3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 10.10. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 183 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. К. П. срещу Решение № 205/11.10.2018 год. по гр.д.№ 332/2018 год. на Ловешкия окръжен съд.
С това решение, произнасяйки се по жалбата на „Н. Г.Й.”ЕООД Ловешкият окръжен съд е отменил Решение от 06.06.2018 год. по гр.д.№ 2228/2017 год. на Ловешкия районен съд и е уважил предявените от едноличното дружество срещу С. П. в качеството му на частен земеделски производител обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД.
Предмет на първият иск е установяването, че ищецът се намира в арендно правоотношение по силата на договор за аренда на земеделска земя парт. № 6767/20.10.2016 год. на седем имота, подробно посочени в исковата молба и е в наемно правоотношение по отношение на други три земеделски имота, всички находящи се в землището на с. Деветаки. Правният му интерес произтича от обстоятелството, че съгласно чл.69 и чл.70 ППЗСПЗЗ той е декларирал пред Общинска служба „Земеделие” гр. Ловеч ползваните от него за стопанската 2017/2018 год. земеделски земи. При извършена проверка ОС„Земеделие”-Ловеч констатирала, че спорните имоти са декларирани както от ищеца, така и от ответника, поради което ги е изключила от проекта на картата на масивите за ползване и регистъра по чл.74 ППЗСПЗЗ.
Предмет на вторият иск е установяване нищожността, поради липса на съгласие на договор за аренда пар. № 1935/31.05.2013 год. от който договор ответникът черпи права по отношение на земеделски земи, ползването на които претендира ищецът по силата на договор за наем, сключен с трето лице, легитимиращо се като техен собственик.
Първоинстанционният съд е отхвърлил и двата иска. По отношения на първият от тях се е мотивирал с това, че с последващи изменения на ППЗСПЗЗ колизията на арендни права между ищеца и ответника е уредена по специален ред, а по отношение на втория, че искът е неоснователен.
За да отмени първоинстанционния акт и уважи и двата иска, по първия от тях съставът на ЛОС е приел, че договорът, който е сключил ищецът е вписан на 28.10.2016 год. за срок от 15 години и към датата на депозиране на исковата молба срокът на действието му не е изтекъл. Договорът, на който се е позовал ответникът е вписан на 08.12.2016 год. т.е. след вписване договора на ищеца, поради което не може да му бъде противопоставен.
По отношение на втория иск, ЛОС се е мотивирал с това, че договорът с арендодател Мита С. В. и арендатор ответника е бил сключен, чрез пълномощник на В. на 30.05.2013 год. Както бе посочено по-горе, вписан е с партиден номер 1935 от 31.05.2013 год. на Служба по вписванията гр. Ловеч. Установено е по делото, че Мита В. е починала на 03.01.2013 год., пълномощията на С. са били прекратени и липсва надлежно съгласие на собствениците на земеделските земи за отдаването им под аренда към датата на договора от който черпи права ЧЗП С. П..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са посочени основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Конкретни правни въпроси не са формулирани.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Каквито и да било обуславящи правни въпроси, съобразени с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС в изложението липсват. Съдържа се общото позоваване на неправилност на решението на ЛОС, възпроизвеждащо доводите по касационната жалба. Бланкетно е въведено и твърдението за очевидна неправилност на въззивния акт. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, основанието по чл.280 ал.2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на ЛОС, поради което тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице.
Отговор по чл.287 ал.1 ГПК не е представен, ответникът по касация не е поискал присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 205/11.10.2018 год. по гр.д.№ 332/2018 год. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.