/купувач). Посочените въпроси биха имали значението на обуславящи изхода на спора само ако ответникът би доказал, че именно купувачът по договор за международна търговска продажба (спрямо която би била приложима група „F” от правилата Incoterms) е сключил с него превозният договор. Тази теза е останала недоказана, поради което и въпросите нямат качеството на обуславящи.
Няма качеството на обуславящ и петият от посочените въпроси. Както неколкократно бе посочено по-горе, предаването на стоката от товародателя на превозвача е безспорно. Безспорно е и материализираното съгласие на „Международни превози Канотранс”ООД, чрез подписаната от оправомощено лице CMR товарителница да извърши превоза. Т.е. правната характеристика на договора – дали е консенсуален, реален, формален и пр. не би рефлектирал върху изхода на спора с оглед установените факти по делото.
За да е налице основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Фактическата обстановка е възприета правилно, а и тя не се оспорва от страните по делото. Липсва необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на ВнАС, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждането на разноски за настоящата инстанция, съобразно платеното адв.възнаграждение и е представил доказателства за плащане. Поради това и на основание чл.78 ал.3 ГПК ще следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 4200 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 276 от 13.12.2018 год. по т.д.№ 476/2017 год. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Международни превози Канотранс”ООД с ЕИК-103082651 да заплати на „Елдоминвест”ООД с ЕИК-103004396 сумата 4200 лв. (четири хиляди и двеста лева), представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.