1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 26.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2304 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [община] против Решение № 160 от 11.03.2014г. по в.гр.д.№ 18/2013г. на ОС Перник, в частта с която, след отмяна на решението по гр.д.№ 91/2013г. на РС Трън за отхвърлянето на иска за сумата 8 378.83лв., е постановено друго и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.86 ЗЗД сумата 8 378. 83лв.-обезщетение за забава за периода 17.01.2010г.-05.02.2013г. върху главницата 28 539.23лв., представляваща възнаграждение за изпълнени СМР по договор за изработка от 02.11.2007г. Решението в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за: отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер и съответно за периода 12.06.2008г.-16.01.2010г. и 06.02.2013г.-06.06.2013г., и присъждане законна лихва върху обезщетението за забава, е влязло в сила.
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при посочена допълнителна предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК са поставени материалноправните въпроси: 1/ Кой е моментът от който се дължи заплащане на приетата работа по договор за изработка по чл.266,ал.1 ЗЗД-приемането на работата или изрично уговорения в договора момент; 2/ При предявяване на иск само за главницата, без искане за присъждане на законна лихва, прекъсва ли се давността и по отношение на обезщетението за забава. Иска се допускане на обжалването и по трети въпрос-съществува ли /представлява ли/ процесуална пречка при предявен иск за заплащане на мораторна неустойка, да се предяви и иск за заплащане на мораторна лихва, при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение, в което е даден отрицателен отговор с решението по т.д.№ 440/2009г. на 2 т.о. на ВКС. Без да е формулиран ясен правен въпрос като четвърти се излага твърдението, че въззивната инстанция не е зачела волята на страните по отношение момента на дължимост на възнаграждението и е променила съдържанието на договора. Сочи се допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280,ал.2 ГПК, обоснована с приетото в Решение по в.т.д.№ 106/2012г. на Бургаския АС /недопуснато до касационно обжалване с определение по т.д.№ 904/2012г. на 2 т.о. на ВКС/. Без да посочва правен въпрос касаторът се позовава на Решение по гр.д.№ 804/2010г. на 1 г.о., цитирано в смисъл, че при неизпълнение на парично задължение се дължи законна лихва от датата на забавата, която съгласно чл.84 ЗЗД е денят, определен за изпълнение, а когато такъв не е определен, забавата настъпва след покана от кредитора.
В писмен отговор ищецът „А. И.” оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са се произнесли по иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД-за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото /в размер на 28 539.23лв./ в полза на [фирма] с влязло в сила решение по т.д.№ 84/2010г. на ОС Перник останало неизплатено възнаграждение по договор за изработка от 02.11.2007г. за ремонт на [улица], [населено място], с възложител [община]. В проведеното производство законна лихва не е била претендирана и присъдена. Процесният исков период е от датата на двустранното подписване на протокол обр.19 за установяване на изпълнени и подлежащи на разплащане СМР-12.06.2008г. до датата на предявяване на иска-03.06.2013г. С исковата молба ищецът, позовавайки се на разпоредбите на чл.116,б.”б” във вр. с чл.117 ЗЗД, е посочил, че поради обстоятелството, че вземането за лихва е акцесорно и нормата на чл.86 ЗЗД има обезщетителна функция, при уважаване на главния иск, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.116,б.”б” и чл.117 ЗЗД за него е възниква основанието да поиска полагащата се лихва за забава.
Първоинстанционният съд е обсъдил, че предявеният иск за неустойка, уговорена в чл.21 от договора от 02.11.2007г. е бил отхвърлен от въззивната инстанция при обжалването на решението по т.д.№ 84/2010г. на Пернишкия ОС, като е мотивирал, че този факт не е пречка за възможността да се търсят лихви за забава. Посочил е, че ищецът не е ангажирал доказателства, че за неизплатеното възнаграждение от 28 539.23лв. е съставил и представил в счетоводството на възложителя фактура така, както го задължава клаузата на чл.7 от договора, поради което за общината не е възникнало задължение за плащане на претендираното обезщетение за забава.
