3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
София, 17.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3849 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 1394 от 01.07.2013 год. по т.д.№ 1028/13 год. на Софийски апелативен съд, ІІІ с-в с което е потвърдено Решение № 68 от 14.01.2013 год. по т.д.№ 3669/2011 год. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд е счел за неоснователни предявените при условията частичност обективно съединени искове с правно основание чл.88 ал.1 вр.чл.87 ал.2 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД на [фирма] срещу Сдружение с нестопанска цел „С. ”, поради което ги е отхвърлил.
Исковете произтичат от сключен на 06.11.2007 год. предварителен договор за учредяване право строеж върху недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], бел”С.” № 176 с площ 1446 кв.м. по който договор С. има качеството на прехвърлител, а едноличното дружество – качеството на приобретател на правото на строеж. Твърдението по исковата молба е, че предварителният договор е развален едностранно от приобретателя с отправяне на изявление на 14.06.2010 год., поради обстоятелството, че прехвърлителят е декларирал невярното обстоятелство, че владее имота в цялост, което не отговаряло на фактическото положение. Приобретателят на суперфицията констатирал, че части от имота били завзети от трети лица, чрез навлизащи в границите на дворното място незаконни постройки, което наложило разходи по осъществяване на законови процедури по възстановяване и разчистване. При пълна липса на съдействие от страна на С.”С. ”, [фирма] предприел предпроектни проучвания и изготвяне на проекти, като съгласуването на архитектурното решение било неоправдано забавено от страна на С..
Позовавайки се на чл.8 ал.1 от предварителния договор, [фирма] в качеството на изправна страна по него упражнил правото си да го развали едностранно, поради невярно деклариране. Съдебно заявената претенция е за възстановяване на разходите по имота, както и за заплащане на неустойка по чл.8.2 от договора – деклариране на неистински данни.
За да отхвърлят исковете, съдилищата са приели за доказана липсата на съдействие от страна на С., което го прави неизправна страна по договора на това основание, както и обстоятелството, че към момента на отправянето на изявлението по чл.87 ал.2 ЗЗД приобретателят [фирма] е бил изправна страна, но то не е произвело действие, тъй като несъответствието в площта на дворното място е незначително с оглед различните методи на измерване, а към момента на отправянето му нарушенията на владението от трети лица са били вече отстранени, макар и по негова инициатива.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по т.1 т.3 на чл.280 ал.1 ГПК
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация С.„С. ” е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Посочил е, че касационната жалба е неоснователна. Няма искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав за липса на предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Първият от поставените въпроси е процесуалноправен и се основава на твърдението за противоречие със задължителна практика на ВКС по прилагането на чл.272 ГПК – основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Това основание не е налице, поради обстоятелството, че въззивният съд не е допуснал отклонение от задължението си да изложи и собствени мотиви по спора, въпреки позоваването на чл.272 ГПК, като подробно е обсъдил всички доводи и възражения по въззивната жалба, касаещи не само правораздавателната дейност на СГС, а и съществото на спора.
Същото основание за допускане на касационно обжалване се подържа и по отношение на материалноправния въпрос, свързан с прилагането на чл.20 ЗЗД при тълкуването на договора и преценката за прилагането на чл.87 ал.4 ЗЗД. Твърдяното противоречие с Решение № 81/07.07.2009 год. по т.д.№ 761/2008 год. на І т.о.; Решение № 89 от 17.07.2009 год. по т.д.№ 523/2008 год. на ІІ т.о.; Решение № 502 от 26.07.2010 год. по гр.д.№ 222/2009 год. на ІV г.о. и Решение № 105 от 30.06.2011 год. по т.д.№ 944/2010 год. на ІІ т.о. не е налице, поради обстоятелството, че са разгледани различни хипотези от процесната, а задълженията на съда по тълкуването на действителната воля на страните по договора и естеството и обема на неизпълнение не са нарушени и са в съответствие с цитираната задължителна практика. Ще следва да се отбележи, че самият ищец-касатор се позовава на това, че единствената изрично уредена хипотеза на едностранно разваляне на договора е тази на която е основал иска си, но тази клауза не би могла да се прилага субсидиарно с оглед липсата на други въведени в договора нарушения, които действително са били налице, както е констатирал състава на САС.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на въпроса по прилагането на чл.87 ал.4 ЗЗД в случаи на невярно деклариране. Както многократно са имали случаи да посочат съдилищата, дали неизпълнението е незначително се преценява във всеки отделен случай както с оглед обема и естеството на престациите, така и с оглед последиците от неизпълнението. Т.е. единен критерий не би могло да бъде изведен по тълкувателен път.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1394 от 01.07.2013 год. по т.д.№ 1028/13 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.