1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
С., 24.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4366 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Д. В. К. срещу Решение № 163 от 14.06.2013г. по в.т.д.№ 49/2013г. на Варненския АС, с което след отмяна на решението по т.д.№ 98/2011г. на ОС Добрич, е отхвърлен искът по чл.74 ТЗ- за отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 18.06.2010г. за приемане на годишния финансов отчет за 2009г. Потвърдено е допълнителното решение на окръжния съд, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искането за заличаване от Търговския регистър на решението на Общото събрание. Ищецът е осъден да заплати разноските на ответника.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията в чл.281, т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаването на иска. Твърдението е, че въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, тъй като при предявен иск по чл.74 ТЗ ответникът следва да установи законосъобразното свикване и провеждане на ОС. Въпреки непредставянето на доказателства в този смисъл, искът бил отхвърлен. Варненския АС основал изводите си на оспорени писмени доказателства- покана до ищеца за ОС, протокол от 18.06.2010г. за проведеното заседание и присъствения списък, чиято истинност не би могла да се счете за установена въз основа на приетата графологическа експертиза, която работила върху копия. Неправилен според касатора е изводът на въззивния съд, че неавтентичните подписи на други съдружници върху присъствения списък и пълномощни по чл.137,ал.4 ТЗ са ирелевантни, и че с въвеждането в предмета на спора на тези въпроси, ищецът се позовава на чужди права. Счита за незаконосъобразен извода, че обявяването му за общодържавно издирване води до невъзможност да му бъде връчена поканата за общото събрание и уведомяването му следва да се счете за редовно, аргументирано от въззивния съд с правилото, че не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните процесуалноправни и материалноправни въпроси по отношение на които се поддържа допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с приложени решения: 1/ Редовно ли е връчена поканата за общото събрание при отказ и чрез ненадлежно упълномощен пълномощник; 2/ В случай, че поканата за Общото събрание не е връчена лично, а на друго лице, редовно ли е връчването; 3/и 13/ Чия е доказателствената тежест за установяване редовното свикване и провеждане на ОС на съдружниците в О.;4/ Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба относно правилността на първоинстанционното решение и допустимо ли е произнасянето му по незаявени;5/ Длъжен ли е съдът да формира собствени мотиви при постановяване на съдебното решение;6/ Допустимо ли е извършването на графологическа експертиза по копия на документи, а не по оригинали;7/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото;8/ Следва ли протоколът от О. да бъде подписан от всички съдружници;9/Следва ли пълномощните от съдружниците за участие от тяхно име в Общото събрание да са нотариално заверени; 10/ Дължи ли съдът произнасяне по всички заявени в исковата молба основания за отмяна на решенията на О.; 11 и 12/ Допустимо ли е и представлява ли упражняване на чужди права позоваването на ищеца по иск по чл.74 ТЗ на нарушени права на други съдружници /пороци в поканите на други съдружници/; При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/обявяването на съдружник за държавно издирване, равнозначно ли е на невъзможност за връчването му и получаването на покана за ОС, приравнява ли се на редовно връчена покана и как се доказва това; 2/ допустимо ли е да се присъжда адвокатско възнаграждение при липса на процесуално представителство; 3/ Допустимо ли е при записано в дружествения договор разпределение на дружествените дялове в два общи дяла, притежавани от всички съдружници, всеки от тях да гласува самостоятелно. Останалите въпроси, по отношение на които се твърди наличието на допълнителната предпоставка на т.3 са идентични на посочените при допълнителната такава по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
В писмен отговор ответникът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Въззивният съд е посочил, че ищецът, който към момента на провеждането на извънредно Общо събрание от 18.06.2010г. е бил съдружник в дружеството, е предявил иск с правно основание чл.74,ал.1 ТЗ за отмяна на единственото взето решение на събранието- приемане на ГФО за 2009г. Релевираните в исковата молба пороци са процесуална незаконосъобразност, изразяваща се в опорочена процедура по свикването му- невръчени покани, включително и на ищеца; по провеждането му- липса на кворум и мнозинство; материална незаконосъобразност- приемането на ГФО въз основа на баланси и отчети с невярно съдържание; и твърдение, че събранието не е проведено с оспорване на истинността на представени покани и пълномощни, касаещи другите съдружници. Апелативният съд е приел, че искът по чл.74 ТЗ е средство за защита на членствените права на ищеца, поради което въведените фактически основания за нередовно връчване на покани или нередовни пълномощни на други съдружници са недопустими, тъй като те не са встъпили в процеса. Установената неавтентичност на подпис върху пълномощно по чл.137,ал.4 ТЗ е коментирана само с оглед преценката на кворума и мнозинството при проведеното гласуване по дневния ред. Мотивирано е, че е съществувала обективна пречка за личното връчване на поканата за Общото събрание на ищеца, който се укрива-обявен е за общодържавно издирване в периода 26.04.2010г.