1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№113
София, 13.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3151 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца “Т. Х-Л-72“с.Голямо Ново, общ. Т. против Решение № 16 от 30.04.2013г. по в.т.д.№ 50/2013г. на ОС Търговище, в частта, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1714/2012г. на РС Търговище за отхвърляне на предявения от касатора против М.. частичен иск за 15 000лв.-обезщетение за пропусната полза в общ размер на 61 398лв. от неизпълнение на договор за аренда от 12.05.2008г.-непредоставяне ползването на земите за стопанската 2012/2013г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл.20 ЗЗД е приел, че срокът на договора е изтекъл на 01.10.2012г., като не е съобразил уговорката на чл.6, съгласно която той се сключва за срок от 5 стопански години, считано от датата на подписването му /12.05.2008г./, както и че съгласно разпоредбата на пар.2,т.3 Закона за аренда в земеделието, стопанска година е времето от 01.10. на текущата година до 01.10. на следващата. Според касатора неправилно е и позоваването на въззивната инстанция на разпоредбата на чл.47 м, изр.второ ППЗСПЗЗ, която не би могла да дерогира волята на страните, съобразно общите разпоредби на ЗЗД. Поддържа се, че търгът е приключил на 04.04.2008г. и независимо от откриването на тръжната процедура за стопанската 2007/2008г., последното обстоятелство не може да промени и фактически да измени началото на действието на сключения договор.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като съществен материалноправен въпрос е поставен от кой момент започва действието на договора и кога изтича срокът му. Поддържа се, че формираният от съда извод, че 2007/2008г. се счита за първата стопанска година от общия петгодишен срок на действие е от значение за точното прилагане на закона.
От насрещната страна министъра на земеделието и храните е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.79,ал.1 във вр. с чл.2,ал.1 и чл.6 от ЗАЗ, с който под формата на частичен иск се претендира обезщетение от неизпълнен договор за аренда в земеделието, сключен на 12.05.2008г. при заявени твърдения на ищеца, че е неправомерно прекратен на 01.10.2012г., вместо на 01.10.2013г., в резултат на което той е лишен от приход от добив на пшеница и слънчоглед в размер на 40 000лв. и субсидия в размер на 21 398лв. Обсъдил е като безспорен факта, че на 12.05.2008г. е сключен договор № 60 за аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд между ищеца като арендатор и Областна дирекция „Земеделие и гори“-арендодател /чрез директора на дирекцията по пълномощно от министъра на земеделието/, в чл.6 на който е посочено, че се сключва за срок от 5 стопански години, считано от датата на подписването му. Поради това, че е сключен в резултат на проведен търг за стопанската 2007/2008г., обявен със заповед от 30.03.2007г. на министъра на земеделието и продоволствието, обстоятелство, отразено и в титулната част на договора, е обоснован изводът, че клаузите му следва да са в съответствие с тръжните условия, като при наличие на несъответствие меродавни са именно изискванията на търга. Въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл.47 м, изр.второ ППЗСПЗЗ- в договора задължително се включват условията, при които е спечелен търгът, и отчитайки обявяването му именно за стопанската 2007/2008г. е приела, че това е първата година от общия петгодишен срок, който съобразно разпоредбата на пар.2,т.3 ЗАЗ, изтича на 01.10.2012г. Като допълнителен аргумент относно началото на действието на договора е отчетено и обстоятелството, че внесена от ищеца арендна вноска за 2007/2008г. е в размер на 50%. Поради прекратяване на договора от 01.10.2012г. с изтичането на срока, съдът е приел, че не е налице неизпълнение на договорно задължение- арендодателят не дължи предоставяне на ползването след този срок, което е обусловило и извода за неоснователност на иска.
Касационната жалба е постъпила в рамките на преклузивния срок и е допустима.
ВКС, ТК, състав на Първо т.о. счита, че основанията за допускане на касационното обжалване не са налице, тъй като липсва формулиран правен въпрос. Поставеният от касатора не е правен а фактически въпрос по тълкуването на договора и съответствието му със специалната регламентация, приложима за сключването му- заповед за провеждане на търг за отдаване под аренда на земи от държавния поземлен фонд, провеждане на търга и класиране на кандидата. Ако изводите на съда по въпроса за началото на действието на договора са неправилни, неправилността е досежно фактите, а не по правото, по приложението на закона. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за касиране на решението. Твърдения, относими към правилността му, към възприетата фактическа обстановка и обсъждането на събраните по делото доказателства не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. По заявен фактически, а не правен въпрос е изключено и наличието на допълнителната предпоставка- произнасянето на касационната инстанция да е от значение за точното приложение на закона.
Ответникът по касационната жалба е направил искате за присъждане на юрисконсултско възнаграждение „за три инстанции“. Искането е основателно само за възнаграждението, дължимо за настоящото производство- за сумата 500лв., определена на основание чл.9, ал.1 във вр. с чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. в размер на 500лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ Решение № 16 от 30.04.2013г. по в.т.д.№ 50/2013г. на ОС Търговище, в частта, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1714/2012г. на РС Търговище за отхвърляне на предявения от касатора против Министерство на земеделието и храните частичен иск за сумата 15 000лв.
Осъжда ЕТ “Т. Х-Л, [населено място], общ.Т. да заплати на М сумата 500лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.
2.