Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
София, 09.11.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 502 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) срещу въззивното Решение № 2251 от 29.11.2016 год. по т.д.№ 2317/2016 год. на Софийски апелативен съд с което е било обезсилено Решение № 1201 от 29.02.2016 год. по гр.д.№ 269/2014 год. на Благоевградски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се сочи неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони – чл.281 т.3 ГПК. Счита за неправилна преценката на САС, че МЗХ не е легитимирано да проведе иска, поради липса на обосновка на правния интерес. Изложени са доводи във връзка с нарушения на дейността на сдружението. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск.
Ответникът по касация Сдружение за напояване „Габрене“, [населено място] не е представил писмено становище по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК.
Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса дали надзорният орган по чл.5 ал.2 от Закон за сдруженията за напояване (З.) може да се счита за трето заинтересовано лице по смисъла на чл.13 ал.2 ЗЮЛНЦ или правомощието му във връзка с прекратяването на сдружението се изчерпва с посоченото в чл.63 ал.2 предл.2 З..
Като взе предвид доводите по жалбата и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на въведените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е основателна.
Министерството на земеделието и храните е сезирало Благоевградския окръжен съд с иск за прекратяване на Сдружение за напояване „Габрене“.
Срещу Решение № 1201 от 29.02.2016 год. по гр.д.№ 269/2014 год. Б. е уважил иска и е прекратил на основание чл. 64 ал.7 от Закона за сдруженията за напояване (З.) вр. чл. 13 ал.1 т.3 б.“б“ ЗЮЛНЦ Сдружение за напояване „Габрене“ и е открил производство по ликвидация по реда на чл. 13, ал.4 от ЗЮЛНЦ. Назначил е за ликвидатор Ц. В. Ц., вписан под № 301 в Списъка на ликвидаторите към Агенцията по вписванията.
Като правно основание на иска за прекратяване на сдружението, Б. е посочил чл. 64 ал.7 от З. в вр. с чл. 13 ал.1 т.3 б.“б“ ЗЮЛНЦ. Стигнал е до извода, че съгласно препращащата норма на чл. 64 ал.7 от З. следва да намери приложение посочената разпоредба на ЗЮЛНЦ за неуредените хипотези, каквато е настоящата. Активната процесуалноправна легитимация на ищеца е аргументирал с това, че Министерство на земеделието и храните е заинтересовано лице и с оглед на възложената на министъра на земеделието и храните функция на изпълнител на този закон, съгласно § 10 от З., същият е и надзорен орган, чиито правомощия са разписани в глава осма от З..
Във връзка с основателността на искането, първоинстанционният съд приел наличието на редица нарушения по отношение на Сдружение за напояване „Габрене“, като например: мандатът на управителните органи на сдружението /управителен и контролен съвет/ е изтекъл на 16.01.2009 год. и нови членове на тези органи не са били избрани в нарушение на чл.40 ал.1 З. и чл.43 ал.1 З.. Съдът е приел за доказано и това, че Общото събрание на сдружението не е свиквано по предвидените в закона и устава срокове, с което са нарушени разпоредбите на чл.36 ал.2 З. и чл.23 ал.1 от Устава; чл.38 т.3 З. и чл.22 ал.1 т.3 от Устава; чл.38 т.6, т.7, т.8, т.10 и т.11 З. и чл.22 ал.1 т.6, т.7, т.8, т.10 и т.11 от Устава на сдружението.
Съдът е изброил подробно и редица пропуски, нарушения и дейности, противоречащи на специалния закон, както и на Устава, които са установени от представители на надзорния орган при проверки върху дейността на сдружението, като например: след 2008 год. не е водена протоколна книга за заседанията на управителния и на контролния съвет; не са свиквани заседания на управителния и на контролния съвет; сдружението не е събирало членски внос; сдружението не е извършвало ремонтно- възстановителни дейности и не е изграждало нови хидромелиоративни съоръжения, както и не е воден дневник за извършените технически дейности във връзка с поддържането и експлоатацията на хидромелиоративната инфраструктура; след 2008 год. не са били водени счетоводни документи ; след 2008 год. не е бил изготвян годишен доклад за дейността на сдружението; след 2008 год. не е била налична информация за поляти площи.
С оглед на гореописаните нарушения, които Благоевградски окръжен съд е приел за доказани, Сдружение за напояване „Габрене“ е било прекратено на посоченото по-горе основание и е бил назначен ликвидатор.
Сезиран с жалбата на Сдружение за напояване „Габрене“, съставът на апелативния съд е приел, че решението на Б. е недопустимо и го е обезсилил изцяло.
