О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
С., 19.11. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 62 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], С. срещу Определение № 1674 от 06.12.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 1035/2012г. на Окръжен съд Плевен в частта за произнасянето по присъдените в заповедното производство разноски на заявителя. С определение № 127 от 13.02.2013г. производството по делото е било спряно във връзка с предстоящо произнасяне от ВКС с ТР № 6/2012г. на ОСГТК и с разпореждане от 08.11.2013г.-възобновено.
С обжалваното определение е изменена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 3937/2012г. на Плевенския РС в частта относно разноските, които длъжникът [фирма] еосъден да заплати на заявителя [фирма], С.. Същите са намалени, на основание чл.78,ал.5 ГПК до минималния размер на възнаграждението за адвокатска защита по Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 5 940лв. на 1 980лв.
С частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение и присъждането на пълния размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на възнаграждението поради прекомерност. Излагат се доводи, че при приложението на чл.78,ал.5 ГПК, възнаграждението не може да бъде определено под размера, посочен в пар.2 от ДР на Наредба № 1/2004г. Представено е изложение по чл.274,ал.3 във вр. с чл.284,ал.3,т.1 ГПК, в което значимият процесуалноправен въпрос е поставен в смисъл дали може да бъде намалено адвокатското възнаграждение под размера на трикратния минимум, определен по пар.2 от ДР на Наредба № 1 /2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Твърди се, че този въпрос в обжалваното определение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
От насрещната страна отговор на жалбата не е постъпил.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Съгласно т.6 от приетото ТР № 6/2012г. на ОСГТК при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в П..2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер. Поради това, обжалваното определение, с което правният въпрос е разрешен в същия смисъл не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, ВКС, състав на І т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1674 от 06.12.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 1035/2012г. на Окръжен съд Плевен в частта за произнасянето по присъдените в заповедното производство разноски на заявителя.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.