1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 18.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2547 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника М. против Решение № 921 от 05.05.2015г. по в.т.д.№ 919/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението по гр.д. № 8005/2013г. на СГС, І отд.-15 състав, с което е признато за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК по отношение на M., че [община] не дължи сумата 40 073.06лв., представляваща обезщетение за неизпълнен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Регионално развитие за изпълнение на проект „К. на река Девненска в участъка „Хамам дере“ по регулацията на [община], изразяващо се в нарушение на проведената процедура по обществена поръчка-нередност по смисъла на чл.17,ал.1 от ОУ към договора.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с изводите на съдилищата, че общината е изправна страна, че не са изпълнени предпоставките на чл.17.1 от ОУ към договора и отсъства нередност при изпълнението му, за което бенефициентът да понесе финансова корекция. Твърдението е за необсъждане на всички релевантни доказателства и необоснованост на изводите и противоречието им с разпоредбата на чл.17 от ОУ. Искането е за отмяната му и отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса Дискриминационни ли са формулите за изчисление на финансовите показатели, включени в Методиката за оценка на офертите и така заложени, показателите за оценка, задължават ли участниците за извършват допълнителни разходи за труд, механизация, техника, доставка и складове. Твърдението е, че въведената от възложителя [община] по договора за възлагане на обществената поръчка с предмет корекцията на реката в качеството му на бенефициент по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ методика е необоснована, дискриминационна и реално е ограничила до голяма степен избора на изпълнител.; заложената от възложителя методика за оценка била неясна, поради което искът за установяване недължимост на финансова корекция за установени нередности по смисъла на чл.17 от ОУ към договора за предоставяне на помощта е неоснователен. С оглед на това се поддържа, че от съществено значение за изхода на спора е установяването дали е дискриминационно постановеното в методиката за оценката на офертите изискване, всеки един от петте показателя за определяне на крайната цена да е положително число.
В писмен отговор ищецът оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са били сезирани с отрицателен установителен иск, че общината не дължи начислената с писмо от 03.06.2013г. на МРРБ като корекция сума, представляваща обезщетение за неточно изпълнение на задълженията по чл.17 и 18 от ОУ към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 01.06.2011г. с бенефициент общината. Твърденията на ищеца са били, че отсъства визираното в писмото нарушение-в приетата от общината методика за оценка на офертите да са заложени формули за изчисление на финансовите показатели за оценка на участниците, които да са дискриминационни и да възпрепятстват участието на фирми, които да извършват дейностите на по-благоприятни цени; оспорвал е да е налице твърдяната от министерството изкуствено завишена от възложителя цена на поръчката, поради което е поддържал, че не дължи заплащането на обезщетението – финансовата корекция по смисъла на чл.17 ОУ към договора за предоставяне на помощта по програмата. Произнасяйки се понаведените в жалбата на министерството доводи, въззивната инстанция е приела, че не за всеки един от определящите крайната цена финансови показатели в Методиката за оценка е въведено изискване той да е положително число; за неоснователен е приет и доводът, че по този начин участниците са били задължени да извършват допълнителни разходи /за труд, механизация, доставки, складове/ и да начисляват печалба, като са изложени правни аргументи, че заложените разходи са икономически присъщи при ценообразуването на предмета на обществената поръчка и не могат да бъдат избегнати; възможно е минимализирането им, но в рамките на запазване на икономическия интерес за изпълнителя, който при незалагане реализирането на печалба, би влязъл в противоречие със собствените си икономически интереси-би предложил дъмпингови цени, извън правилата на лоялната търговска конкуренция. За неоснователно е счетен и доводът на въззивника, че заложеният метод на изчисление на всеки от финансовите показатели несправедливо дава предимство на участници, предложили по-високи минимални разходи. Изведено е, че условията и методите на изчисление за избиране на изпълнителя на проекта не са дискриминационни по смисъла на НМОП-отм. /по реда на която е била проведена процедурата за избора на изработващия/, няма „нередност“ по смисъла на чл.17.1. от ОУ и чл.2,ал.7 от Регламент 1083/2006г. Крайният извод е за отсъствие на нарушение на договора, от което ответникът извежда становището си за нанесени имуществени вреди, че не е установено нарушение, довело до неоправдан разход, поради което отсъства и основание за възникване на твърдяното от ответника вземане срещу ищеца.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване пряко произтича от неформулирането на въпрос с характеристиката на правен, от необосноваването на основната предпоставка на осъществяването на факултативния касационен контрол. Въпросът, поставен в изложението не е правен, а фактологично обусловен, касае не правните аргументи на съда, а възприемането на фактите по делото. Въпросът е по съществото на спора, по който касационната инстанция би дължала преценка при вече допуснато касационно обжалване. Той е релевантен за правилността на решението, преценката за която е извън предмета на производството по чл.288 ГПК. Както е посочено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, за касационната инстанция не съществува задължение да извежда правния проблем от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Ответникът по касация претендира заплащането на разноски, но освен адвокатско пълномощно, по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно договореното адвокатско възнаграждение. Няма приложени и доказателства за извършване на разход за адвокатска защита, поради което разноски не следва да се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 921 от 05.05.2015г. по в.т.д.№ 919/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: