Определение №797 от 19.11.2013 по ч.пр. дело №2901/2901 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 797

С., 19.11.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2901 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на М. Д. П. срещу определението от 17.05.2013г. по въззивно гражданско дело № 14878/2011г. на СГС, ГО, ІІ-Д въззивен състав, с което в производството по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата й за изменение на въззивното решение в частта за разноските. С определение № 600 от 29.09.2013г. производството по настоящото дело е спряно, а с разпореждане от 08.11.2013г.-възобновено.
С решението по в.гр.д.№ 14878/2011г. СГС е приел, че при обжалваем интерес 10 000лв. и с оглед изхода на спора пред тази инстанция, на ищцата и жалбоподателка, същевременно и въззиваемва страна, следва да бъдат присъдени поисканите разноски. С оглед обаче на възражението на насрещната страна ЗД [фирма] за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 900лв., което съдът е приел за основателно, е направен изводът, че същото следва да бъде намалено с ? – на 950лв. Както в решението, така и в обжалваното определение за изменение на решението в частта за разноските, СГС е мотивирал, че разпоредбата на пар.2 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да намери приложение, тъй като е приета извън нормотворческата делегация, предоставена на Висшия адвокатски съвет по силата на чл.36,ал.2, изр.второ от Закона за адвокатурата.
С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и постановяването на друго за уважаването на молбата по чл.248 ГПК и присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение по договора за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Поддържа се, че договореното и заплатено възнаграждение е под трикратния размер на минималното такова по чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата- минималният размер е 650лв., а заплатеното – 1 900лв. Правните съображения са основани единствено на незаконосъобразния според жалбоподателката извод на СГС за възможността при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 ГПК, то да бъде по-ниско от трикратния размер на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. Твърдения за незаконосъобразност на извода на съда за прекомерност на възнаграждението не са изложени и не се поддържат.
Отговор на частната жалба от насрещната страна З. [фирма] не е постъпил в срока по чл.276 ГПК.
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275 ГПК и е допустима.
Съгласно т.6 от приетото ТР № 6/2012г. на ОСГТК при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в П..2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер. Поради това, обжалваното определение, с което правният въпрос е разрешен в същия смисъл следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава Определението от 17.05.2013г. по въззивно гражданско дело № 14878/2011г. на СГС, ГО, ІІ-Д въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top