1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
С., 26,03, 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря Н.Такева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1001 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.2 и т.3 на ЗМТА.
Образувано е по предявен от А. И. Х. против [фирма], С. иск за отмяна на Арбитражно решение № 3-0438 от 24.08.2012г. по арбитражно дело № 201208080438 на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, действащ като институционален арбитраж по българското законодателство.
Ищцата иска отмяна на арбитражното решение като твърди, че е постановено при отсъствие на сключено арбитражно споразумение-липса на валидно сключен в писмена форма процесуален договор под формата на арбитражна клауза или като отделно споразумение, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА. Цитираната в арбитражното решение арбитражна клауза в т.13 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем за физически лица била недействителна поради липса на изрично писмено съгласие на ищцата. Наред с това в цитираната т.13 ОУ били посочени имената на трима арбитри, т.е. визиран е арбитраж „Ад хок“, но никой от тях не фигурирал като арбитър в арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“СНЦ, а и самият арбитражен съд не бил изрично посочен като орган /институционален арбитраж/, компетентен да разреши спора. Ищцата поддържа, че арбитражното решение противоречи на обществения ред, тъй като при постановяването му не обсъден и взет предвид депозираният от нея отговор на исковата молба пред арбитражния съд, който изпатила по пощата с приложено към настоящата искова молба известие за доставяне ИД РS 700000JUG5, получено в АС на 22.08.2012г. Отговорът и възраженията били игнорирани, а доказателствата и исканията не са обсъдени в решението. Поддържа, че с отговора пред АС оспорила основателността на иска с доводите, че договорът за револвиращ заем № [ЕГН] от 07.03.2011г не е подписан от нея, в него липсват съществени елементи /идентификация на заемодателя, имена на законен представител/, неустойката е прекомерна, клаузата за лихви е нищожна.
Ответникът [фирма]-гр.С. оспорва допустимостта на молбата и основателността на искането за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47,т.3, предл. второ ЗМТА поради противоречие с обществения ред. В писмения отговор не оспорва, а признава твърдението на А. Х., че депозираният от нея писмен отговор на исковата молба по образуваният арбитражен процес, постъпил на 22.08.2012г. не е приложен по делото, поради което е налице нарушаване на правото на защита и правото на участие в делото. Счита, че искът за отмяна на арбитражното решение може да бъде уважен, но на основание чл.47,т.4 ЗМТА, което обуславя връщането на делото за ново произнасяне от арбитражния съд.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното:
Искът за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим- предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48,ал.1 ЗМТА. При безспорния факт, че арбитражното решение е връчено на А. Х. на 03.10.2012г., а настоящата молба е изпратена по пощата на 03.01.2013г. /видно от клеймото на пощенския плик на л.14 от материалите по делото/, преклузивният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е спазен.
Производството по арбитражно дело № 201208080438 е образувано пред Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ по искова молба на [фирма], с която е предявен иск срещу А. И. Х. и В. Й. Г. за заплащане на сумата 4 876.55лв. в качеството им на главен и солидарен длъжник по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 07.03.2011г. Компетентността на сезирания арбитражен съд в исковата молба е обоснована с клаузата на 13.1 от ОУ към договора за револвиращ заем. Искът е уважен изцяло с постановеното по делото арбитражно решение№ 3-9438/24.08.2012г. при солидарното осъждане на А. Х. и В. Г. да заплатят исковата сума, от която главница 3 158.69лв., договорна неустойка 1 717.86лв. и разноски за арбитражното производство. Видно от мотивите към арбитражното решение, арбитражният съд е посочил, че ответниците не ангажират доказателства, не оспорват твърденията на ищеца, не изпращат отговор на молбата и не вземат отношение по предмета на делото и по допуснатите доказателства.
От неоспорения протокол за извършена почеркова експертиза се установи по несъмнен начин, че подписът за „солидарен длъжник” в договора за револвиращ заем № [ЕГН] от 07.03.3011г. не е положен от А. И. Х.. Следователно, доказано е наведеното от ищцата твърдение – липса на съгласието й за сключване на арбитражната клауза, инкорпорирана в договора за револвиращ заем. Налице е основанието по чл.47,ал.1,т.2 предложение първо ЗМТА-арбитражното споразумение не е било сключено и арбитражната институция не е имала компетентност да разгледа спора и постановеното решение подлежи на отмяна. За изчерпателност следва да се посочи, че е основателно и твърдението на ищцата, че арбитражното дело не съдържа и депозирани от нея книжа /отговор на исковата молба и др./, чието изпращане не се оспорва от ответника в настоящото производство. На основание чл.175 ГПК съставът на ВКС преценява това признание, наред с приложеното от ищцата писмено доказателство- известие за доставяне на доставка ИД РS 700000JUG5, изпратена от нея до Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“СНЦ с данни за получаването й на 22.08.2012г. от В.М.. Въз основа на горното, следва изводът, че предприетите от ищцата процесуални действия за защита в арбитражното производство са останали извън рамките на делото и тя е била лишена от възможност за участие в това производство очевидно поради бездействие на администрацията /секретариата/ за прилагане по делото на депозираните своевременно книжа.
Не е налице основанието по чл.47,т.3, предл.второ ЗМТА, тъй като неизлагането на мотиви не е резултат на игнориране и необсъждане на възражения, с които решаващият орган е сезиран, а следствие на нерилагане по делото на становище на страната. Само при приобщени към делото доказателства, оспорвания и искания, с които арбитражния съд обективно е бил в състояние да се запознае, отсъствието на преценка и груби пропуски при мотивирането на крайния акт, би представлявало нарушение на конституционно установените принципи на равенство и състезателност на страните в процеса и като цяло на правните принципи на съдопроизводството, гарантирани от Конституцията.
С оглед основанието за отмяна на арбитражното решение, неоснователно е становището на ответника, че делото следва да бъде върнато на арбитражния съд за ново разглеждане.
Ответникът следва да заплати на ищцата поисканите и доказани разноски за настоящото производство, за които е представен списък по чл.80 ГПК- сумата 695.06лв.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.47,т.4, предложение второ ЗМТА Арбитражно решение № 3-0438 от 24.08.2012г. по арбитражно дело № 201208080438 на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ в частта за солидарното осъждане на А. И. Х. за заплащането на сумата 4 876.55 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение, на сумата 85лв. разноски по арбитражното дело и на сумата 432.59лв. юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда [фирма] да заплати на А. И. Х. сумата 695.06лв. разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.