4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
С., 11,04,2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3945 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника С. Я. В. срещу Решение № II-74 от 14.06.2013г. по в.гр.д.№ 733/2013г. на Бургаския ОС в частта за потвърждаване на решението на Бургаския районен съд по гр.д.№ 5164/2912г. за уважаването на иска с правно основание чл.213,ал.1 КЗ, за сумата 9 611.68лв., ведно със законната лихва от 22.06.2012г. и за сумата 211.24лв.-обезщетение за забава от датата на покана за плащането до предявяване на иск.
Касаторът се позовава на основанията за отмяна на решението като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Поддържа, че размерът на причинените вреди е елемент от фактическия състав на престъплението по чл.216,ал.1 НК, в извършването на което той е признат за виновен с влязла в сила присъда, а съгласно нея повредите по автомобила са на стойност 2 726.50лв. С оглед на това счита, че отговорността му по реда на чл.213,ал.1 КЗ спрямо застрахователя, изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение по застраховката „каско“, е ограничена до посочената в присъдата стойност на повреденото и унищожено имущество /щети по автомобила/. Изложени са и твърдения за неправилно определен от автотехническите експертизи размер на разходите за възстановяване на автомобила, липса на доказателства за извършен ремонт, липса на доказателства, че остойностените повреди са резултат на деянието, и неправилно начисляване на ДДС върху общо определената сума.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени правните въпроси 1/ Обвързан ли е гражданският съд от вида и размера на щетите, установен с присъдата на наказателния съд, с която деецът е осъден за престъпление по чл.216,ал.1 НК и представляват ли посочените в присъдата имуществени вреди, елемент от фактическия състав на престъплението по чл.216 НК. Поддържаната допълнителна предпоставка е по т.1,т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК; 2/ Допустимо ли е при определяне на обезщетението за имуществени вреди върху действителната стойност на вредите да се начислява ДДС, без данъкът да е начислен и изплатен от самия застраховател, и без такава претенция да е заявена от ищеца при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК.
С писмен отговор ответникът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
Съдилищата са сезирани с иск, предявен от застрахователя, изплатил обезщетение по имуществената застраховка „каско” на собственика на лек автомобил“БМВ“, модел 530, рег.№ 3444 КК, за повреждането на който ответникът е осъден за престъпление по чл.216,ал.1 НК. С влязла в сила присъда С. В. е признат за виновен, че на 31.03.2010г. в [населено място] повредил чужди движими вещи-преден десен калник, преден капак, ляв праг, средна лява колонка, предна дясна врата и унищожил преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, стъкло на предна дясна врата, предна броня на лек автомобил“БМВ“, модел 530, рег.№ 3444 КК, на обща стойност 2 726.50лв. Безспорно е било плащането по застраховка „каско“ на сумата 11 900.67лв. на собственика на автомобила, която е предмет на претенцията срещу ответника, ведно с обезщетението за забава от датата на плащането.
С оглед на събраните пред въззивната инстанция доказателства, окръжният съд е отхвърлил иска за главницата за сумата 2 288.99лв. и съответно иска за обезщетение за забава за 46.96лв. За да потвърди решението в останалата част е мотивирал, че съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, задължителната сила на присъдата обхваща извършеното виновно и противоправно деяние на ответника по повреждането и унищожаването на посочените части на автомобила, а за останалите повреди, описани от застрахователя, последният дължи доказването на всички елементи на непозволеното увреждане. Приел е, че те са доказани от показанията на разпитания свидетел-очевидец на деликта и от заключението на експертизите, установили, че констатираните повреди, извън тези, посочени в присъдата, са пряк резултат от действията на ответника. Мотивирал е, че възражението, заявено в отговора на исковата молба, че присъдата е задължителна за гражданския съд и по отношение на размера на причинените вреди, е неоснователно, тъй като задължителната сила се отнася до всички елементи на престъпния състав, включително и размера на вредата, но само когато е елемент от фактическия състав на престъплението. В състава на чл.216,ал.1 НК-престъплението, в извършването на което е признат за виновен ответникът, размерът на вредата не се включва, тя не е квалифициращ признак, какъвто би бил налице, ако разпоредбата предвиждаше настъпването на „значителни вреди“.
С оглед на изложените от въззивната инстанция правни аргументи, основателно се явява искането за допускане на касационното обжалване по въпроса обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл.213 КЗ, от посочения в присъдата размер на вредите, за причиняването на които делинквентът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216,ал.1 НК. Даденото от окръжния съд разрешение по този въпрос е включено в предмета на спора и е обусловило изхода му. Осъществена е и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- в решение № 650/24.11.2009г. на Софийски окръжен съд по в.гр.д.№ 929/2009г., което не е подлежало на касационно обжалване, е прието, че при престъпления по чл.216,ал.1 НК размерът на вредата е елемент на престъпния състав, поради което при предявен иск по чл.45 ЗЗД, съдът е длъжен да се съобрази със стойността на щетите на противозаконно унищожените движими вещи, посочени в присъдата и свободната преценка на доказателства относно размера на щетата е изключена.
Липсва основанието за допускане на касационното обжалване по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като приложените от касатора решения по чл.290 ГПК са относими към въпроса за обвързващата сила на посочените в присъдата значителни имуществени вреди при извършено по чл.343,ал.1,б.“а“ЗДвП престъпление, за пределите на задължителната сила на присъдата при съпричиняване, а Решението по гр.д.№ 1292/82г. на IVг.о. – към размера на вредите в хипотеза на присъда за престъпление по чл.219 НК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по втория поставен въпрос, свързан с твърдението за начисляване на ДДС, което не е било калкулирано от застрахователя и не било предмет на исковата претенция. Това възражение е направено от касатора в писмената му защита пред въззивната инстанция, т.е. несвоевременно и е преклудирано /чл.133 ГПК/. Окръжният съд не е дължал произнасяне по такъв довод, който не е бил надлежно включен в предмета на спора и по който другата страна не е взела становище. Поради това касационно обжалване следва да бъде допуснато само по първия от поставените от касатора въпроси.
На касатора следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок да приложи по делото доказателства за внесена такса по т.2 на чл.18,ал.2 от Тарифата в размер на 196.46 лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № II-74 от 14.06.2013г. по в.гр.д.№ 733/2013г. на Бургаския ОС в частта за потвърждаване на решението на Бургаския районен съд по гр.д.№ 5164/2012г. за уважаването на исковете.
Указва на С. Я. В. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена държавна такса 196.46лв. по сметката на ВКС.
След изтичането на срока, делото да се докладва на председателя на Първо т.о. за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.