2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 10.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети април пред две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2594 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЗД [фирма] срещу Решение № 807 от 28.04.2014 год. по гр.д.№ 4751/2013 год. на Софийския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на застрахователното дружество срещу Решението от 01.10.2013 год. по гр.д.№ 7854/2012 год. на Софийски градски съд с което СГС, произнасяйки се по иск с правно основание чл.266 ал.1 КЗ, предявен от И. М. Р. го е приел за основателен изцяло, присъждайки сумата 50000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 02.12.2011 год.
И. Р. е пострадала в резултат на ПТП, настъпило на посочената дата и дължащо се виновно поведение на К. М. Т. – водач на л.а. „Опел” мод.”К.”, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД [фирма]. Виновният водач е конституиран, като трето лице помагач на ответника по делото.
Посочените в тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси са 4 бр.: 1./ Критерият за определяне определя справедлив размер на обезщетението не е спазен и е в противоречие с ППВС № 4/1968 год.; 2./ Следва ли при прилагането на чл.52 ЗЗД съдът да се съобрази кой е ответника по иска – дали е делинквент или застраховател, държавата или работодател?; 3./ Как да се тълкува с оглед прилагането на чл.52 ЗЗД израза „икономическа конюнктура в страната”; 4./ Защо и трябва ли съдилищата да определят по-малки обезщетения срещу държавата по ЗОДОВ и срещу делинквентите по чл.45 ЗЗД, на какъв принцип на правото почива това?
Съдебният състав счита, че по отношение на посочените въпроси не е налице която и да е от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Всички въпроси са свързани с прилагането на чл.52 ЗЗД. Следва да се отбележи, че произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с ППВС № 4/1968 год., а и това Постановление въвежда критерии за преценка на релевантните факти, но не и размера на справедливите обезщетения. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, ако съдилищата не са мотивирали изводите си относно размера на присъжданите обезщетения, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликт. Що се касае до твърдението, че критериите са различни с оглед правната квалификация на иска (по КЗ, по ЗОДОВ по ЗЗД) и това, кой е ответника – те са произволни.
От ответниците по касация И. Р. и от третото лице помагач К. Т. не са представени отговори по чл.287 ал.1 ГПК, няма искания за присъждане на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 807 от 28.04.2014 год. по гр.д.№ 4751/2013 год. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.