4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
С., 20.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2422 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма].
С Решение от 25.03.2013 год. по гр.д.№ 1570/2013 год. Софийски градски съд, произнасяйки се по жалбата на [фирма] е отменил отхвърлителното Решение № ІІ-63-152 от 12.11.2012 год. по гр.д.№ 26058/09 год. на Софийски районен съд и е уважил предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма] сочи основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на три въпроса: 1./ Как следва да се тълкува клаузата на т.5.2 от договора – самостоятелно или във връзка с други договорни клаузи и приложението към него; 2./ Следва ли да се приеме, че възложителят по договор за изработка има интерес от частично изпълнение на договора и се е съгласил да приеме само частично изпълнение, изразяващо се в изготвяне на предварителна виза за проучване и проектиране, а не на пълно неизпълнение, изразяващо се в изготвяне на окончателна виза за проектиране; 3./ Като се имат предвид горните въпроси и разпоредбите на ЗУТ, счита ли се “предварителната виза”, а не “окончателната виза” за реално престиран полезен резултат от изпълнителя по договор за изработка. Сочи противоречие с Решение № 189/2010 год. по т.д.№ 307/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 162/2010 год. по т.д.№ 998/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Приложното поле на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК се аргументира с това, че решението на ВКС по казуса би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Посочил е, че касационната жалба е неоснователна. Има искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол, произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, произтичащи от сключен между страните по делото на 19.04.2006 год. договор за изработка, подвид „проучване и проектиране” за обект – имот с площ 23550 кв.м., находящ се в [населено място], местността Н.”Искър-север” при договорена цена от 15000 евро, платима на две вноски. Няма спор относно авансовото плащане от 50% от договорената цена. Претенцията по главния иск произтича от твърдение за извършената, но неразплатена работа, обуславяща задължение на възложителя за заплащане на останалите 50% от възнаграждението – 7500 евро. Поради забавеното плащане се претендира и сумата 1500 евро – договорна неустойка за забава. Заявено е искане и за присъждане на 1500 евро, съобразно ДДС върху посочените суми. Ответникът-възложител е оспорил исковете, позовавайки се на неточно изпълнение, не приемане от негова страна на извършената работа, както и на липсата на покана.
Първоинстанционният съд е приел, че исковете са неоснователни. Позовал се е на чл.5.2 от договора, съобразно който изпълнението му се счита за приключено след издаването на предварителна виза за проучване и проектиране. Документът на който се позовавал ищецът няма белезите на такава виза, поради което и не е налице изпълнение.
За да отмени първоинстанционния акт и уважи изцяло предявените искове, съставът на СГС е приел, че с одобряването на подробните устройствени планове – план за регулация и план за застрояване на местността със Заповед № РД-9-50-368/05.04.2007 год. на Главния архитект на С. е изпълненото поетото по договора задължение – одобряване на ПУП по чл.110 ЗУТ и издаване на виза за проектиране – чл.140 ал.1 ЗУТ. Обстоятелството, че в обхвата на имота на възложителя е включена и част от общински имот (63 кв.м.), не обуславя негово неизпълнение, а съставлява елемент от процедура по изкупуване, която следва да бъде инициирана от [фирма] и извън задълженията на изпълнителя.
Становището на настоящия съдебен състав е, че цитираните по-горе въпроси не са правни въпроси по който Софийски градски съд да се е произнесъл и не съответстват на критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Под формата на въпроси касаторът е въвел твърдения за допусната от СГС необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Дори това да е така, то би съставлявало основание по чл.281 ГПК, но не и такова по чл.280 ал.1 ГПК. Цитираните решения на по сходни казуси не обективират противоречива практика по смисъла на т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. и не съставляват основание по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол. Ще следва да се отбележи, че те съставляват задължителна практика по правни въпроси, различни от цитираните по-горе (чл.280 ал.1 т.1 ГПК), а включените в изложението цитати са от част, съдържаща решение по конкретния казус.
Приложното поле на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е по отношение на правни въпроси, които биха допринесли за точното прилагане на закона и развитието на правото, а цитираните по-горе са свързани само с факти по конкретното дело.
Не следва да бъдат присъдени разноски на ответника по касация, доколкото доказателства за направени такива в настоящето производство не са направени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 25.03.2013 год. по гр.д.№ 1570/2013 год. Софийски градски съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.