1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
С., 29.04. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1177 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответната страна [фирма] /н/ срещу Определение № 24 от 29.01.2014г. по в.ч.т.д.№ 22/2014г. на Апелативен съд Б., с което е: 1/ Потвърдено разпореждане № ІІ 1471/14.06.2013г. по т.д.№ 582/2011г. на ОС Бургас за връщане на основание чл. 262,ал.2,т.2 във вр. с чл.261,т.4 ГПК на въззивната жалба на дружеството срещу постановеното по делото решение; 2/ Обезсилено определението № 1313/27.11.2013г. по същото дело, с което окръжният съд е прекратил производството по делото и е обезсилил постановеното по делото решение, излагайки съображения, че по отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност и вземането на ищеца, предмет на предявения иск е включено в списъка на приетите вземания.
С частната касационна жалба се иска отмяна и на двете части на въззивния акт. По отношение на определението в частта за потвърждаване на разпореждането за връщане на въззивната жалба се поддържа, че съдът е следвало първо да се произнесе по подадената частна жалба срещу оставянето на въззивната жалба без движение и определената държавна такса, както и че спирането на производството по делото настъпва по силата на закона с постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, поради което съдът не е следвало да извършва никакви съдопроизводствени действия, включително и по администриране на подадените от страната жалби. Като правни въпроси за поставени: при връщане от първоинстанционния съд с едно разпореждане като нередовна въззивната жалба и като недопустима частна жалба за оставяне без движение на въззивна жалба, може ли въззивният съд да се произнесе само по връщането на въззивната жалба, без да се произнесе по атакуването на оставянето й без движение. 2/ Следва ли съдът постанови определение по чл.637,ал.1 ТЗ при констатация за открито производство по несъстоятелност на ответника и да спре администрирането на постъпили жалби или следва да се произнесе за спирането на производството след приключване на обжалването. Посочените допълнителни предпоставки са по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /противоречие на обжалваното определение с Определение № 188/13.03.2013г. по ч.т.д.№ 56/2013г. на Първо т.о. на ВКС и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, позоваването на която е формално.
Неправилността на втората част на обжалвания съдебен акт е обоснована със становището, че производството по т.д.№ 582/2011г. не е приключило, било е висящо и към момента на постановяване на определението на окръжния съд за прекратяване на производството и обезсилване на решението, поради което изводът на въззивната инстанция за недопустимост на това определение поради липса на висящност на спора, е незаконосъобразен. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.637,ал.5 ТЗ и твърди противоречие на определението с посочени съдебни актове.
С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в едно производство по подадената от [фирма] частна жалба срещу разпореждането от 14.06.2013г.за връщането на въззивната жалба срещу постановено решение за уважаване на иск, предявен по реда на чл.422 ГПК и по подадената от ищеца [фирма] частна жалба срещу определението от 27.11.2013г., с което първоинстанционният съд е прекратил производството и е обезсилил постановеното по делото решение.
Частната касационна жалба срещу определението на апелативния съд, с което е потвърдено разпореждането за връщане на въззивната жалба на ищеца е допустима, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
Бургаският АС е посочил в мотивите, че частната жалба на ищеца срещу разпореждането от 09.05.2013г., с което се указва внасяне на държавна такса правилно е била върната, тъй като този акт не подлежи на инстанционен контрол. Изричен диспозитив не е постановен, но дружеството е разполагало с процесуалната възможност да иска допълване на определението. С оглед на това, първият поставен правен въпрос не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването.
По втория поставен въпрос, свързан със настъпването на спирането на производството по делото при открито производство по несъстоятелност на ответника по иска /чл.229,ал.1,т.7 във вр. с чл.637,ал.1 ТЗ/, не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка за допускане на обжалването. В определението по ч.т.д.№56/2013г. на Първо т.о. е обсъден въпросът за извършване на процесуални действия по движение на делото, но не и във връзка с подаване на жалби, сроковете за които са преклузивни и администрирането им от съда. Връщането на въззивната жалба е постановено преди откриване на производството по несъстоятелност, а самият длъжник е този, който е сезирал съдилищата с частни жалби /срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба, срещу разпореждането за връщане на тази частна жалба, срещу разпореждането за определената държавна такса/ Самият касатор е подал и жалба за бавност, т.е. изисквал е съдът да извърши действията, с които той го е сезирал.
Определението на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното от 27.11.2013г., с което производството по делото е било прекратено и е било обезсилено постановеното по делото решение, не подлежи на касационно обжалване. То не е от характера на тези, чиято обжалваемост е предвидена в разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК- с определението на въззивния съд е отменено /а не е потвърдено/ определение, преграждащо развитието на делото /т.1 на чл.274,ал.3 ГПК/, нито пък с него е дадено разрешение на друго производство или се прегражда развитието му /т.2 на чл.274,ал.3 ГПК/. Дори преценката на съда за влизане в сила на постановеното по делото решение при подадената частна жалба срещу връщането на въззивната жалба да е неправилна /чл.296,т.3 ГПК/, постановеното определение като непреграждащо развитието на делото е изключено от обхвата на касационния контрол, частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 24 от 29.01.2014г. по в.ч.т.д.№ 22/2014г. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено разпореждане № ІІ 1471/14.06.2013г. по т.д.№ 582/2011г. на ОС Бургас за връщане на основание чл.262,ал.2,т.2 във вр. с чл.261,т.4 ГПК на въззивната жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу постановеното по т.д.№ 582/2011г. решение.
Определението не подлежи на обжалване.
Оставя без разглеждане частната касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу Определение № 24 от 29.01.2014г. по в.ч.т.д.№ 22/2014г. на Апелативен съд Б., с което е обезсилено определение № 1313 от 27.11.2013г. по т.д.№ 582/2011г. на ОС Бургас. В тази част настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.