О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 21.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2684 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], ЕТ”666-Ф. И.” и Ф. А. И. срещу Решение № 1636 от 11.07.2017 год. по т.д.№ 2586/2017 год. на Софийския апелативен съд, с която е потвърдено Решение № 27 от 20.02.2017 год. по т.д.№ 108/2016 год. на Софийски окръжен съд.
С първоинстанционното решение е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма], ЕТ”666-Ф. И.” и Ф. А. И., за установяване съществуването на задължение в общ размер на 110296.45 лв., произтичащо от просрочено задължение по договор за банков кредит, сключен на 22.11.2007 год. и формирано както следва: 86132.30 лв. главница; 24164.15 лв. – дължими лихви за периода 21.10.2013 – 17.03.2016 год.; както и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 т.2 ГПК – 18.03.2016 год. и до окончателното плащане. Присъдени са и разноски.
Сезиран с въззивната жалба на [фирма], ЕТ”666-Ф. И.” и Ф. А. И., съставът на Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционния акт. В рамките на въззивното производство не са били искани и не са събирани доказателства.
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 ГК за допускане на касационен контрол. Изложени са и доводи по неоснователността на касационната жалба. Няма искане за присъждане на разноски.
Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължение произтичащо от неизпълнение на договор за банков кредит по който [фирма] имат качеството на кредитополучател, а [фирма] – качеството на кредитодател. ЕТ”666-Ф. И.”, чрез Ф. А. И. има качеството на солидарен съдлъжник. Към договора са сключени и четири анекса. Краен срок на падежа на задължението е 21.12.2015 год. По реда и на основание чл.418 вр.чл.417 т.2 ГПК банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за главницата по кредита и договорни лихви по заявление, депозирано на 18.03.2016 год. С отговора на исковата молба [фирма], ЕТ”666-Ф. И.” и Ф. А. И. е противопоставил възражението, че заповедта за изпълнение е издадена при нередовност от външна страна на документа по чл.417 т.2 ГПК – извлечението от счетоводните книги, като той сочи задължение към 23.10.2015 год., а заявената крайна дата е 21.12.2015 год.
За да уважи иска, Софийският окръжен съд се е позовал на това, че вземането, предмет на иска съществува към датата на заявлението, а и към приключване на съдебното дирене в исковото производство. Размерът му е установен и от заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, като няма спор, че ответниците не са предприели действия за погасяването му. Изложил е съображения, защо приема, че заявлението се основава на редовен от външна страна документ – извлечение от счетоводни книги на кредитора при настъпил падеж на задължението по договора за кредит. Отбелязването, че изискуемостта на главницата по кредита е настъпила на 23.10.2015 год. е без значение, доколкото искането не се основава на настъпила предсрочна изискуемост (която счетоводно е към тази дата), а на настъпил краен падеж.
Въззивният съд също е приел, че посочването на датата на настъпване на предсрочна изискуемост в извлечението от счетоводните книги е без значение, предвид настъпилия окончателен падеж на задължението към която дата длъжниците са били неизправни.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпросите: „1./ Следва ли в производството по чл.422 ГПК преценката относно установяването на претендираното вземане да се извършва в рамките на заявените със заявлението по чл.417 от ГПК факти и представения по чл.417 т.2 ГПК документ, или за установяването му следва да се обсъдят и всички други правопораждащи факти, настъпили след съставянето на документа по чл.417 т.2 ГПК вкл. настъпил след съставянето на документа по чл.417 т. 2 ГПК падеж на отделни вноски, участващи в общата сума на претендираното с документа вземане? 2./ При наличието на документ по чл.417 т.2 ГПК, съдържащ данни за предсрочна изискуемост на целия остатъчен дълг по договора за кредит и направено от заявителя по чл.417 ГПК и ищец по иск по чл.422 ГПК твърдение, че не се касае за такава изискуемост на целия остатъчен дълг поради изтичане срока на договора, следва ли съда да изследва въпроса за съществуване на вземането само въз основа на събраните в исковото производство доказателства и да съотнесе същите към твърденията в исковата молба или следва да отчете противоречието между документа по чл.417 т.2 ГПК и направените от ищеца твърдения във връзка с преценката относно съществуването на вземането към минал период – този на издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист?”.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се свързва с противоречие с т.9 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС за първия от посочените въпроси и с противоречие с т.9 и т.18 на същото Тълкувателно решение по втория въпрос.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по отношение на който и да било от посочените въпроси, произтича от следното:
Както неколкократно бе посочено, при иницииране на заповедното производство, банката-кредитор не се е позовала на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, поради обстоятелството, че в предхождащ заявлението момент, целият кредит е станал изискуем с оглед настъпването на падежа на задължението.
С т.9 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС, произнасяйки се по въпроса кой е релевантният момент за установяване съществуването на вземането – този към момента на подаването на заявлението или този на приключването на производството по чл.422 ГПК е приел по-късният момент. В случая, падежът на задължението предхожда заявлението и не е настъпило погашение в рамките на процеса, поради което и т.9 няма отношение към произнасянето на въззивния съд.
Няма отношение към въззивното решение и произнасянето с т.18 на Тълкувателното решение. Дали предсрочната изискуемост е била уговорена в конкретния договор и при настъпване на какви обстоятелства и какъв точно е редът по чл.60, ал.2 от ЗКИ (каквото е произнасянето с т.18) в случая е без значение, доколкото кредитът не е обявен за предсрочно изискуем и заявлението по чл.417 т.2 ГПК не се основава на това обстоятелство.
По отношение на така формулираните въпроси предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1636 от 11.07.2017 год. по т.д.№ 2586/2017 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.