1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 18.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2742 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца К. Г. К. срещу Решение № 673 от 03.04.2015г. по в.гр.д.№ 3911/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 7361/2013г. на СГС, ГК, 13 състав за отхвърлянето на иска по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътно произшествие, настъпило на 24.04.2013г. за разликата над 5 000лв. до пълния предявен размер 26 000лв.
В касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон- на разпоредбата на чл.52 ЗЗД поради неотчитане на действителната тежест на причинения противоправен резултат и несъответствие с търпените неимуществени вреди. Оспорва се изводът на САС, че уврежданията са без трайни последици и са възстановени. Поддържа се, че не са обсъдени остатъчните битови неудобства и нарушения в ежедневието, не са отчетени нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди и икономическата конюнктура в страната съобразно инфлацията. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаването на иска в предявения размер със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по материалноправните въпроси следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.2 на ППВС 4/68г. и да обсъди и анализира конкретните обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи размера на обезщетението по справедливост; Следва ли съдът да вземе предвид и нормативно посочените нива на застрахователно покритите за неимуществени вреди и икономическата конюнктура в страната /инфлация, обезценка на лева и нарастване на цените/. Допълнителната предпоставка е обоснована с позоваване на ППВС 4/68, решение по т.д.№ 566/2010г. на 2 т.о., по т.д.№ 44/2012г. на 2 т.о., по т.д.№ 157/2011г. на 1 т.о., по т.д.№ 619/2011г. на 2 т.о. и № 759/2008г. на 2 т.о.
В писмен отговор ответната страна ЗК [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
Безспорно е по делото, че ищецът, роден 1953г. е пострадал при управление на лек автомобил „Мерцедес“ при пътно произшествие, настъпило на 24.04.2013г. поради неправилна маневра /в нарушение на правилото на чл.44,ал.1 и 2 ЗДвП/ на водача на товарен автомобил „И.“. Първоинстанционният съд е уважил иска за сумата 5 000лв. при констатация за отсъствие на основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Сезирана с жалба на ищеца въззивната инстанция е мотивирала правилността на извода относно определения размер на обезщетението. Съобразила е, че причинената травма-счупване на четвърта дланна кост на дясната ръка е била лекувана оперативно чрез открито наместване на счупената кост и с поставяне на вътрешна фиксация; налице е била и рана от 1 см. на дясната длан с остатъчен белег; че лечебният и възстановителен период е приключил за два месеца, като болките при физическо натоварване и при промяна на времето са изчезнали. Обосновала е, че прогнозата е за напълно отшумяване на последиците от травмата и при обсъждане на претърпените болки и страдания е потвърден изводът, че сумата от 5 000лв. е справедливия размер на обезщетението.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси не са налице.
Не е налице противоречие в практиката по правен въпрос-чл.52 ЗЗД, тъй като критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания и наличие на трайни последици, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение, имащо характер на заместващо плащане. Предоставената от законодателя възможност съдът да посочи размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди въз основа на принципа за справедливост, произтича от обстоятелството, че за определянето им не може да има обективен критерий. Такъв критерий не може да бъде определен по нормативен път, нито пък да бъде изведен чрез тълкуване. В този смисъл и посочените от касатора минимални нива на обезщетенията не могат да бъдат определящи по приложението на чл.52 ЗЗД. Въпросът за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди е предмет на произнасяне с решение по чл.290 ГПК- № 95/2012г. по т.д.№ 916/2011г. на Първо т.о. на ВКС и касираното решение е съобразено с тази задължителна практика.
Справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и дадените от Пленума на Върховния съд задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в Постановление 4/68г. не са несъобразени при постановяване на атакуваното въззивно решение. Отсъства и твърдяното противоречие на изводите на САС при определяне размера на обезщетението с цитираните решения по чл.290 ГПК.
Разноски на насрещната страна не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 673 от 03.04.2015г. по в.гр.д.№ 3911/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 7361/2013г. на СГС, ГК, 13 състав за отхвърлянето на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: