6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
София, 25.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1423 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] /н/ против Решение № 248 от 08.02.2016г. по в.т.д.№ 5314/2015г. на САС, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 147/2013г. на ОС Кюстендил в обжалваната част. САС е посочил, че предмет на жалбата е решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], извършеният в полза на [фирма] апорт на собствените на длъжника 95/100 ид.части от поземлен имот в [населено място] и дружеството-приобретател е осъдено на основание чл.55,ал.1, предл. трето ЗЗД да върне имота в масата на несъстоятелността.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяната на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърляне на иска с правно основание чл.646,ал.1,т.6 ТЗ и на този по чл.55 ЗЗД и прекратяване на производството по иска на [фирма] по чл.135 ЗЗД като недопустимо със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Дали уважаването на иска по чл.135 ЗЗД има действие спрямо всички кредитори на несъстоятелността или обявената с решението относителна недействителност има действие по отношение на предявилия иска кредитор в производството по несъстоятелност. Въпросът е поставен с оглед на обстоятелството, че в производството по т.д.№ 147/2013г. на Кюстендилския ОС, са били приети за съвместно разглеждане иск на синдика на [фирма] /н/ по чл.647,ал.1,т.6 ТЗ и чл.55 ЗЗД и искове на [фирма] в качеството й на кредитор в производството по несъстоятелността по чл.26,ал.2 ЗЗД, съединен с евентуален иск по чл.135 ЗЗД и с евентуален иск по чл.647,ал.1,т.6 ТЗ и иск по чл.55 ЗЗД. Посочва се, че първоинстанционният съд уважил иск, квалифициран по чл.646,ал.1,т.6 ТЗ във вр. с чл.135 ЗЗД като обявил недействителността на апорта по отношение на кредиторите на несъстоятелността, а САС постановил диспозитив за потвърждаването му. Допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК е обоснована с противоречие на въззивното решение с решението по т.д.№ 695/2009г. на Първо т.о., съгласно което последицата от уважаването на иска по чл.135 ЗЗД – обявената недействителност, ползва само кредитора ищец и няма действие по отношение на другите кредитори на длъжника. 2/ За основателността на иск по чл.647,ал.1,т.6 ТЗ, необходимо ли е свързаното лице да е страна, чието волеизявление е част от сделката, предмет на иска, или е достатъчно това свързано лице да е трето лице, в чийто патримониум сделката да е породила правни последици – придобиване на права от несъстоятелния длъжник. Въпросът е основан на поддържаната от касатора теза в процеса, че апортът не е двустранна сделка и съответно отсъства елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.647,ал.1,т.6 ТЗ „страна по него“ да е свързано с длъжника лице и на дадения отговор в мотивите на САС, че под насрещна страна в хипотезите на чл.647 ТЗ следва да се разбира страна, трето лице, в чийто патримониум сделката поражда правни последици, а не като страна, чието волеизявление е част от самата сделка. Наведената допълнителна предпоставка е по т.2 на чл.280 ГПК с позоваване на противоречие на изводите в обжалваното решение с решенията по т.д.№ 175/11 на САС, т.д.№ 336/12 на ОС Русе, в.т.д.№ 3225/12 на САС, в.т.д. №466/14 на ПАС, вт.д.№ 727/14 на ПАС и в.т.д.№ 2849/13 на САС, в които е посочено, че „страна по сделката е свързано с длъжника лице“. Позовава се и на наличие на предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 3/ Сделка, по силата на която недвижим имот на длъжника се трансформира в дружествени дялове в О., сама по себе си установява ли увреждане по смисъла на чл.647,ал.1,т.6 ТЗ на кредитора на несъстоятелността или ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че атакуваната с иск по чл.647,ал.1,т.6 ТЗ такава сделка действително уврежда кредиторите на несъстоятелността. Въпросът е поставен с оглед виждането на касатора, че единствено поради факта на трансформиране на процесните идеални части от недвижим имот в дружествени дялове в О., САС е приел, че е налице увреждане под формата на затруднение за удовлетворяване на кредиторите, без наличие на подобно затруднение да е доказано по делото. Според касатора изводите на въззивния съд се основават единствено на естеството на сделката. Поддържаната допълнителна предпоставка е по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От синдика на [фирма]/н/ и от [фирма] /ищците в производството/ са постъпили писмени отговори, с които се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Становище от [фирма] -дружеството, в чийто капитал е несъстоятелният длъжник е апортирал имущество и ответник по исковете, не е депозирано.