1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№349
София, 11.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1051 писа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 221 от 25.04.2012г. по гражданско дело № 227/2012г. на Врачанския ОС, с което след отмяна на решението на РС-Мездра по гр.д.№ 756/2011г. е постановено друго, с което на основание чл.422 ГПК е прието за установено по отношение на длъжника [фирма], [населено място], че дължи на Ч. [фирма] сумата 12 226.23лв. с ДДС, представляваща незаплатена сума за ползвана електроенергия от 29.05.2010г. до 24.06.2010г., ведно със законната лихва от 31.05.2011г., както и сумата 753.79лв.- лихва за забава за периода от 02.10.2010г. до 09.05.2011г., за която е била издадена заповед № 337 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 571 / 2011г. на РС Мездра.
Въззивният съд е мотивирал, че ответното дружество дължи сумите, за които е било издадено дебитно известие към фактура №74621528 от 17.09.2010г. на стойност 12 226.23лв.-незаплатена електроенергия за периода 29.05.2010г.-24.06.2010г., тъй като е обвързано от облигационна връзка като потребител с доставчика по открита на негово име партида. Приел е за установено, че показанията на електромера са реални, няма данни да са манипулирани, независимо че дружеството е преустановило производствената си дейност и проводниците към високо напрежение са демонтирани. Решаващият извод за основателността на иска е изведен от неизпълнението на задължението на потребителя по чл.13.5 от Общите условия, което според въззивния съд обхваща и задължението доставчикът да бъде уведомен писмено в срок от 30 дни за преустановяване ползването на енергия. Ответникът не предприел тези действия и при липса на данни за въздействие върху средството за техническо измерване, е направен извод че потребителят дължи заплащането на отчетената енергия.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно-постановено при нарушенията по чл.281,т.3 ГПК. Врачанският ОС се произнесъл по материалноправни въпроси без да обсъди в съвкупност доказателствата и доводите на страните, а тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона. Съдът игнорирал безспорно установените факти, че в деня на проверката на вещото лице на територията на предприятието няма работещи мощности и не са съществували непогасени задължения за предходни периоди.
От насрещната страна не е постъпил отговор на касационната жалба.
Съставът на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Такъв въпрос не може да бъде изведен и от доводите в касационната жалба. В изложението е повторено твърдението, че решението на Врачанския ОС е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и той се е произнесъл по материалноправни въпроси без да обсъди всички доказателства и доводи на страните, което е от значение за точното прилагане на закона. Материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд не са посочени, а в подкрепа на твърдението за съществуване на допълнително основание се сочи едновременното наличие на всички предпоставки на т.1, т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Според касатора един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и в мотивите на Определение по чл.288 ГПК по гр.д.№ 3740/2008г. на ІІІ ГО на ВКС / с което касационно обжалване не е допуснато поради липса на обосновка за наличието на допълнителните основания при поставен разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос по приложението на чл.223 ЗЗД/. Искането за допускане на касационното обжалване на основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е мотивирано със съображенията, изложени в Определение № 98 от 25.11.2008г. по гр.д.№ 2673/2008г. на ІІ ГО на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване за приложимостта на разпоредбата на чл.195,ал.3 КТ в конкретна хипотеза.
Правният въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване не може да бъде твърдението за необсъждане на доказателствата и доводите на страните, каквото е разбирането на касатора. Релевантният въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е този, който е формирал решаващата воля на съда по предмета на спора и той следва да бъде посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес той определя и пределите на касационното обжалване. С оглед този принцип и равнопоставеността на страните в процеса, касационният съд не може да извлича правния въпрос от приложението към жалбата.
При липса на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване – посочване на процесуаленоправен и/или материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, е невъзможно и извършването на проверка са наличието на допълнителния критерий за селекция на касационната жалба
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 221 от 25.04.2012г. по гражданско дело № 227/2012г. на Врачанския ОС,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.