О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
С., 02.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 4316 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищците М. Т. и Г. Т. срещу Определение № 1899 от 07.08.2013г. по ч.гр.д.№ 1868/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено постановеното на 24.01.2013г. определение по гр.д.№ 1837/2012г. на СГС, ГО, І-16 състав. Първоинстанционният съд след прекратяване като недопустимо производството по делото по предявените срещу [фирма] искове, е осъдил ищците /освободени от внасяне на държавна такса и разноски по силата на чл.83,ал.1,т.4 ГПК/ да заплатят на основание чл.78,ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение на дружеството.
С частната касационна жалба се иска отмяна на въззивното и потвърденото с него определение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени няколко групи процесуалноправни въпроси: 1/може ли в тежест на ищците, които по силата на разпоредбата на чл.83,ал.1,т.4 ГПК са освободени от внасяне на такси и разноски за производството, да бъдат възложени направените от ответника разноски. Специална ли е разпоредбата на чл.83,ал.1,т.4 ГПК по отношение правилото на чл.78,ал.8 ГПК. Как следва да се тълкува разпоредбата на чл.78,ал.6 ГПК относно „решено в полза на лице, освободено от внасяне на разноски по производството”. Позоваването е на противоречие с Решение № 565 по гр.д.№ 260/86 на ІІ т.о. и Определение № 67 по гр.д.№7/2009г.на ІV г.о. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК са поставени въпросите: 2/ Присъдените в размер на 5 175лв. разноски на ответника като юрисконсултско възнаграждение противоречи ли на добрите нрави. 3/ При прекратяване на делото, следва ли да се прецени етапа на приключване на производството и да се присъди минимално установената сума от 150лв. При присъждане на разноски –адвокатско възнаграждение за юрисконсулт, приложима ли е разпоредбата на чл.9,ал.1 Наредба № 1/2004г. при изготвяне на отговор на исковата молба, или следва да се приложи разпоредбата на чл.6 от Наредбата. При субективно съединяване на искове, юрисконсултското възнаграждение следва да се изчисли като отделно представителство по всеки един от исковете или с оглед общата им цена.
4/ При липса на доказателства за направени разноски, следва ли да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение. 5/ При присъждане на по-високи обезщетения за неимуществени вреди поради съдебната практика за съобразяване със законоустановените минимални нива на застрахователно покритие, налага ли се и актуализиране на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От насрещната страна З. [фирма] е постъпил писмен отговор срещу основателността на искането за допускане на касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е постъпила в срок, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
САС е сезиран с частна въззивна жалба, в която ищците са се позовали на неправилно приложение на разпоредбата на чл.83,ал.1,т.4 ГПК, на неотчитане от първоинстанционния съд на направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и на липса на доказателства за действително направените разноски в присъдения размер. Въззивният съд е посочил, че с оглед прекратяване на производството по отношение на ответника [фирма], страната е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на ? от дължимото минимално адвокатско възнаграждение, ищците са възразили срещу неговата прекомерност, а СГС е присъдил на ответника разноски в поискания размер. Мотивирал е изводите си за неоснователност на частната жалба със съобразяването на размера на възнаграждението с минималното по Наредба № 1/2004г., с липсата на обусловеност на дължимото възнаграждение по чл.78,ал.8 ГПК от реално извършване на разноски за възнаграждение на юрисконсулт и с освобождаването на ищците по силата на чл.83,ал.1 ГПК от разноските, дължими за развитието на съдебното производство, но не и от отговорността за разноски спрямо насрещната страна по спора.
Определението на въззивната инстанция по първата група процесуално правни въпроси е изцяло съобразено със задължителната за него съдебна практика, обективирана в приложеното [фирма] с отговора Определение по ч.т.д.№ 256/2010г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК, както и със служебно известните и споделяни от настоящия състав изводи в постановените по реда чл.290 ГПК Решение № 148 от 19.10.2012г. по т.д.№ 39/2012г. на ІІ т.о. и Решение № 130 от 04.07.2013г. по т.д.№ 669/12 на ІІ т.о.: разпоредбата на чл.78 ГПК урежда отговорността за разноски между страните по делото, а разпоредбата на чл.83,ал.1,т.4 ГПК- освобождаването на ищците по посочените искове от разноски за производството и сравняването на регламентацията налага извод, че законодателят не изключва лицата, освободени от внасяне на разноски по производството от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна. Изложеното изключва възможността за допускане на частното касационно обжалване по тези въпроси, а позоваването на Определение № 67 от 10.02.209г. по ч.гр.д.№ 7/2009г. на ІV г.о. на ВКС е неотносимо.
Не следва касационното обжалване да се допуска и по четвъртия процесуалноправен въпрос, тъй като изводите на въззивната инстанция са в съответствие със задължителната за долустоящите съдилища практика на ВКС -Определение № 399 от 08.06.2012г. по ч.гр.д. № 357/2012 г., ІІІ г.о.
Приложното поле на касационното обжалване по останалите въпроси също не е налице, тъй като САС не е бил сезиран тях и съответно те не са предмет на произнасянето му. Искането за обсъждане от касационната инстанция на въпрос, който не е бил включен в предмета на спора и който въззивната инстанция не е разрешила, е изключено.
С оглед на изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1899 от 07.08.2013г. по ч.гр.д.№ 1868/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.