Посочил, че Министерство на земеделието и храните е обосновало интереса си от предявяване на настоящия иск с разпоредбата на чл.5 З., определяща министъра на земеделието и храните за надзорен орган. Счел е, че единственото уредено в специалния закон правомощие на надзорния орган във връзка с прекратяване на сдружение за напояване във връзка с чл.63 ал. 2 предл. 2-ро З. е при бездействие на управителния съвет да свика общо събрание на сдружението или да овласти негови членове за последното, като другите правомощия на надзорния орган в процедурата по прекратяване на сдружение за напояване следват и са във връзка с взето решение от общото събрание на сдружението за прекратяване на същото. Поради това САС е стигнал до извода, че процесуалната легитимация на Министерство на земеделието и храните не следва от разпоредбите на специалния закон – Закон за сдруженията за напояване. По силата на препращащата норма на чл. 64 ал. 7 З. съдът е счел, че по отношение на прекратяването на сдруженията за напояване приложение намира общата разпоредба на чл.13 ЗЮЛНЦ.
Прилагайки нормата на чл.13 ЗЮЛНЦ, съдът е посочил, че законът поставя наличието на законово обоснован интерес като предпоставка за допустимостта на иска за която той следи служебно. С оглед на горепосоченото, въззивният съд е заключил, че Министерство на земеделието и храните не е обосновало никакъв интерес от предявения иск – не е посочило никакъв законно защитим интерес на юридическото лице, който зависи или би бил повлиян от уважаването на предявения иск по чл.13 ЗЮЛНЦ и от постановено по иска прекратяване на сдружението.
Становището на настоящата съдебна инстанция по посочения по-горе правен въпрос дали надзорният орган по чл.5 ал.2 от З. може да се счита за трето заинтересовано лице по смисъла на чл.13 ал.2 ЗЮЛНЦ или правомощието му във връзка с прекратяването на сдружението се изчерпва с посоченото в чл.63 ал.2 предл.2 З., произтича от следното:
С Решение № 30 от 01.06.2012 год. по т.д. № 377/2011 год. (което е посочено и в акта на САС), състав на І т.о. на ВКС е приел че, искът по чл.13 ал.1 т.3 б.“а“ ЗЮЛНЦ е предоставен на разположение на всеки заинтересован – чл.13 ал.2 ЗЮЛНЦ, т.е. на всяко лице, имащо какъвто и да било интерес да го предяви, а когато законодателят изисква наличието на правен интерес, той изрично го казва – арг. от чл. 74 ЗЗД. ВКС се е позовал на препращащата норма на чл.64 ал. 7 З., приемайки, че за неуредените случаи (какъвто е З.), ЗЮЛНЦ следва да намери субсидирано приложение. Поради това и отговорът на поставения правен въпрос е бил, че разпоредбата на чл.13 ал.1 т.3 б.“а“ ЗЮЛНЦ намира приложение по иск за прекратяване на сдружение за напояване, регистрирано по З..
Становището на настоящия съдебен състав по правния въпрос съвпада със становището на състава, постановил решението през 2012 год. по въпроса, който е бил разгледан от него. Доколкото пред него спорът е бил висящ по иск на Община и той се е произнесъл досежно правния интерес от провеждането му именно на общините, произнасянето на настоящия съдебен състав не се включва в обхвата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а намира приложение т.3 на същия член – доразвиване на тезата на състава на І т.о. Т.е., че освен за Общините, с още по-голямо основание правен интерес от иск за прекратяване съществува за органа, натоварен с надзорни функции от същия закон. Правният интерес на министъра на земеделието и храните в качеството му на орган по чл.5 ал. 2 З. е презумтивен поради това, че нему е възложено да следи за запазване на държавния интерес във връзка с осъществяваната от сдруженията за напояване дейност по същия закон. Вярно е, че правомощията му като надзорен орган по същия закон, са изброени, но следва да се приеме, че това изброяване не изчерпателно в смисъл, че не го лишава от качеството му на заинтересовано лице по смисъла на чл.13 ал.2 ЗЮЛНЦ, легитимирано да предяви иск за прекратяване на сдружение за напояване, което е и отговорът на поставения правен въпрос. Принципно правилно е становището на въззивният съд, че при накърнен държавен/обществен интерес иск може да предяви прокурора, но не може да се приеме, че е налице знак на равенство между накърняването на държавния/обществения интерес и действия/бездействия на дружеството да изпълнява дейностите за които е учредено. Поради това и хипотезите в които прокурорът може да поиска прекратяване са различни от тези, при които това може да стори надзорния орган – Министерство на земеделието и храните.
По същество.
Предвид отговора на правния въпрос, следва изводът, че като е обезсилил първоинстанционното решение и е постановил прекратяване на производството, съставът на Софийски апелативен съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде касирано. Доколкото въззивния съд не се е произнесъл по съществото на спора, това не може да бъде сторено пряко от ВКС, какъвто е петитумът на касационната жалба. Делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане и на основание чл.294 ал.2 ГПК, съставът ще следва да се произнесе и по разноските, направени в производството пред ВКС.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2251 от 29.11.2016 год. по т.д.№ 2317/2016 год. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.