1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 04.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3030 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2, изр.първо ГПК, образувано по частна жалба на Д. М. Д. против определение № 1158/20.05.2014г. по в.гр.д.№ 2693/2013г. на САС, ТО, 7 състав, с което в производството по чл.248 ГПК, образувано по молба на [фирма]-за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, САС е допълнил решението си, осъждайки ищеца Д. Д. да заплати на дружеството на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2 320лв. деловодни разноски /държавна такса 220лв. и 2100лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции/. При произнасянето си САС е съобразил, че молбата е подадена в срок, страната е представила списък и е поискала присъждането им в съдебното заседание, че предявеният иск срещу застрахователя с постановеното въззивно решение е отхвърлен. Счетено е, че искането е основателно с позоваване на разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК
С частната жалба се иска отмяна на определението и отхвърляне на молбата за присъждане на разноски по съображения, че искът е бил предявен срещу застрахователя и срещу евентуалния ответник ГФ, тъй като информацията в Информационния център към ГФ относно съществуването на валидна застрахователна полица не е била ясна.
В писмен отговор [фирма] оспорва основателността на частната жалба.
С писмен отговор ГФ иска оставяне на частната жалба без уважение и прави искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за настоящото частно производство
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, но е неоснователна. Причината за възлагането в тежест на ищеца на направените от застрахователното дружество разноски е отхвърлянето на иска срещу този ответник. Разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК е ясна и не държи сметка за причините, поради което искът е бил отхвърлен-т.е. те са ирелевантни за отговорността на ищеца за разноските.
Неоснователно е искането на ГФ за присъждане в негова полза на юрисконсулстско възнаграждение за производството. Гаранционният фонд не е страна по спора относно правилността на атакуваното определение-уважаването или отхвърлянето на искането на застрахователното дружество за разноски, насочено срещу ищеца, не рефлектира в правната сфера на Ф.. Само фактът на депозиране на отговор по чл.276,ал.1 ГПК, след като страната няма защитими свои права в производството, не създава право в нейна полза на разноски.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 1158/20.05.2014г. по в.гр.д.№ 2693/2013г. на САС, ТО, 7 състав.
Оставя без уважение искането на ГФ за присъждане на разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.