1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№224
София, 17.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 664 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника [фирма], срещу Определение № 2446 от 10.12.2013г. по в.т.д.№ 828/2013г. на Пловдивския АС, с което в производството по чл.248 ГПК, инициирано от жалбоподателя е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като [фирма] бъде осъдено да заплати на [фирма] по 1 727.04лв. разноски за адвокатска защита за първата и въззивната инстанция, а [фирма] да бъде осъдено да заплати на [фирма] сумата от по 8 317.37лв. разноски за адвокатско възнаграждение за всяка една от инстанциите.
С жалбата се иска отмяна на определението на въззивния съд и уважаване на молбата. Становището е, че ищецът [фирма] е предявил иск за сумата 93 019.24лв., а [фирма]-насрещен иск за сумата 20 404.35лв. и двата иска са били отхвърлени. На ответника били присъдени 12 476лв., а на ищеца 12 238.80лв. разноски за двете инстанции, но разходите за адвокатската защита не били изчислени по „съразмерност“. Жалбоподателят счита, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат изчислени въз основа на съотношението на главния и насрещния иск към общата цена на двата иска, с оглед на което, при отхвърлянето на насрещния иск, на ищеца следва да се присъди 17.99 % от заплатения хонорар от 9 600лв. за всяка инстанция или по 1 727.04лв. Поради отхвърляне на жалбата на ищеца срещу решението по главния иск, той дължи на [фирма], направените разноски за защитата срещу тази жалба в размер на 8 317.37лв.
От насрещната страна отговор на частната жалба не е постъпил.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок, но е неоснователна.
В представения от ищеца договор за правна защита и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция в размер на 9 600лв. като в него не е отразено какъв е хонорарът за правната помощ по предявения иск и каква е частта за защитата по насрещния иск. Ответникът е заплатил възнаграждение за защитата по първоначалния иск от 8 317.37лв. и 3 000лв. за правната помощ по насрещния иск. Аналогични са сумите за адвокатската защита и на двете страни за въззивната инстанция, пред която ищецът е обжалвал решението в частта за отхвърлянето на главния иск /93 019.24лв./ и за уважаването на насрещния иск /11 840лв./, а ответникът- отхвърлянето на насрещния иск за разликата до 20 404.35лв. /8 458.43лв./. С решението на въззивната инстанция е уважена жалбата на ищеца срещу решението по насрещния иск, като той е отхвърлен, не е уважена жалбата на ищеца срещу решението по предявения от него главен иск и не е уважена жалбата на ответника срещу решението за отхвърляне на насрещния му иск.
С оглед на изхода на спора при въззивното обжалване при която всяка една от страните е обжалвала различни части на решението становището на [фирма], че разноските за адвокатското възнаграждение, дължими съобразно отхвърлената част на исковете следва да се изчислява в процентно съотношение спрямо общия сбор от цената на първоначалния и насрещния иск е неоснователно. Законосъобразно апелативният съд е преценявал дължимите за всяка една от инстанциите разноски за възнаграждение във връзка с всеки един от обективно съединените искове, като е съобразил и обжалваемия интерес и изхода на спора пред въззивната инстанция. Начинът на изчисление, който жалбоподателят счита, че следва да бъде приложен би бил правилен при липса на насрещен иск и частично уважен и частично отхвърлен иск. Тогава разноските на всяка една от страните биха могли да бъдат съотнесени спрямо процентното уважаване, съответно –отхвърляне на иска. Жалбоподателят не отчита факта, че всяка една от страните е обжалвала различни части на решението и е направила както разноски по жалбата си срещу решението във връзка с предявения от нея иск, така и разноски за защитата си срещу жалбата на насрещната страна по предявения от нея иск, който е съобразен от въззивната инстанция при произнасянето досежно разноските.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 2446 от 10.12.2013г. по в.т.д.№ 828/2013г. на Пловдивския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.