8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 13.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3301 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 291 от 24.07.2015г. по в.т.д.№ 398/2015г. на Апелативен съд Пловдив, ТО, 3 състав. С него е потвърдено Решение № 125 от 31.10.2014г. на ОС Пазарджик, поправено с Решение № 52 от 28.04.2015г., за отхвърляне на исковете на дружеството- изпълнител по договор от 11.04.2004г. за транспортни дейности /натоварване, транспорт и насипообразуване на отривка на окисна руда от рудник „А.“/ за заплащане на сумата 535 000лв. – обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба на изпълнителя за периода 01.04.2009г.-31.12.2009г. от неизпълнението на възложителя [фирма], [населено място] и за сумата 164 981.33лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 13.05.2010г.-08.05.2013г.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция относно формирането на възнаграждението на изпълнителя с оглед влязлото в сила решение по уважен частичен иск. Поддържа се, че начинът на формиране на дължимото възнаграждение, респ. дължимата печалба е правопораждащ факт, попадащ в пределите на силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск. Възразява се, че апелативният съд не е анализирал правилно клаузата на чл.5.1. от договора относно задължението на възложителя да осигури фронт за работа в обем, достатъчен за непрекъсване на производствения цикъл и достъп до същия. Изложени са и съображения за неправилния според касатора извод на въззивната инстанция относно момента на настъпването на изискуемостта на претендираното вземане с оглед възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност. Приемайки, че претендираната сума е станала изискуема на 01.04.2009г. и че тригодишната давност, с оглед периодичния характер на вземането е изтекла към датата на подаване на исковата молба -13.05.2010г., съставът на П. не съобразил, че обстоятелствата относно действието на договора, неговия период и датата на прекратяване, са установени с решението по частичния иск, ползват се със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат пререшавани. Твърдението е, че прекратяването е станало на 26.05.2010г., от който момент за ищеца възниква правото да търси възнаграждението по съдебен ред.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на противоречие с даденото в Решение № 89 по т.д. № 716/2010г. на 1 т.о. разрешение, че със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума, се иска допускане на обжалването по процесуалноправните въпроси: Обстоятелствата по възникване на вземането, характерът, видът и основанието за формиране на вземането, действието и периодът на действие на договора, обстоятелствата относно прекратяването и начинът на прекратяването му, ползват ли се със силата на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение по частичен иск относно същото вземане. При допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280 ГПК – противоречие на обжалваното решение с решението по частичния иск /Решение 89 по т.д.162/2010г. на ОС Пазарджик, потвърдено с решение № 4/13.01.2012г. по в.т.д.№ 1155/0211г. на Апелативен съд Пловдив/ се иска допускане на обжалването по процесуалноправните въпроси: Следва ли да се доказва какъв би бил конкретният обем на извозваната руда, която би следвало да се извози ако договорът се изпълняваше, при положение, че той не е изпълняван и при уговорка възложителят да осигури фронт за работа в обем, достатъчен за непрекъсване на производствения цикъл и в производствения график са посочени количества, и тези факти и обстоятелства са възприети с влязло в сила решение по предявения частичен иск със сила на пресъдено нещо, или може в решението по следващо дело да се изведат други констатации и правни изводи, различни от формираните с решението по частичния иск; ползват ли се тези констатации в решението по частичния иск със сила на пресъдено нещо; Допустимо ли е да се отхвърля изцяло искът поради недоказан размер при положение, че между страните е налице договорка възложителят да осигури фронт за работа в обем достатъчен за непрекъсване на производствения цикъл, в производствения график са посочени тези количества, установена е тяхната стойност и за изминалата година също са налице такива данни и тези факти и обстоятелства са възприети с влязло в сила решение по частичен иск със сила на пресъдено нещо; тези констатации в мотивите на решението по частичния иск, ползват ли се със сила на пресъдено нещо. При аналогично обоснована допълнителна предпоставка се иска допускане на обжалването по въпросите във връзка с давността: следва ли да се приеме, че вземането е станало изискуемо на определена дата, съобразно началния период на исковата претенция, при положение, че действия за прекратяване на договора са предприети от възложителя едва с изпратеното до изпълнителя писмо от друга дата и това е възприето от съда по предявен частичен иск, и ползват ли се тези констатации от решението по частичния иск със СПН; следва ли да се приеме, че вземането е станало изискуемо на определена дата, при положение, че тя е начална дата на периода, посочен в исковата молба, за който се претендира заплащане и това е възприето от съда по предявен частичен иск, и ползват ли се тези констатации от решението по частичния иск със СПН; Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с мотивите на съда, който се е произнесъл по частичен иск относно обстоятелството: кога едно вземане е станало изискуемо и от кога започва да тече погасителната давност за съответното вземане; относно обстоятелството, касаещо начина на формиране и размера на предявените искове, а не техният размер като сила на пресъдено нещо, или може ли да изведе други изводи, различни от формираните в производството по частичния иск относно тези обстоятелства.
В писмен отговор ответникът [фирма] възразява, че в приложеното към касационната жалба изложение не са посочени въпроси, които имат естество на обуславящи крайните изводи на въззивния съд или такива, които излагат изводи на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – т.е. че достъпът до касационното обжалване не е обоснован.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са сезирани с иск за заплащане на сумата 535 000лв.-частта от нереализирана печалба над размера, за който е уважен частичен иск на изпълнителя по договор за транспортни услуги по извозване на откривка на окисна руда от рудник “А.“, дължима за периода 01.04.2009г.-31.12.2009г. поради неизпълнение на задълженията на възложителя [фирма]. Твърдяното неизпълнение на възложителя е отказ да възобнови изпълнението на договора, след постигнато между страните съгласие /Допълнително споразумение № 32/ за такова временно спиране на действието му от 30.11.2008г. поради наложена от падане на цените на металите при световната финансова криза необходимост от преустановяване добива на руда от конкретния рудник. Поддържано е, че при покачване на цените на медта на международните пазари, ответникът не поканил изпълнителя да продължи изпълнението по договора, независимо от поетото задължение в чл.5.1 да осигури фронт за работа в обем, достатъчен за непрекъсване на производствения цикъл, достъп по същия …“, от което е изведено качеството му на кредитор по отношение на претендираното вземане. Последното е било заявено като част от общо вземане от 650 000 лв. /формирано от планирана норма на печалба 10% от обем планирана работа за периода 6 500 000лв./, при уважен частичен иск за сумата 65 000лв. – нереализирана печалба за същия период с решение № 89 по т.д.162/2010г. на ОС Пазарджик, потвърдено с решение № 4/13.01.2012г. по в.т.д.№ 1155/2011г. на Апелативен съд Пловдив.
По настоящия спор е било установено, че през 2008г. ответникът е прекратил договорите с всички външни фирми, а през 2009г., договори за извозване не са били сключвани; добивът е бил извършван в минимален обем и за минимални количества, извозвани от работниците на рудника. С писмо от 26.05.2010г. по повод искане на ищеца на възмездяване на пропуснати ползи от непродължаване на дейността, ответникът е потвърдил, че ангажиментите, предмет на договора не са възложени и не се изпълняват от други изпълнители, и след спиране действието на договора и към 2010г., няма сключени такива за извоз; потвърдено е, че създалите се обстоятелства, наложили спиране действието на договора са от извънреден характер, те са обективна невъзможност за изпълнение, не могат да се квалифицират като виновни и довели до финансови загуби за [фирма]; обяснено е, че задължението за осигуряване на „фронт за работа“ е свързано с необходимостта от непрекъсване на производствения цикъл, но промените в икономическата ситуация са наложили преразглеждане на производствената програма и след корекциите, тя не дава възможност за възобновяване на дейността по договора, както и няма решение на Съвета на директорите за това; посочено е, че изчислената от изпълнителя сума като пропусната полза е за неосъществени бъдещи дейности.
С влязлото в сила решение по предявения частичен иск /в.т.д.№ 1155/2011г./ съставът на Пловдивския АС е приел, че с това писмо поръчващият е изразил становище за липса на интерес от договора и за наличие на обективни причини за прекратяването му и го е квалифицирала като оттегляне на поръчката, с което е обосновал настъпването на материалноправните последици на прекратяване, поради отказ от възложителя, на договора за изработка на основание чл.268 ЗЗД. Счел е за доказано наличието на правно основание за изпълнителя да претендира заплащане на очакваната от него печалба; възприети са твърденията на ищеца, че при планирана норма на печалбата от 10%, размерът на нереализираната от търговското дружество печалба на база двустранно приетите графици за 2009г. за товаро-разтоварни работи в обем от 5 милиона /по 555 555 т. на месец/ и обща стойност на планирана работа 6 500 000лв., е 650 000лв., като предявеният частичен иск от 65 000лв. е уважен.