Изложеното от въззивната инстанция съображение да счете иска за частично основателен е, че сделката е търговска /по правилото на чл.286,ал.1 във вр. с чл.287 ТЗ, тъй като изпълнителят е търговец/, а съгласно разпоредбата на чл.294,ал.1 ТЗ между търговци лихва се дължи; след като възложителят е приел изпълнението на работата с протокол обр.19, то на датата на съставянето му е изпаднал в забава по отношение на неизплатеното възнаграждение, и съгласно разпоредбата на чл.294,ал.1 ТЗ е възникнало задължението му за заплащане на лихва за забава. Мотивирано е, че не е необходимо изпращане на покана или друг документ от изпълнителя, тъй като лихвите се дължат по силата на закона и нямат договорен характер. Възприет е вариантът от счетоводната експертиза, в който лихвите са изчислени за периода от 13.06.2008г. до 05.02.2013г./ датата на погасяване на задължението в хода на образуваното изпълнително дело/. При обсъждане на възражението за давност е прието, че по силата на чл.111,б.”в”ЗЗД са погасени лихвите за периода преди 03.06.2010г., но следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.115,ал.1,б.”ж”ЗЗД-давността е спряла да тече на 17.01.2010г., когато е предявен искът по т.д.№ 84/2010г. за неизплатената част от главницата. Мотивирано е, че макар предмет на това дело да не е била претенция за лихва за забава върху главницата, а само неустойка за забавено изпълнение, доколкото искът за обезщетение от забавата е акцесорен по отношение на претенцията за главница, то предявяването иска за последната е основание за спиране на давността и по акцесорния иск за обезщетение за забавеното изпълнение. От това е изведен извод, че за периода до 28.12.2012г., когато е приключило съдебното производство по т.д.№ 84/2010г. /с постановяване на определението по чл.288 ГПК по т.д.№ 620/2012г. на 2 т.о. на ВКС/, погасителната давност не е текла; лихвите не са погасени за периода 17.01.2010г. до датата на плащането на главницата 05.02.2013г. и са в размер на 8 378.83лв., за която сума след отмяна на първоинстанционното решение, искът е уважен.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първи и четвърти въпрос /дори да бъде счетено, че четвъртият има характеристика на правен/ произтича от поставянето им в контекста на изискуемост на задължението за плащане на възнаграждението на изпълнителя за извършените и приети СМР по договора за строителство; за момента от който възложителят по договор за изработка изпада в забава по отношение на задължението си по чл.266,ал.1 ЗЗД. Касаторът смесва датата на която следва да се изпълни задължението по чл.266,ал.1 ЗЗД и датата, от която се дължи обезщетението по чл.86 ЗЗД. Правен въпрос по приложението на последната разпоредба не е поставен.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по третия въпрос за възможността да се претендира и присъди обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД, когато страните са договорили неустойка при забава плащане на възнаграждението на изпълнителя, тъй като въззивната инстанция изобщо не е коментирала този въведен в спора от ответника правен проблем, по него липсва произнасяне, следователно, той е неотносим към правните й изводи, обусловили изхода на спора.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване по втория материалноправен въпрос. Същият следва да бъде уточнен, съобразно правомощията, с които касационната инстанция разполага по силата на ТР № 1/19.02.2010г., в контекста на спиране на давността, тъй като въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл.115,ал.1,б.”ж” ЗЗД, за да приеме, че за периода 17.01.2010г. до 03.06.2010г. /до три години преди завеждане на иска/ давността не е текла: Тече ли давност, по силата на разпоредбата на чл.115,б.”ж”ЗЗД за акцесорното вземане по чл.86 ЗЗД-за обезщетението за неизпълненото парично задължение по време на съдебния процес с предмет само вземането за главното парично задължение /по време висящността на съдебния процес с предмет единствено вземането за главницата/ при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Касаторът следва да заплати държавна такса при допускане на касационното обжалване на основание т.18,ал.2 от Тарифата-147.55лв. и представи в указания срок вносния документ.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 160 от 11.03.2014г. по в.гр.д.№ 18/2013г. на ОС Перник в частта за уважаването на иска.
Указва на касатора [община] в едноседмичен срок да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 147.55лв.
След изтичането на срока делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.