-10.02.2011г., търсен е от управителя в дома му, по месторабота, а отбелязването, че не е намерен, следва да се цени като невъзможност за връчване, при отчитане на баланса между интереса на дружеството и на отделния съдружник, и необходимостта да бъде осигурена възможността за функциониране на ОС като орган на управление. Счетени са неоснователни доводите за неяснота на дяловото участие на съдружниците, основани на учредителния дружествен договор от 14.10.1997г., по съображения, че промененият на 26.01.2009г. дружествен договор е вписан в ТР и съгласно чл.140,ал.3 ТЗ от този момент той е действащият и приложимият. Съгласно него, капиталът е разпределен на 500 дяла от по 10лв. и въз основа на дела на всеки съдружник при проведеното ОС, са изчислени кворума и мнозинството, които са били налице за провеждане на гласуване и приемане на решение от ОС. Обсъдено е оспорването от ищеца на поканите до останалите съдружници, дадените от тях пълномощни по чл.137,ал.4 ТЗ и протокола от проведеното ОС, по отношение на които графологическата експертиза е установила, че подписите върху тях са автентични, с изключение на един върху поканата и един върху присъствения списък, като е мотивирано, че това не оказва влияние за формирането на необходимите кворум и мнозинство за приемане на решението. Прието е, че не са налице въведените в исковата молба основания за незаконосъобразност на процедурата по провеждане на събранието – в закона и в дружествения договор липсва изискване протоколът да бъде подписан от всички съдружници, а по аргумент от разпоредбата на чл.137,ал.4 ТЗ, за гласуване чрез представител е достатъчна писмена форма на пълномощното. Изложени са съображения и за отсъствие на твърдяната материална незаконосъобразност на решението.
Жалбата е депозирана в срок, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване
Първите два поставени въпроса /връчване на поканата за Общо събрание на съдружник в О. при отказ, връчване чрез друго лице, връчване на неупълномощен/, не са предмет на произнасяне от въззивния съд, а поставеният въпрос, свързан с начина на уведомяване на ищеца е фактологично обусловен, поради което не е правен.
Процесуалните въпроси, свързани с задължението на съда да обсъди доказателствата, да мотивира решението си, също не могат да обусловят допускането на касационното обжалване. Касаторът дори не посочва кои доказателства и доводи не са обсъдени, както и по кои наведени във въззивната жалба пороци на решението, въззивната инстанция не се е произнесла /или се е произнесла без да са заявени/, а и това са твърдения, относими към правилността на решението, но не и основание за допускане до обжалване.
Въпросът свързан с тежестта на доказване на редовното свикване и провеждане на Общото събрание при иск по чл.74 ТЗ не е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с трайно установената съдебна практика. Касаторът изхожда от тезата си, че оспорването от негова страна на документи по реда на чл.193 ГПК е проведено успешно, което не съответства на данните по делото. Установена е автентичността на оспорените, като тези, чиято неистинност е призната, е аргументирана от въззивния съд като не-отразяваща се на законосъобразността на решението на ОС. Несъгласието на касатора със заключението на приетата по делото графологична експертиза също не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Твърдението, че експертизата е работила само въз основа на копия, а не на оригинали е некоректно.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по въпросите за формата на пълномощното при гласуване в ОС чрез представител и необходимостта протоколът на ОС да бъде подписан от всички съдружници. Разпоредбите на чл.137,ал.4 ТЗ и чл.143,ал.1 ТЗ са ясни, дружественият договор не предвижда различни правила, а по отношение на тези въпроси не са обосновани поддържаните допълнителни предпоставки по т.1, и по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по въпроса за възможността ищецът по иск по чл.74 ТЗ да се позовава на ненадлежно уведомяване на друг съдружник за общото събрание, на което е прието атакуваното от него решение. Отговорът на този въпрос не е от значение за спора, тъй като решаващите изводи на съда са основани на установения по делото необходим кворум за провеждане на събранието и на приемането на решението със предвиденото в устава и закона мнозинство, както и на гарантирана от закона възможност /а не задължение/ нередовно поканеният съдружник да обжалва решението, както и на правото на съдружника на встъпване в процеса.
Въпросът, свързан с начина на гласуване също не съставлява обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Освен, че не е правен, а обусловен от съдържаща се в устройствен акт конкретна разпоредба, той е неотносим към спора, тъй като въззивната инстанция е отрекла приложението на стария дружествен договор, изменен с последващия вписан в Търговския регистър такъв от 26.01.2009г. и действието на това вписване.
С поставения като правен въпрос за присъждане с въззивното решение на разноски за адвокатско възнаграждение, които не са доказани касаторът е следвало да сезира апелативния съд по реда на чл.248 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се присъждат на ответника по касационната жалба, тъй като доказателства за извършването им не са представени.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 163 от 14.06.2013г. по в.т.д.№ 49/2013г. на Варненския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.