4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 09.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1722 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във връзка с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г., образувано по касационна жалба на А. А. Т. срещу Решение № 834 от 11.04.2017г. по в.гр.д.№ 5722/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 6961/2015г. на СГС, ГО, 20 състав. С него е отхвърлен искът срещу ЗК [фирма] с правно основание чл.226,ал.1 във вр. с чл.51,ал.1 и ал.3 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 40 000лв. за допълнителни неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние на ищеца, последица от пътно транспортно произшествие от 20.06.2012г., ведно с обезщетение за забава.
Твърдението е за нарушение на материалния закон, иска се отмяна на решението, включително и в частта за разноските и уважаване на иска със законните последици. Оспорва се правилността на извода на САС, че при присъждане на първоначалното обезщетение е било предвидено и съобразено влошаването на здравословното състояние на ищеца. Възразява се и срещу извода, че посочените в исковата молба твърдения за тревожност и лабилност като проява на ново увреждане, са останали недоказани. Твърдението е, че решението, с което е определено първоначалното обезщетение по гр.д.№ 10963/2012г. на СГС е постановено на 21.03.2014г., а патологичното състояние „пароксизмална активност“ е регистрирано за първи път с извършената електроенцефалография /Е./ на 15.07.2014г. и е потвърдено с Е. от 16.02.2016г. Касаторът се позовава на заключението на вещото лице неврохирург, съгласно което пароксизмалната активност не е била установена към момента на производството по гр.д.№ 10963/2012г. на СГС, а на 15.07.2014г.; че към момента на постановяване на предходното решение не е било налице и предгърчово /предепилептично/ състояние; че такова състояние се лекува с противоепилептични медикаменти, каквито ищецът приема от м.юни 2015г. и досега; че до момента ищецът не е получавал епилептични припадъци, но те могат винаги да се появят; че изявената епилептична симптоматика след претърпяната при пътното произшествие черепно мозъчна травма с характер на процесната може да настъпи във всеки момент, независимо от провежданото лечение, а патологичната Е. находка увеличава значително вероятността от настъпване на такова усложнение.
В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа възражение, че не е приложена разпоредбата на чл.51,ал.1 ЗЗД, при положение, че в т.10 на ППВС 4/75г. са дадени разяснения, че на обезщетяване подлежат и вредите, които ще настъпят, стига да са в пряка и непосредствена връзка с деликта. Твърди се, че решението на САС е в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за приложението на чл.51,ал.1 ЗЗД и касационното обжалване следва да се допусне за проверка за съответствието на въззивния акт с разясненията в т.10 на ППВС 4/75г. и формираната трайна практика на съдилищата. Паралелно се поддържа, че въпросът за приложението на чл.51,ал.1 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочва се, че в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК прилагането на чл.51,ал.1 ЗЗД следва да е „точно, правилно, да се прилагат събраните по делото доказателства, за да не се стига от различните съдилища до различни изводи”. Касаторът счита, че тази порочна практика следва да бъде преустановена, за да се стигне до единен критерий за приложението на чл.51,ал.1 ЗЗД.
В писмен отговор от застрахователното дружеството не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивният съд се е позовал на съдебната практика по приложението на чл.51,ал.1 ЗЗД – решението по т.д.№ 1040/2011г. на 1 т.о. на ВКС и т.10 на ППВС № 4/75г. и е приел, че в съдебното производство не е установено настъпването на допълнителни вреди за ищеца, които да не са били обсъждани и взети предвид при определяне на обезщетението в производството по гр.д.№ 10963/2012г. на СГС. Обсъдено е, че в предходното производство при определяне на обезщетението за неимуществени вреди във връзка с претърпяната от ищеца черепно мозъчна травма, съдът е отчел наличието на остатъчни посттравматични кисти в двата челни дяла на главния мозък; че оздравителния период продължава с години, а състоянието се определя като остатъчно с изменение на проницаемостта на съдовете, тъканна хипоксия и бавна атрофия на нервните елементи; че този период е с продължителност от 3 до 5 години, както и че усложнения като мозъчен арахноидит, хидроцефалия, корова атрофия, травмена епилепсия могат да се развият и значително по-късно; че е отчетено наличието на картина на следтравмена енцефалопатия с наличие на кисти; че при определяне на размера на първоначалното обезщетение изрично е посочено, че развитието на травмената болест на мозъка не е било завършено и че са посочени като съобразявани тежките травматични увреждания, факта, че черепно мозъчната травма не е отшумяла, възможните бъдещи усложнения, продължителния срок на възстановяване. В обжалваното решение е акцентирано на изричното обсъждане и вземане предвид при определяне на размера обезщетението на възможността от настъпване на усложнения. Посочено е, че патологичните промени около установената киста в мозъка са взети предвид и съобразени при определяне на обезщетението, доколкото в предходното производство е отчетено, че развитието на травмената болест на мозъка не е завършило и че е налице остатъчно състояние, характеризиращо се с процес на бавни, последователни тъканни и клетъчни изменения. Като съобразена при определяне на обезщетението по предходното дело е приета и възможността ищецът във всеки момент да получи епилептичен припадък, доколкото са оценени възможните усложнения като мозъчен арахноидит, хидроцефалия, корова атрофия и най- вече травматичната епилепсия. Прието е, че макар в настоящото производство да е установено, че пароксизмалната активност /пристъпно нарушаване на нормалния мозъчен биоритъм в определена зона на мозъчната кора като нормалния ритъм се заменя с остри вълни, дължаща се на нарушения в електричните потенциали на мозъчните клетки в дадена зона, провокирани от сложни патоморфологични и патофизиологични процеси/ е била регистрирана на 15.07.2014г., потвърдена и на 16.02.2016г. и че предепилептичното /предгърчово/ състояние не е било налично към момента на изготвянето на експертизата по предходното дело, това състояние се обхваща от приетите и оценени в производството по гр.д.№ 10963/2012г. на СГС възможни усложнения при установената като възможна при ищеца негативна прогноза за травматична епилепсия, която може да се развие значително по-късно.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
В изложението не е формулиран конкретен въпрос с характеристиката на правен. Поставените от касатора проблеми са по правилността на решението. Те не съставляват правни въпроси по приложението на материалния или процесуалния закон, на които следва да бъде даден принципен отговор преди проверката дали обжалваното решение е съобразено с тях. Касационната инстанция не може да извежда и формулира главната предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК от твърденията за неправилност на решението. Съставът на САС е анализирал практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.1 и чл.51,ал.3 ЗЗД, поради което не е налице основанието по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /в приложимата редакция на процесуалния закон/, а наличието на такава практика изключва приложното поле на състава на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Същевременно „единен” критерий по приложението на материалноправните разпоредби относно възможността за присъждане на обезщетение от влошаване на здравословното състояние, извън заложения в закона, не би могъл да бъде изведен. Въззивната инстанция е акцентирала на установената в настоящото производство вероятност от настъпване на усложнение /епилептични припадъци/, което не е проявено, а е в степен на възможност на реализиране. Настъпването на такова би могло да се квалифицира като обуславящо претенция за ново обезщетение за самото проявено влошаване на състоянието на ищеца.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 834 от 11.04.2017г. по в.гр.д.№ 5722/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: