1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 06.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 763 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2, предл. първо ГПК вр.чл.192 ал.4 ГПК /отм./.
Образувано е по частна жалба вх.№ 8880 от 30.01.2012г. на [фирма] срещу Определението от 19.01.2012г. на СГС, Адм.отделение, ІІІ-Б състав по гр.д.№ 5146/2011г. С него, в производство по чл.192,ал.4 ГПК /отм./, въззивният съд е оставил без уважение молбата на ответника [фирма] за изменение на постановеното по делото решение от 10.11.2011г. в частта за присъдените разноски на ищеца [фирма], представляващи адвокатско възнаграждение, което ответникът счита за прекомерно.
Образувано е и по втора частна жалба вх.№ 27436 от 12.03.2012г., подадена от същия същия жалбоподател срещу Определение от 21.02.2012г., постановено по същото дело на СГС. С него въззивният съд е изменил, на основание чл.192,ал.4 ГПК /отм./, постановеното по делото решение от 10.11.2011г. и е осъдил [фирма] да заплати на [фирма], на основание чл.64,ал.1 ГПК /отм./, още 4 213.81лв. разноски по делото.
От ответника по частната жалба [фирма] е постъпил писмен отговор срещу подадените частни жалби. Претендира се заплащането на разноските за настоящото касационно производство –адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 19.04.2012г. и от 12.11.2012г. за двете частни производства.
Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о. констатира, че частните касационни жалби са недопустими.
Решението по гр.д. № 5146/2011г. на СГС, Адм.отделение, ІІІ-Б състав, в производството по което са поставени двете обжалвани определения, е влязло в сила като необжалваемо-неподлежащо на касационен контрол. С окончателно Определение № 367 от 14.05.2012г. по ч.т.д.№ 319/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е потвърдено определението на въззивния съд за връщане на касационната жалба на [фирма], като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Съгласно разясненията, дадени в т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, определението по чл.192,ал.4 ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване, ако актът, до който се отнася, подлежи на такъв контрол.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което такъв не е предвиден и за определението по чл.192,ал.4 ГПК /отм./ Това определение представлява произнасяне по искане за изменение на решението по молба на страните, или по почин на съда. Независимо, че правораздаването по основното правоотношение е приключило с необжалваем съдебен акт, то съдът може да го измени в частта за разноските. Нито определението, съдържащо се в решението, нито определението по чл.192 ал.4 ГПК (отм.) подлежи на инстанционен контрол, ако на такъв не подлежи самото решение в какъвто смисъл се и произнасянето на ОСГК на ВКС. Такава е и константната практика на ВКС – Определение № 421/2008г. на ІІ т.о., Определение № 308/2008г. на ІІ т.о., Определение № 168/2009г. на І т.о., Определение № 410/2009г. на І т.о., Определение № 163/2009г. на І т.о., Определение № 61/2009г. на ІІ т.о., Определение № 63/2010г. на І т.о.
Дори да се приеме, че по отношение на обжалваните определения е приложим редът по ГПК от 2007г., доколкото молбите за изменение в частта за разноските, са депозирани при неговото действие, то и в този случай те са необжалваеми с оглед изричната разпоредба на чл.248,ал.3, изр.второ ГПК, която е в синхрон с ограничението на чл.274,ал.4 ГПК.
От момента на постановяването им, атакуваните определения са влезли в сила, независимо от неточното отбелязване в диспозитива им.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна доказаните и поискани разноски за двете частни производства, имащи отделен предмет: адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.04.2012г. по първото частно производство /приложено на л.15 от материалите по ч.гр.д. на ВКС № 319/2012г./ в размер на 180лв. и по договор за правна защита и съдействие от 19.11.2012г. в размер на 180лв по второто частно производство.
Предвид на горното, ВКС, ТК, Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане като недопустими подадените от М. [фирма] частна жалба вх.№ 8880 от 30.01.2012г. срещу Определението от 19.01.2012г. и частна жалба вх.№ 27436 от 12.03.2012г. срещу Определение от 21.02.2012г., постановени по въззивно гражданско дело № 5146/2011г. на СГС, Административно отделение, ІІІ-Б състав.
ОСЪЖДА [фирма] за заплати на [фирма] сумата 360 лв. разноски за настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.