С обжалваното решение съставът на апелативния съд е квалифицирал иска по чл.268 ЗЗД. Посочил е, че влязлото в сила решение по частичния иск е формирало сила на пресъдено нещо относно предявеното от ищеца основание, поради което фактите, на които то може да бъде отричано са преклудирани Същевременно е мотивирал, че без значение за настоящия спор е, до какъв общ размер е констатирано цялото твърдяно от ищеца вземане с влязлото в сила решение по частичния иск, тъй като общия размер на вземането не е предмет нито на заявеното искане, нито на установителна претенция по чл.212 ГПК, и този размер не е обхванат от обективните предели на СПН; в процеса по частичния иск той е бил предмет единствено на преюдициална констатация дали цялото вземане надвишава предявената по делото негова част. Изведено е, че в настоящия процес този размер е спорен по делото факт, който следва да бъде установен с оглед търсената остатъчна част, поради което, в доказателствена тежест на ищеца е да установи както размера на цялото задължение при възникването, така и настоящото съществуване и непогасяване на претендираната остатъчната част. Счетено е, че печалбата по чл.268 ЗЗД, която изпълнителят би получил за определено изпълнение, е част от възнаграждението, което му се дължи, а съгласно договора, то не е предварително определено по стойност, а пряко зависи от обема на скалната маса, която би била добита от възложителя и от количеството натоварена, извозена и разтоварена от [фирма] скална маса и то на съответните разстояния за извозване, които са различни и конкретно определени като маршрут от възложителя; съобразено е, че съгласно договора количеството на вече реално извозения материал е бил определян след замерване и с двустранни протоколи, а едва след това е определяна подлежащата на изплащане сума на изпълнителя. Прието е, че производственият график, на който ищецът се позовава, за да докаже обема на собственото си очаквано изпълнение, е само прогнозно уточнение на бъдеща работа и сам по себе си не създава права за него, и само въз основа на него не може да бъде отречена договорената между страните процедура за определяне на обема на конкретно възложената и конкретно изпълнена работа. При липса на доказателства за тези релевантни факти /добито количество скална маса, замерено количество натоварена, извозена и разтоварена от [фирма] и разстояния, посочени от възложителя за всяко извозване/, е счетено, че не може да бъде установено очакваното от изпълнителя възнаграждение. Обсъдено е, че изчисленията в приетите експертизи могат да бъдат само прогнозни, а и са теоретични, а нереализираната печалба не може да се основава на предположение, а следва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото. Извън извода за недоказаност на очаквания размер на възнаграждението, което би могло да бъде получено за процесния период, Пловдивския АС е изложил и съображения за основателност на възражението на ответника за погасяване по давност на исковата претенция. Счел е, че щом изпълнителят претендира поръчващият да му заплати нереализирана печалба в хипотезата на чл.268 ЗЗД за периода от 01.04.2009г.-31.12.2009г., то процесното вземане е станало изискуемо в момента, в който поръчващият, при наличие на основателните причини по чл.268 ЗЗД, се е отказал от договора и от този момент възниква вземането на изпълнителя за неполучената процесна остатъчна част от възнаграждението му; обосновано е, че за настъпване изискуемостта на това вземане е без значение крайният срок, за който работата е трябвало да бъде свършена като ненастъпил факт при отказа на поръчващия. Прието е, че самото твърдение на ищеца за наличие на вземане за печалба, получена ако договорът би бил изпълняван от 01.04.2009г. до края на същата година, предпоставя твърдението му за наличен, вече съществуващ отказ на поръчващия, отказ, който предхожда началната дата на последващия период от време, през който твърдяната печалба би била реализирана, т.е. според твърденията на ищеца следва, че отказът е направен не по-късно от 31.03.2009г. Мотивирано е, че в условията на твърдените от самия ищец юридически факти относно основанието на предявения иск и при установените със силата на пресъдено нещо правосъздаващи факти, отказът на [фирма] от договора е бил направен не по-късно от 31.03.2009г., за да стане твърдяното от ищеца вземане изискуемо на 01.04.2009г.; щом при условията на чл.268 ЗЗД се търси печалба, която би била получена след 01.04.2009г. и щом основанието на вземането и според самия ищец е установено със СПН, това означава, че договорът за изработка е трябва да е бил прекратен чрез отказ на поръчващия най-късно на 31.03.2009г. Прието е, че вземането по чл.268 ЗЗД за печалба, която не е получена е вид вземане за обезщетение за пропусната полза, която се погасява с изтичане на тригодишната давност по чл.111,б.“б“ЗЗД, а исковата молба е депозирана на 13.05.2013г. Изложени са и съображения, че дори отказът от договора да е направен на най-късно възможната /с оглед исковия период/ дата-30.12.2009г., то давността е изтекла на 30.12.2012г. – отново преди предявяване на иска. Обсъдено е, че твърдяната от ищеца дата 26.05.2010г., на която според него е направен отказът на възложителя от процесния договор, няма нищо общо с датата, на която вземането на [фирма] за нереализирана печалба при условията на чл.268 ЗЗД е станало изискуемо. Акцентирано е, че в писмото от 26.05.2010г. ответникът се е позовал на вече настъпилия факт на прекратяване на договора поради изтичане на уговорения срок, както и че отсъстват доказателства, които да удостоверяват съгласието на страните за продължаване действието му.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване по въпросите, свързани с изводите на въззивната инстанция относно необходимостта в производството по иска за частта над вземането, за което е бил уважен частичен иск, да бъде установен при условията на пълно и главно доказване нейният размер и относно обхвата на силата на пресъдено нещо по отношение на незаявената в процеса по частичния иск част от вземането, не са налице. Изводите на Пловдивския АС са в синхрон с трайно установената и непротиворечива практика, съгласно която, със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от спорното право; че в обективните предели на СПН по уважен частичен иск се включва само вземането за което искът е бил предявен и уважен, а надвишаващата част е извън тези предели; че формираната СПН с предходно решение по частичен иск не се разпростира по отношение на останалия размер /т.1 на ТР № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК, Решение по т.д.№ 391/2008г. на Първо т.о и по т.д.№ 140/2012г. също на Първо т.о на ВКС/. От това произтича и неоснователността на искането за допускане на обжалването по въпросите за доказване обема на работата съобразно прогнозните графици. По тези въпроси, при наличието на задължителна практика по чл.290 ГПК, е изключено приложното поле на т.2 на чл.280 ГПК, на което касаторът се позовава.
Изведената в т.18 на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК постановка за необхванатост и невключване на мотивите в пределите на формираната сила на пресъдено нещо на решението изключва възможността за допускане на касационното обжалване по въпроса, дали обстоятелствата по възникване, характера, вида и основанието за формиране на вземането, периода на действие на договора, обстоятелствата относно прекратяването и начина на прекратяването му, са в обхвата на източника на силата на пресъдено нещо. По същите съображения не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по въпросите, свързани с твърдяната от ищеца дата на прекратяване на договора и настъпване изискуемостта на вземането по чл.268 ЗЗД. Възражението за давност, съответно настъпването на изискуемостта на вземането на изпълнителя поради отказ от поръчващия поради основателна причина, не е било заявено и съответно не е предмет на произнасяне в производството по частичния иск. В настоящия процес процедирането на въззивната инстанция е съобразено с решението по т.д.№ 140/2012г. на 1 т.о., съгласно което фактическите констатации на съда не влизат в сила, т.е. приетото в решението по уважения частичния иск относно датата на преустановяване на договорната връзка и преценката на съда за характера на изявлението в писмото на възложителя от 26.05.2010г. като фактически констатации, не се ползват със законна сила, т.е. не са били задължителни и обвързващи за състава, постановил обжалваното решение.
В обобщение, поради необосноваване на общата и допълнителна предпоставка за допускане на обжалването, искането е неоснователно. Несъгласието на касатора с решаващите изводи на съда, че в производството по иска за сумите над размера, за който е бил уважен частичен иск, ищецът дължи доказване на размера на необхванатата от формираната с решението сила на пресъдено нещо, и несъгласието му, с паралелно изложените и самостоятелни аргументи, за изтекла погасителна давност, чийто начален момент в хипотезата на претендирана печалба по чл.268 ЗЗД е датата на отказа, а тя не може да е по-късна и да е след периода, за който се търси нереализираната поради отказа печалба, не може да послужи като основание за допускане на обжалването.
Разноски за насрещната страна не се присъждат, тъй като не са претендирани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 291 от 24.07.2015г. по в.т.д.№ 398/2015г. на Апелативен съд Пловдив, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: