О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
С., 01.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1002
по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма] /н/ срещу Решение№ 571 от 06.04.2012г. по т.д.№ 1961/2011г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено постановеното на 28.02.2011г. решение на Кюстендилски ОС по гр.д.№ 308/2009г.
Окръжният съд е отхвърлил предявения от [фирма]/н/ против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 100 000лв. от общ размер 2 062 620лв. за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот, находящ се в [населено място] , м.“Г.В.“, представляващ земя-асфалтова площадка с площ от 17000 кв.м. за периода 13.04.2004г.-13.04.2009г.
С въззивното решение е прието, че ответното дружество е било образувано като еднолично дружество с ограничена отговорност чрез отделяне от [фирма] на основание заповед № 296/12.07.1999г. на председателя на Комитета по енергетика, при условията на чл.261,ал.1 ТЗ – в съответната му редакция. За съществен за спора е приет въпросът за обхвата на имуществото, преминало по силата на преобразуването от М.Б.Д.“ЕАД към новообразуваното дружество и конкретно отделянето от капитала на акционерното дружество на земята-асфалтовата площадка от 17 декара, върху която се намират сградите Д., за които е безспорно че са включени в капитала на „А.-БД“. Съдът е приел, че обхватът на правоприемството досежно процесния терен е от значение за материално правната легитимация на ищеца и той дължи пълно и главно доказване на този факт в съответствие и с правния му интерес от воденето на иска по чл.59,ал.1 ЗЗД. Обосновал е, че липсата на писмени доказателства за обема на прехвърлените права – Приложение № 2 към заповедта на Председателя на КЕ за индивидуализация на имуществото чрез разпечатка от инвентарната книга- не може да обуслови различен за всяка от страните по спора извод: по твърдението на ищеца, че теренът не е предмет на разпореждане и на възражението на ответника, че той ползва терена на правно основание защото правото на собственост и върху него му е прехвърлено при отделянето му в самостоятелно търговско дружество и предоставяне на право на собственост върху находящите се върху земята Д.. Въззвният съд е приел, че установените по делото факти / че още през февруари 2000г., с оглед осъщественото отделяне през 1999г. теренът е бил оценен и включен в инвентарната книга на Д. на ответника, че до предявяване на исковата молба имотът се е водил балансово от ответното дружество, безпрепятственото му ползване от 1999г. от ответника, включването на процесния терен в имуществото на [фирма] за нуждите на последваща приватизационна оценка и в Информационния меморандум при извършената приватизационна сделка с капитала на това дружество/ са в подкрепа на възражението на ответника, без да съставляват пряко и достатъчно доказателство за придобиване правото му на собственост. Посочил е, че с това се явява недоказано пълно правното основание за ползването на терена от ответника, но не и фактът, че ищецът е останал собственик на имота. Предвид наличието на доказателства, изключващи главното и пълно доказване, че правото на собственост на ищеца върху процесния терен се е запазило след извършеното в полза на ответника отделяне на имущество при преобразуването, е направен извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че е собственик на терена, ползван от ответника. Изложени са и допълнителни аргументи, че дори да беше доказана активната материалноправна легитимация на ищеца, по делото не е установена възможността теренът да може да бъде ползван и от друг правен субект или за други цели наред с необходимото му ползване от ответника – като обслужващ постройките със специфично стопанско предназначение; не е установена възможността за обогатяване на ищеца, пропусната именно и само с ползването на терена от ответника, както и неустановяването обогатяване на ответника чрез ползване на площ, повече от необходимата за ползването на самите постройки.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отмяната му и постановяването на друго за уважаването му. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се излагат доводи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК: по предявен иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД как се разпределя доказателствената тежест между страните; не трябва ли в съответствие с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК всяка от страните да установи фактите, от които извежда своите твърдения, както и фактите, на които основава исканията и възраженията си- ищецът да докаже, че е собственик на имота, че ответникът го ползва и се обогатява от това за сметка на обедняването на ищеца, а ответникът да установи, че е собственик на имота, респективно, че е налице правно основание за ползването му /1/; трябва ли ищецът да представи доказателства в подкрепа на твърденията на ответника-че по силата на преобразуването с отделяне на [фирма] от [фирма], ответното дружество не е придобило процесния имот /2/; не трябва ли ответното дружество, което твърди, че е собственик на имота да проведе пълно и главно доказване на този факт, а не ищецът да бъде задължен да установява отрицателния факт /3/; носи ли ищцовото дружество доказателствена тежест относно факт, противопоставен от ответника и факт от който последният черпи права/4/.
От насрещната страна [фирма], [населено място] дол е постъпил отговор /и допълнителен такъв/ на касационната жалба, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Претендира се заплащането на разноски по представения договор за правна защита и съдействие.
Съставът на ВКС счита, че касационната жалба е допустима, като депозирана от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК /изпратена е по пощата в срока по чл.60,ал.6 ГПК- в първия присъствен ден- 28.05.2012г.-понеделник при срок изтичащ на 25.05.2012г.-петък, обявен за неприсъствен ден/.
Основанията за допускането на касационно обжалване не са налице. Липсва общата предпоставка за допускането на селективния касационен контрол.
По поставените от касатора процесуалноправни въпроси: „трябва ли ищецът да представи доказателства в подкрепа на твърденията на ответника-че по силата на преобразуването с отделяне на [фирма] от [фирма], ответното дружество не е придобило процесния имот /2/; носи ли ищцовото дружество доказателствена тежест относно факт, противопоставен от ответника и факт от който той черпи права /4/ въззивният съд не е дал положителен отговор, поради което допускането на касационното обжалване по тях е безпредметно и искането е неоснователно.
Останалите посочени от касатора правни въпроси „как се разпределя доказателствената тежест между страните – не трябва ли в съответствие с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК всяка от тях да установи фактите, от които извежда своите твърдения, както и фактите, на които основава исканията и възраженията си- ищецът да докаже, че е собственик на имота, че ответникът го ползва и се обогатява от това за сметка на обедняването на ищеца, а ответникът да установи, / ако твърди/ – че е собственик на имота, респективно, че е налице правно основание за ползването му /1/ са разрешени от въззвния съд в смисъла, в който законът разпорежда и в синхрон с поддържания от касатора начин.
Поставеният въпрос „не трябва ли ответното дружество, което твърди, че е собственик на имота да проведе пълно и главно доказване на този факт, а не ищецът да бъде задължен да установява отрицателния факт“/3/ е некоректно поставен и не е разрешен от въззивния съд в смисъла, който касаторът твърди. Апелативният съд е приел, че неустановяването от ответника при условията на насрещно доказване на твърдяни права върху имота, с цел да отблъсне претенция за заплащане на обезщетение за ползването му, основана на субсидиарния състав на чл.59 ЗЗД не означава, че ищецът е установил своите твърдения – че останал собственик на имота след отделянето на ответното дружество; Приел е, че ищецът следва на самостоятелно основание да установи при условията на главно и пълно доказване твърдяното право на собственост, от което произтича и материалноправната му легитимация и че установените права върху имота за ответника при проведено насрещно непряко и непълно доказване, не освобождава ищеца от неговите доказателствени задължения в процеса.
Извън горното въззивният съд е изложил и самостоятелни съображения за неоснователност на иска, извън тези свързани с неустановяването на активната материалноправна легитимация на ищеца. Изложените самостоятелни аргументи са по въпрос, който не е поставен от касатора- недоказване на възможността ищецът да извлече ползи от терена при съвместяване ползването му с правата на ответника като собственик на находящите се в него Д. със специфично стопанско предназначение и съдържащ специфични технически принадлежности, свързани с обслужването на сградите. Липсата на поставен правен въпрос по тези обуславащи изхода на спора мотиви на въззивния съд е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора, касаторът следва да заплати доказаните от ответника разноски по договора за правна защита и съдействие- сумата 300лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 571 от 06.04.2012г. по т.д.№ 1961/2011г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
Осъжда [фирма] /н./ да заплати на [фирма] сумата 300лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2