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Обсъждайки доводите във въззивната жалба, с оглед липсата на оспорване от въззивника на фактите по спора, САС е счел за неоснователна поддържаната теза за принципна неприложимост на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ спрямо апортните сделки. Основал се е на законовата цел – ограничаване на възможностите за злоупотреба с имущество и за укриване от страна на длъжника на активи и защита на правата на кредиторите в максимална степен, в който контекст е тълкувал и уредените в чл. 647 ТЗ отменителни искове. Мотивирал е, че всички хипотези на чл. 647 ТЗ на извършени от длъжника сделки, за които се изисква наличието на насрещна страна /като тези по ал. 1, т.1, т.5 и т.6/, следва да се разбират не като изискване за страна, чието волеизявление е част от самата сделка, а като изискване за наличието на трето лице /страна/, в чийто патримониум сделката е породила правни последици, изразяващи се в придобиването на права на несъстоятелния длъжник. Посочил е, че такива права трети лица могат да придобият и чрез едностранни сделки, извършени от длъжника /менителнични сделки, завещания/, или чрез двустранни сделки /договори/, сключени между длъжника и негов съконтрагент в полза на трето лице /чл. 22 ЗЗД/. Счетено е, че апортът попада в приложното поле на отменителния иск по т.6 като се има предвид, че апортното волеизявление е само част от прехвърлителния фактически състав, който изисква както приемане на апорта от учредителите на бъдещото дружество чрез изявленията им в дружествения договор /респ. на съдружниците – ако апортът е последващ учредяването/, така и вписване в Търговския регистър на новоучреденото дружество или на увеличаване на капитала, от който момент той поражда вещнотранслативния си ефект. От това е изведена възможността апортът да е годен предмет на отменителен иск като е препратено към решението по т.д. № 695/2009 г. на ВКС, І т.о. Обосновано е, че процесният апорт попада изцяло в приложното поле на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, тъй като е разпоредителен акт на несъстоятелния длъжник с негов недвижим имот, извършен в законовия 2-годишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /09.05.2012г./, като учреденото дружество [фирма] е вписано на 7.10.2011 г., от който момент е придобило чрез частно правоприемство собствеността върху прехвърлените идеални части. Обсъдено е, че ответниците са свързани лица, тъй като към момента на пораждане на действието на апорта, двете дружества са имали общ управител Ф. Т. Д., който е едноличен собственик на капитала на [фирма], а последното е едноличен собственик на капитала на несъстоятелното [фирма], което заедно с Д. е съдружник и учредител на [фирма] -т.е. налице е хипотезата на § 1, ал. 1, т. 6 от ДР на ТЗ. Обсъдени са и са приети за неоснователни възраженията, че процесният апорт не уврежда кредиторите на несъстоятелния длъжник. Мотивирано е, че такова увреждане е налице, независимо дали е имало икономическа равностойност между прехвърления имот и придобитите дружествени дялове, тъй като увреждане има не само при неравностойност на престациите /което би попаднало в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ/, но и когато един практически неукриваем имуществен актив /недвижим имот/ се трансформира в друг лесно укриваем или лесно икономически обезценяем актив. Според САС такова е всяко дялово участие в дружество, тъй като пазарната стойност на дружествените дялове е функция на стойността на активите и пасивите на дружественото имущество, което е динамична и лесно манипулируема от органите на самото дружество величина, върху която кредиторът на съответния съдружник няма възможност да влияе чрез защитни правни способи, тъй като самото дружество не е негов длъжник. Мотивирано е, че принудителното изпълнение върху дружествен дял се извършва не чрез продан на същия дял /каквато без съгласие на останалите съдружници е принципно забранена от чл. 129, ал. 1 ТЗ/, а чрез изпълнение върху ликвидационния дял на съдружника, чиято стойност се определя на база остатъчния актив на дружеството след приспадане на всички дружествени задължения /чл. 517, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 125, ал. 3 ТЗ/. По тези съображения е изведено, че преобразуването на сигурния актив /недвижим имот/ в несигурен такъв /дружествени дялове/ уврежда кредиторите на длъжника, а следователно – налице е и последната предпоставка на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия въпрос произтича от обстоятелството, че въззивната инстанция не се е произнасяла по него, съответно не е дала противно разрешение на последователното поддържаното в задължителната практика на ВКС становище, че активната легитимация за предявяването на П. иск принадлежи само на кредитор на несъстоятелния длъжник и че правните последици на решението по него рефлектират единствено в правната сфера на ищеца, но не и на останалите кредитори в производството по несъстоятелност. Независимо, че е квалифицирал предявения иск по чл.647,ал.1,т.6 ТЗ „във вр. с чл.135 ЗЗД“, първоинстанционният съд е обсъждал единствено наличието на фактическия състав на специалния отменителен иск. Въззивната инстанция изрично е посочила, че се произнася по иск с правна квалификация чл.647,ал.1,т.6 ТЗ, поради което поставеният от касатора правен проблем не е обсъждан. Въпрос, който не е обусловил правните доводи по съществото на спора и не е включен в предмета на делото не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването.
Небосновано е наличието на допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, на която касаторът се позовава, формулирайки втория въпрос. Недоказано е твърдяното противоречие в практиката на съдилищата, тъй като в актовете, на които се позовава, предмет на атакуваните с отменителния иск сделки не са непарични вноски в капитала на дружеството, а в преобладаващата си част договори за покупко-продажба. В решението по т.д.№ 175/2011г. искът е отхвърлен, тъй като сключването на оспорваната цесия не е било установено. Изрично в мотивите на обжалваното от касатора решение съставът на САС се е позовал на задължителна практика по въпроса, че апортът може да бъде предмет на отменителен иск. При формулирането на въпроса касаторът изхожда от ненамиращото опора в правната доктрина становище, че волеизявлението само на едната страна при едностранната сделка е равнозначно на липса на втора страна по нея и че тя не поражда права и задължения за друго лице, но съществено за неправилността на тезата е обстоятелството, че учредителният апорт като част от действията по учредяване на търговско дружество предпоставя осъществяването на сложен фактически състав. Той включва писмено съгласие на вносителя с нотариална заверка на подписа, съдържащо описание на вноската; самата вноска се извършва с дружествения договор или устава; последващи действия по вписване /на дружеството в ТР и вписване в СВп на нотариално заверено извлечение от учредителния акт, когато предмет на вноската е вещно право върху недвижим имот/. Писменото съгласие на вносителя без отразяването на апорта в учредителния акт, т.е. без приемането на апорта чрез включването му от учредителите в акта за учредяване, не би породило правни последици. Формално и бланкетно е посочването на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК, отсъстват съображения за приложното поле на тази хипотеза, а липсата на обосновка е достатъчно за недопускане на обжалването.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по третия въпрос. Необходимостта сделката, подлежаща на отмяна в хипотезата на чл.647,ал.1,т.6 ТЗ, да бъде увреждаща масата на несъстоятелността, е ясно законодателно закрепена. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, че увреждащият характер подлежи на доказване съобразно принципното правило на чл.154,ал.1 ГПК и е обстойно е аргументирал защо приема за установено по конкретния спор увреждането на масата на несъстоятелността. Въпросът е поставен формално и е обусловен от несъответното на мотивите на САС твърдение на касатора, че увреждащият характер е обоснован единствено с естеството на сделката, а и доводът за недоказаност на затруднение за удовлетворяване на кредиторите е касационно основание, а не правен въпрос. Несъгласието на страната с подробната аргументация на въззивната инстанция, че актът на апортиране на недвижимото имущество на несъстоятелния длъжник срещу придобиване на дялове от дружество с ограничена отговорност намалява значително възможността за удовлетворяване на кредиторите, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. По въведеното допълнително основание касаторът не обосновава защо произнасянето по този въпрос би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед промяна в законодателството или че тя е непълна, неясна, поради което по прилагането й следва да се създаде задължителна практика.
[фирма] не претендира разноски за производството. Присъждането на такива е поискал синдикът във връзка с процесуалното представителство за изготвянето на отговора от упълномощения от него адв. Б., но отсъстват доказателства за разрешение на съда по несъстоятелността по чл.660,ал.2 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 248 от 08.02.2016г. по в.т.д.№ 5314/2015г. на САС, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: